Определение № 179 от 15.10.2025, Районен съд - Велинград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. гр.Велинград, 15.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Частно наказателно дело № 20255210200298 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 244, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба от В. И. П. с ЕГН **********, с адрес: с. м. против Постановление за спиране на наказателно производство от 23.07.2024 г. по ДП вх. № 5876/2024 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград и № ЗМ 86/2025 г. по описа на РУ Велинград.

В жалбата се излагат аргументи, че не е вярно, че извършителят на деянието е останал неразкрит. Същата твърди, че това е кучето, заради което следва отговорност да носи неговият стопанин.

Досъдебното производство е образувано за това, че на 25.09.2024 г. в с.

Д., Община Велинград, не е положил достатъчно грижи за гръбначно животно /като не е завързал здраво кучето си/, което се намирало под негов надзор, в резултатна което то /кучето/ причинило средна телесна повреда на човек В. И.

П. от с. м., Обл. Пазарджик, като у П. са налице психотравмиращи емоции в резултат на травмата – престъпление по чл. 325в, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 129 от НК, макар неправилно в мотивите на Постановлението за образуване на ДП от 30.01.2025 г. да е описано престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

С ъ д ъ т , като се запозна с постановлението на прокурора, изложените в жалбата оплаквания и досъдебното производство, намери за установено следното:

С Постановление от 23.07.2024 г., по ДП вх. № 5876/2024 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград и № ЗМ 86/2025 г. по описа на РУ Велинград, е спряно наказателното производство по ДП вх. № 5876/2024 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград. Мотивите на прокурора са, че по делото са извършени необходимите и възможни действия по разследването. В законоустановения срок, въпреки проведените оперативно – издирвателни мероприятия и извършените действия по разследването извършителят на престъплението е останал неразкрит, поради което и на основание л. 244, ал. 1, 1 т. 2 от НПК производството по делото е спряно.

Съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 5 от НПК, право на обжалване на постановлението за спиране на наказателното производство имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа от постановлението.

Подадената жалба от В. П., наречена възражение, е входирана в РП Пазарджик, ТО Велинград на 01.08.2025 г., а съобщението срещу обжалвания акт й е връчено на 08.10.2025 г., т. е. почти два месеца след депозирането й.

Заради липса на данни за по-ранна дата, съдът счита, че жалбата е подадена в срок.

В досъдебното производство са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели. От показанията на свидетеля В. П. се установява, че на 25.09.2024 г. се разхождала с приятелката й С.Д. в с. Д..

Изведнъж усетила болка в левия крак, обърнала се и видяла голямо куче с кафяви петна да влиза през оградата в двор на къща, находяща се на адрес: с.

Д., ул. Воденицата. Същото се потвърждава и от свидетеля С.Д..

От показанията на свидетеля Б.М., кмет на с. Д., се установява, че пострадалата и приятелката й отишли при него в деня на инцидента да подадат жалба. Описали му подробно мястото, където се е случило, като той разпознал мястото в близост до къщата на А.Б. от селото. Бакалова веднага дошла при тях в кметството. Изненадала се, като й разказали, тъй като заявила, че тяхното куче е вързано и си стои в двора на къщата. По описание на пострадалата кучето приличало на нейното.

Пред разследващият полицай св. А.Б. заявила, че се е изненадала как е възможно да се отвърже кучето й, при положение, че на врата му имало каишка с шипове и ако се дръпне силно тези шипове се забивали във врата му.

Тъй като описали подобно на нейното куче, приела, че сигурно е било именно то. Но когато се прибрала вкъщи установила, че кучето е вързано. Не допускала друг човек да го е вързал, тъй като дъщеря й по това време била в Пловдив, а съпругът й нямал физическата възможност да го стори. Сочи, че в този период около дома й имало глутница бездомни кучета, като имало и подобно на нейното. Тези кучета прескачали оградата на дома й, за да се хранят от гранулите на нейното куче.

Съдът намира, че към датата на постановяване на акта, с който се спира наказателното производство, са извършени всички необходими и възможни действия, въпреки които не са събрани данни за несъмнен извод за авторство на деянието.

Съдът счита, че следва да се отбележи, че по делото липсват каквито и да било данни за наличие на причинена средна телесна повреда, обосноваваща повдигане на обвинение за извършено престъпление по чл. 325в, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 129 от НК, доколкото видно от Заключението на вещото лице д-р И.Ц разкъсно-контузните рани са причинили разстройство на здравето извън 2 случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а текстът на чл. 325в НК не предвижда състав на престъпление с причинен престъпен резултат лека телесна повреда.

При горните съображения съдът намира жалбата за н е о с н о в а т е л н а , поради което обжалваното Постановление за спиране следва да бъде потвърдено .

Следва да се укаже на пострадалото лице, че пред нея е открит пътя на репариране на причинените вреди по реда на ГПК.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за спиране на наказателно производство от 23.07.2024 г., по ДП вх. № 5876/2024 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград и № ЗМ 86/2025 г. по описа на РУ Велинград.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 3