Решение № 2545 от 14.11.2022, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2545 гр. Бургас, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Детелина К. Димова при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Гражданско дело № 20212120106826 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Б, кв. представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т, с която са предявени осъдителни искове против Л. М. А., гражданка на Руската федерация, родена на ., с адрес: гр. С ул. „осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 217 лева, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до водоснабден имот, находящ се в гр. С, ул. " отчитан под абонатен № 722591, за отчетен период от 12.10.2017 г. до 07.09.2018г., за което задължение е съставена фактура № 0037271792 от 25.09.2018 г. , както и сумата от 64,20 лева обезщетение за забава, дължимо за периода от 26.10.2018 г. до 28.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2021 г. до окончателното й плащане.

В исковата молба се излагат твърдения за това, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабден недвижим имот, представляващ апартамент с административен адрес: гр. С ул. „ с идентификатор № заведена партида в базата данни с абонатен № 745492 – собственост на ответницата. Твърди се, че, считано от момента на придобиване на правото на собственост върху посочения имот, ответницата е придобила качеството „потребител на ВиК услуги“ по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Предоставянето на ВиК услугите се извършвало по силата на публично обявени Общи условия. Твърди се, че за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство, с което се сканира поставен върху същия баркод. От представената по делото справка – извлечение се установявали състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане и режима на работа на електронното устройство. Прави се позоваване на чл. 23, ал.

1 т. 3 от Общите условия, която разпоредба предвиждала отчитането на обекти, имащи сезонен характер да се извършва два пъти годишно. Ищецът посочва, че за отчетеното през 1 процесния период потребено количество вода в имота и предоставени ВиК услуги, е издадена фактура от дата 25.09.2018 г., с която е начислена претендираната сума в размер на 217 лева. Искът за заплащане на претендираното обезщетение за забава от 64,20 лева, се обоснова с твърдения за липсва на извършено от ответницата плащане на дължимата главница, като периода на забава е уточнен считано от първия ден след настъпване на падежа, а именно 26.10.2018 г. до деня, предшестващ подаването на исковата молба – 28.09.2021 г. Претендира се и заплащане на законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата. В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищецът ангажира писмени доказателства – справка от имотния регистър по партида на имот с идентификатор № ***., справка от регистър Булстат, справки – извлечения, фактура от 25.09.2018 г. и решения от 31.05.2016 г. , от 30.11.2017 г. и от 15.12.2017 г. на КЕВР относно одобрените цени за всяка от предоставените от ВиК оператора услуги, съответно за 2017г. и за 2018 г. В първото по делото съдебно заседание, ищецът преддставя допълнително доказателства – нотариален акт от 18.10.2010 г., с който ответницата А. е придобила процесния водоснабден имот, находящ се в град Созопол, както и заявление за проучване на нов абонат (откриване на партда) от 17.08.2017 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата чрез назначения й от съда особен представител е депозирала отговор на исковата молба. Заявява се, че претенцията е неоснователна и се моли за отхвърляне на исковете. Възразява се, че факта на придобиване на правото на собственост върху недвижим имот няма за последица автоматично пораждане на облигационно правоотношение между собственика на имота и различни доставчици на комунални услуги. Това би могло да се приеме само по отношение на сгради, които се притежават от едно и също лице, като в тази хипотеза с присъединяването на сградата към водоснабдителната мрежа, можело да се счита, че между собственика на имота и доставчика възниква облигагационно правоотношение. В случая се касаело за сграда в режим на етажна собственост, поради което следвало да се представят доказателства, установяваща връзка между отчитания водомер и ответницата, сочена като титуляр на партидата, по която този водомер бил отчитан. В допълнение се заявява, че съществуват и редица несъответствия в приложените към исковата молба доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт № 155, том IV, рег. № 7591, н.дело №666 от 18.10.2010 г. ответницата Л. М. А. е придобила право на собственост върху процесния водоснабден имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, находящ се в гр.

С ул. на първи етаж. От приетата като доказателство справка за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с идентификатор ***, се установява, че към датата на изготвянето й – 16.08.2021 г. са отразени само две вписвания по партидата на имота като последното е от 18.10.2010 г. отразяващо покупката на имота от ответницата. Липсата на данни за извършени разпоредителни сделки с имота в периода от 18.10.2010 г. до месец август, 2021 г. прави обоснован извода, че А. е притежавала правото на собственост върху същия и по време на процесния отчетен период – 12.07.2017 г. – 07.09.2018 г.

Със заявление вх. № 3-11-252-1/2017 г. е заявено проучване на нов абонат за откриване на партида, подадено от името на Л. М. А.. В същото са намерили отражение и резултатите от проучването, които включват посочване на техника, извършил проверка на монтирания в имота водомер – А. И, номера на отчетното устройство, номера на поставената пломба , както и началното показание (572 м 3 ). Посочена е и датата, на която е извършено проучването – 29.08.2017 г.

В съдебно заседание, назначеният по делото особен представител на ответницата А. оспори истинността на заявлението за откриване на нова партида, в частта досежно положения подпис за заявител. С оглед направеното искане, съдът откри производство по чл. 193 от ГПК по оспорване истинността на обсъжданото доказателство и указа на ответната страна, че в нейна тежест се възлага доказването на неистинността на документа.

2

В хода на делото, ответната страна не прояви активност по ангажиране на надлежни доказателства, поради което съдът приема за неуспешно проведеното оспорване на представеното от ищеца заявление. В съответствие с практиката на ВКС (решение № 135 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 820/2009 г., IV г. о., ГК), съдът следва да се произнесе по този въпрос с изричен диспозитив.

На следващо място, от приложената към исковата молба справка – извлечение за показанията на водомера, монтиран в имота на ответницата и отчитан по партидата на А., с потребителски номер 745492, се установява начина, по който е било извършено отчитането, отчетените показания –„старо“ и „ново“, както и датите на които са отразени съответно отчетени количества. Посоченото в тази справка количество, отчетено като „старо показание“ – 572 м3 съответства на показанието, което техника, извършил проверката във връзка с откриването на нова партида е констатирал по време на проучването и което е отразил в приложеното по делото заявление, част "резултати от проучването" . Това съвпадение дава основание на съда, да приеме, че това показание от 572 м3 установено в началото на процесния период е било реално отчетено в хода на извършваното проучване и е удостоверено с подписа на техника, на който е била възложена проверката.

В същата справка е посочено, че отчетеното количество потребена вода за периода от 12.10.2017 г. до 07.09.2018 г. е 51 м 3 , а от служебно разпределение – 31.17 м3 . Тези показания не са оспорени от ответната страна. Процесуалният представител на ответницата изрично в съдебно заседание заяви, че начисленията относно доставената до имота вода не се оспорват. В тази връзка следва да се посочи, че нито в отговора на исковата молба, нито в първото по делото заседание, с оглед доклада по делото, ответната страна не е възразила по отношение на измерените количества потребление, както и тези начислени от служебното разпределение, извършено по реда на чл. 25 от Общите условия. Тези данни се съдържат в представената към исковата молба фактура, препис от която е била връчена на ответната страна ведно с разпореждането по чл. 131 от ГПК. С това разпореждане на страна са били указани правата, които задължително следва да упражни в срока за отговор, както и последиците, в случай, че това не бъде сторено. По изложените съображения, заявените за първи път по време на устните състезания оспорвания на ответника относно съществуващи противоречия и неясноти досежно начислените във фактурата обеми вода следва да се приемат за преклудирани. Независимо от това, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че отразените във фактурата от 25.09.2018 г. данни досежно номера на монтирания в имота водомер, адреса на същия, както и досежно отчетените стари и нови показания (съответно 572 м3 и 623 м3) съответстват на тези, посочени в справката – извлечение, приложена на лист 7 от делото, поради което не се установява твърдяното противоречие.

На следващо място, установява се от представените решения на КЕВР, че в рамките на процесния период от 12.10.2017 г. до 07.09.2018 г. са действали последователно три различни ценоразписа. Прилаганите до 01.12.2017 г. цени на вик услугите са били одобрени с решение от 31.05.2016 г. ; за периода от 01.12.2017 до 31.12.2017 г. въпросните цени с били одобрени с решение на КЕВР от 30.11.2017 г. ., а цените, прилагани, считано от 01.01.2018 г. са одобрени с решението от 15.12.2017г. Предвид съществуващите три ценоразписа в рамките на процесния период, потребеното от ответницата количество вода е пресметнато при прилагане на съответния ценоразпис. Доколкото липсват своевременно въведени от ответника възражения относно правилността на така извършените остойностявания на потребеното в рамките на процесния период общо количество вода, съдът не намира основание да ревизира по служебен път начисленията на ищеца. Това се налага и от принципа на диспозитивното начало в процеса.

При така ангажираните по делото доказателства, от правна страна намира следното:

Предявени са главен и акцесорен иск, съответно с правна квалификация по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск, следваше ищеца да установи по делото указаните с доклада обстоятелства, от които произтичат спорните вземания, а именно: наличието на 3 валидно облигационно правоотношение между страните в процесния период от време; изпълнението на задълженията си като доставчик на вик услуги; размера на потребената от ответника вода и предоставените му услуги, съответно тяхната стойност, както и наличието на възникнало срещу ответника вземане за заплащане на претендираните парични суми. По иска за заплащане на мораторна лихва, ищецът следваше да докаже, че ответницата е изпаднала в забава при изпълнение на задълженията си по договора.

От събраните по делото доказателства се установяват предпоставките за уважаване на иска.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител“ на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги . За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имота, за който се предоставят съответните услуги. От представените по делото доказателства – нотариален акт и справка от имотния регистър, по несъмнен начин се установи, че към процесния период ответницата А. е имала качеството „потребител на ВиК услуги“ досежно посочения недвижим имот, находящ се в град Созопол, ***, ет. 1, за който е открита партида при ищеца отчитана под № 745492.