Решение № 6129 от 06.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6129 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100512939 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №9338 от 19.08.2022 г., постановено по гр.д. № 1032/2022 г. по описа на СРС, 164 състав, са уважени предявените от Р. В. Х., ЕГН********** против „СМ Д.Х.“ ЕООД, ЕИК: **** искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ , т.2 и т.3 вр. чл.225 КТ и е признато уволнението за незаконно и и е постановена неговата отмяна, ищцата е възстановена на предишната й работа и й е заплатено обезщетение за оставане без работа за периода 22.03.2022 год.-12.07.2022 год. след извършено прихващане с изплатеното й обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ в размер на 7080,07 лева, сумата общо от 18 408,14 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 19.04.2022 год. до окончателното изплащане на задължението. Осъжда „СМ Д.Х.“ ЕООД, ЕИК: ****, представлявано от С.М., италиански гражданин, ЛНЧ **** да заплати по сметка на СРС сумата от 836,33 лева, представляваща дължимите в производството държавни такси по предявените искове върху уважения размер. Осъжда Р. В. Х., ЕГН**********, представлявано от С.М., италиански гражданин, ЛНЧ **** да заплати на „СМ Д.Х.“ ЕООД, ЕИК:

**** сумата от 1670,64 лева, представляваща направените съдебни разноски по делото.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника, който е недоволен от постановеното решение. Твърди, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при съществени процесуални нарушения и е необосновано. Като аргументи за твърдението си посочва, че съдът е основал извода си на непредставено доказателство (трудовата книжка на ищцата), като грешно е отбелязал, че и същото е представено в заседание по делото.

Грешен според жалбоподателя е извода на съда относно неприложимостта на основанието, на което се иска прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. за грешна правна квалификация.

1

Оспорва изводът относно дължимостта на обезщетението за оставане без работа, като твърди, че фактическия състав не е доказан от страна на ищцата с представените от нея документи. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените претенции като неоснователни и недоказани. Претендира и разноски.

В срок, въззивникът подава и частна жалба срещу Определение №27290 от 17.10.2022 год., с което е оставена без уважение частната му жалба за изменение на Решение № 9338 от 19.08.2022 год. в частта за разноските. Твърди, че неправилни в Определението са начина на пресмятане на възнаграждението, както и прилагането на процесуалния закон и свързаните нормативни актове относно присъждане на разноските.

В срок е ищцата е подала отговор на въззивната жалба, с която моли съда да отхвърли подадената въззивна жалба изцяло като недоказана и неоснователна, а да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е признато уволнението за незаконно и е възстановена на работа, като обосновано и законосъобразно. В същия срок подава и насрещна въззивна жалба, с която оспорва решението в останалата му част, а именно по предявения иск с правно основание чл.225 от КТ, в която моли решението да бъде допълнено относно периода, подлежащ на обезщетение. Претендира и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК. Въззивникът е моли съда да уважи доказателствените искания, направени с молба от 23.06.2022 год., които според него неправилно са му отхвърлени от първоинстанционния съд.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на нейната правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,2, 3 вр. чл.225,ал.1 от КТ, с които ищцата Р. В. Х., ЕГН********** оспорва законосъобразността на Заповед № от 21.03.2022 год., издадена от управителя на „СМ Д.Х.“ ЕООД, ЕИК: **** – С.М., в качеството му на работодател, с която е прекратено трудовото й правоотношение с ответника на основание чл.328, ал.1,т.6 от КТ поради липса на професионална квалификация, необходима за заемане на длъжността. Счита заповедта за незаконна и иска нейната отмяна. Твърди, че след завръщането й на работа от след ползване на законоустановен отпуск за раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, в рамките на три дни й биле връчени две длъжностни характеристики за подпис, като първата от тях с дата 14.03.2022 год., съвпадали изцяло с изпълняваните от нея функции и задължения до момента, а с втората от дата 16.03.2022 год. са въведени две допълнителни изисквания за заемане на длъжността „юрисконсулт“, а именно притежаване на два сертификата в областта на дейността в борбата с пране на пари и сигурността на информацията.

2

Оспорва изискваните от нея сертификати да са пряко свързани с изпълняваните от нея функции и задължения на длъжността „юрисконсулт“, като счита, че целта им е единствено да се прекрати трудовото правоотношение с нея. Във връзка с това твърди и злоупотреба с права от страна на работодателя, както и дискриминация на признак „пол“ и „семейно положение“, в качеството й на майка на дете до 3-годишна възраст. Предвид така изложеното, моли съда да постанови решение, с което да се признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт“ в ответното дружество-работодател и й присъди обезщетение за периода на оставането й без работа от 22.03.2022 год. до 22.09.2022 год.

Претендира и разноски.

Ответникът „СМ Д.Х.“ ЕООД, ЕИК: ****, представлявано от С.М., в срока по чл.131, ал.1 от ГПК подава отговор на исковата молба, като оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че предприетите промени по отношение изискванията за образование и професионална квалификация са въпрос на целесъобразност, неподлежащ на съдебен контрол. Счита извършеното уволнение за законосъобразно, а основанията, посочени от ищцата за незаконосъобразност за неоснователни и необосновани. Оспорва и останалите обективно съединени искове. В условията на евентуалност, при уважаване на иска по чл. 344,ал.1,т.3 вр.чл.225,ал.1 КТ, релевира възражение за прихващане, с което моли съда да извърши прихващане с изплатеното при уволнението обезщетение по чл.220,ал.1 КТ в размер на 7080,07 лева. Претендира и разноски.

Безспорно е между страните следното : наличието на трудово правоотношение между страните в периода от 01.08.2020 год. до 21.03.2022 год., което е прекратено със Заповед № от 21.03.2022 год. на основание чл.328, ал.1,т.6 КТ – липса на професионална квалификация, изискваща се за заемане на длъжността „юрисконсулт“ ; връчването на нова длъжностна характеристика на 16.03.2022 год., с която работодателят въвежда две нови изисквания за заемане на длъжността „юрисконсулт“, а именно притежание на два Сертификата : Сертификат на специалист по борба с изпирането на пари – CAMS и Сертификат на специалист по сигурност на информацията – CIPP/E; за размера на БТВ на ищцата, който възлиза на сумата от 7080,07 лева ; изплатено от дружеството-работодател обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 7080,07 лева, респ. за приемане за разглеждане на възражението за прихващане с това обезщетение в случай, че исковете бъдат уважени.

В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е сключен трудов договор със соченото в исковата молба съдържание, който е бил прекратен от страна на ответника, обстоятелства, които в случая са отделени като безспорни между страните от съда, респ. са се осъществили.

По възражението за правната квалификация на уволнението .

С решението първоинстанционния съд правилно е разграничил хипотезите на чл. 328, ал.

1, т. 6 и чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ като е приел, че и двата фактически състава са за безвиновно уволнение. И в двата случая законодателят предвижда промяна на изискванията за заемане на определена длъжност да е настъпила след сключване на трудовия договор, т.е. по време на създадено вече трудово правоотношение. В хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 обаче, тази промяна следва да касае конкретно изискванията за образование и професионална квалификация, а в другата хипотеза по т. 11 - до промяна на каквито и да е други професионални изисквания - трудов стаж, допълнителни нови знания и умения без да е променя изискването за образование и др.

Следователно, съотношението между разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ се 3 характеризира с различен обем на променените изисквания за заемане на съответна длъжност, което индивидуализира фактическите състави като различни основания за уволнение. Нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е приложима при промяна на изискванията за образование и квалификация, т.е. тук се засягат единствено образованието или квалификацията, като изисквания за заемане на длъжността, следователно е по – малък обема на изискванията. А нормата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ засяга всички останали изисквания за изпълнение на длъжността - трудов стаж, компютърна грамотност, прекарани курсове, школи, владеене на чужди езици и пр., т.е. тук попадат всички останали изисквания, извън образованието или квалификацията, следователно и обема е по – широк. (Решение № 208 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 650/2009 г., III г. о., ГК , Решение № 1219 от 31.10.2003 г. на ВКС по гр. д. № 3455/2001 г., III г. о., докладчик съдията С. Чаначев).

Доколкото в мотивите на заповедта е изложена фактическа обстановка за последвала промяна на първоначалните изисквания за грамотност в областта на защитата на личните данни и прането на пари, съдът е приел, че уволнението е извършено не на посоченото правно основание "липса на необходимото образование и квалификация за изпълняваната работа" по чл. 328, ал. 1, т.

6, КТ, а на осн. чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ - поради "промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях". В подкрепа на този извод съдът е посочил и това, че въведеното от работодателя изискване за притежаване на знанията, за които се искат посочените сертификати, няма относимост към нивото на професионалната квалификация за заеманата от ищцата длъжност "юрисконсулт" с оглед характерните за нея трудови функции, задължения, знания и умения и следователно не може да бъде отнесено към хипотезата на чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ.

Промените, въведени с предоставената на ищцата нова длъжностна характеристика от 16.03.2022 год., отразени в Раздел IV „Необходима компетентност за изпълнение на длъжността“, не могат да се приемат като съществени. Добавени са съответно към т.1, букви „в“ и „г“, които визират по – специфичен и по – тесен кръг от области. От една страна, това е материята с крипто и виртуалните валути, сделките с тях, придобиването, търгуването и разплащането с такива валути, регистрацията и лицензирането им. От друга страна, това е материята, свързана с изпирането на пари. И на последно място, това е материята относно защитата на личните данни. Несъмнено, материята е специфична, но знанията, които трябва да притежава ищцата са отново на нормативна база, т.е. познания в националното и международното законодателство, тъй като за всичко от изброеното съществува правна регламентация. Характерът на заеманата от ищцата длъжност и изискваните за придобиването й образование, а именно юридическо такова, предполага изпълняваните от нея функции да са свързани изцяло с работа със законодателството, независимо дали е национално или международно и без значение от материята, до която се отнася. Нещо повече, събраните гласни доказателства по делото установяват, че липсва необходимост от сочената промяна, тъй като в специален отдел към работодателя, който се занимава специфично с посочената дейност, спрямо работещите в отдела няма изискване за притежаване на сочените сертификати.