Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 96 от 23.05.2023, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Гражданско дело 401/2020
Вид
Решение № 96
Подписан
23.05.2023
В сила
21.06.2024
Състав
Мариана Митева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.23 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 294, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Сливница, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20201890100401 по описа за 2020 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ........ (като правоприемник на дейността на клона на „Алфа – банка клон България“ АД), със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от адв. П.в от САК, срещу Е. Я. Т., с ЕГН ********** и Т. П. Т., с ЕГН ********** и двамата с адрес в с. Х............., представлявани от адв. С.т САК, с който се иска спрямо ответниците да бъде признато за установено, че дължат солидарно (като кредитополучател и поръбител) на ищеца сумата от 8747,07 евро, представляваща просрочена главница за периода 29.06.2015 г. до 04.06.2020 г. по договор за ипотечен кредит № 69 - 50 от 25.04.2007 г. и Анекси № 1 и № 2 от 28.12.2009 г. към него, сумата от 2176,34 евро, представляваща просрочена договорна лихва за периода от 29.06.2017 г. до 04.06.2020 г., сумата от 1619,57 евро, представляваща просрочена наказателна лихва (обезщетение за забава) за периода от 29.06.2017 г. до 04.06.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба е отразено, че на 25.04.2007 г. между „Алфа банка“ АД чрез „Алфа Банка - клон България“ КЧТ, в качеството си на кредитор, отв. Е. Т., като длъжник и отв. Т.

Т., като поръчител, е сключен договор за ипотечен кредит № 69 - 50 от 25.04.2007 г. за сумата от 29 700,00 евро, с цел рефинансиране на остатъчен размер по договор за банков кредит № 26 КР-АА-1937/24.11.2006г. към „ПИБ“ АД - Хасково. Срокът за погасяване на дълга е определен на 20 години, на 240 анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва. Договорени са лихвен процент за първата година от срока на договора - 3,9 % годишно; за останалия период от срока на договора – 12 - месечен ЮРИБОР плюс надбавка в размер на 2,5 % годишно. Конкретният размер на погасителните вноски и сроковете за тяхното издължаване били определени в погасителен план, изготвен и предоставен на кредитополучателя, представляващ неразделна част от договора. Неразделна част от 1 договора са и Общите условия на Алфа Банк Клон България за предоставяне на Алфа кредит ремонт и Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство. В чл.17 от договора е договорена такса за управление на кредита в размер на 0,5% върху размера на разрешения кредит за първата година и по 0,1% за останалия период на кредита. Съгласно чл. 19 в случай на просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска съгласно погасителния план, кредитополучателят се задължава да заплаща лихва за забава в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка в размер на 2,5 % годишно, считано от деня на забавата до датата на окончателното изплащане на просроченото задължение на банката.

Посочено е, че на 28.12.2009 г. са подписани Анекс № 1 и Анекс № 2 към договор за кредит № 69-50/2007 г., които са неразделна част от него. В чл.1 от Анекс № 1 е постигнато съгласие вземането на банката по договора за кредит, включващо редовна главница, просрочена главница, лихва върху редовна главница, наказателна лихва върху просрочена главница, да бъде трансформирано в редовна главница. С чл.2 срокът за погасяване на дължимите суми по договора за кредит е удължен до 28.04.2027 г., включващ 12 месеца гратисен период, през който се заплащат само лихвите и погасяването на кредита ще бъде на 196 равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна част от анекса, който се актуализира от банката в началото на всяка следваща календарна година. Според чл.3 в случай на просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска, дължима съгласно чл. 1 от Анекс № 1, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни и разноски, дължими съгласно договора за кредит, кредитополучателят заплаща върху непогасените в срок суми за времето на забавата обезщетение за забава в размер на договорената в договора лихва плюс надбавка от 10%. С подписването на Анекс № 1 ответникът Т. Т. се задължил да отговаря солидарно и изцяло за всички задължения на ответницата при условията на чл. 138 и сл. ЗЗД за изплащането на целия размер на кредита и лихвите.

В чл.1 от Анекс № 2 е постигната договорка в периода от 28.12.2009 г. до 28.12.2011 г. кредитополучателят да заплаща фиксирана лихва в размер на 6,976 % годишно, а за останалия период от срока на договора - плаващ лихвен процент в размер на 12 - месечен ЮРИБОР плюс надбавка в размер на 4,1 % годишно. В чл. 3 е отразено, че банката няма право да променя едностранно договорения в този анекс фиксиран лихвен процент.

Неразделна част от Анекс № 2 е погасителният план, в който е индивидуализирана всяка месечна погасителна вноска като размер и падежна дата. Посочено е в анексите, че всички останали условия на договора за кредит и анекси, и допълнителни споразумения към него запазват действието си непроменени.

Твърди се, че, поради просрочие в плащанията на дължимите суми, чиято изискуемост е настъпила и въз основа на подадено заявление по чл. 417 ГПК, ищцовата банка се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници, издадени по ч.гр.д. № 221/2020 г. по описа на РС – гр. Сливница, въз основа на които било образувано ИД № 679/2020 г. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров Отразено е, че заповедното производство е образувано само за просрочените суми по кредита, без банката да е обявила към този момент целия кредит за предсрочно изискуем. Заповедта и изпълнителният лист били връчени на ответниците, 2 които депозирали възражение срещу тях. Така изложените в исковата молба обстоятелства обосновават правния интерес на ищцовата банка от предявяване на исковете, с които се претендира да бъде признато за установено спрямо ответниците, че дължат солидарно на ищеца процесните суми. Претендира и направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответниците, чрез адв. С.т САК, са депозирали писмен отговор, в който оспорват предявените искове. На първо място считат същите за недопустими с оглед забраната за пререшаване на спор, решен с влязло в сила решение по смисъла на чл. 299 от ГПК. Посочват, че между страните е водено т.д. № 149/2016 г. по описа на ОС – гр. Стара Загора по предявен от банката срещу длъжниците иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по същия договор за ипотечен кредит и анекси към него, който е отхвърлен с влязло в сила на 25.04.2017 г. решение, което се ползва със силата на пресъдено нещо.

По същество на първо място оспорват твърденията за наличието на валидно възникнали облигационни отношения между тях и „Алфа Банк - клон България“ по договор з а ипотечен кредит № 69-50/2007 г. и анекси към него. Не отричат, че през годините са сключвали няколко договора за банкови кредити с „Алфа Банк - клон България“, един от които е с идентификационен номер № 69-50/2007 г., но не и с твърдяното и представено от ищеца съдържание. Поддържат, че в случая са ползвани отделни и конкретни страници от действително сключени между тях и „Алфа Банк - клон България“ други договори за банкови кредити, които са прибавени към такива, които не са подписвани от тях, за да бъде придаден вид на представените по настоящото дело договор за ипотечен кредит № 6950/2007 г. и анекси към него, че са сключени и подписани от ответниците. В тази връзка оспорват представените като писмени доказателства изброени документи.

На следващо място ответниците изтъкват, че предсрочната изискуемост им е съобщена още на 12.03.2015 г. и доколкото с решението по т. д. № 149/2016 г. по описа на ОС - Стара Загора, исковете са отхвърлени, то по арг. от чл. 115 6. „ж“ вр. с чл. 116 б. „б“ от ЗЗД следва да се приеме, че докато е траело съдебното производство всички започнали да текат, респ. изтекли преклузивни и давностни срокове в полза на ответниците не се считат за спрени или прекъснати.

Заявяват, че по процесния договор за кредит ответникът Т. Т. има качеството на поръчител и поръчителството му е погасено, защото кредиторът не е спазил предвидения в чл. 147, ал. 1 от ЗЗД преклузивен 6–месечен срок, доколкото предсрочната изискуемост на кредита е настъпила най-късно на 01.08.2016 г., когато е връчена исковата молба по т. д. № 149/2016 г. по описа на ОС - Стара Загора, съдържаща изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 08.06.2020 г.

На следващо място, ответниците се позовават на нищожност на клаузите на чл. 16.2 от договора и чл. 2 от Анекс № 1, предвиждащи едностранната ежегодна актуализация на погасителния план от страна на банката, влизането му в сила независимо, че не е бил надлежно връчен на кредитополучателя и отказ на кредитополучателя от подписването на погасителния план, поради противоречието им с императивната разпоредба на чл.143 ЗЗП.

Ответниците считат, че липсата на подписан от двете страни погасителен план, какъвто не е представен и с исковата молба, е лишило потребителя от възможността да узнае условията за погасяване на кредита и съответно означава, че не е изразил съгласие с тях. Липса на погасителен план е довела до невъзможност да бъдат установени наличието и размерът на изискуемите задължения към момента на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК и лишава банката от правото да претендира изпълнение.

Считат за нищожни като противоречащи на закона и клаузите на чл.23.1, т.1 и 2 и 3

23.2, 24.3 и 29, т.3 от процесния договор, предвиждащи възможност банката едностранно за променя договорения лихвен процент въз основа на неясни критерии, настъпването на предсрочна изискуемост при неприемане на увеличаването на лихвения процент, безусловното даване на съгласие за поръчителство и при продължаване на срока на договора с подписването на договора за поръчителство и едностранна преценка на банката в кои случаи е налице съществено намаляване стойността на активите на кредитополучателя.

Ответниците излагат съображения за нищожност и на чл.1 и чл.3 от Анекс № 1, предвиждащи преобразуването на вземането на банката, включващо редовна главница и лихва върху нея, просрочена главница и наказателна лихва върху нея, в редовна главница, която отново се олихвява и заплащането на обезщетение за забава в размер на договорената лихва плюс надбавка от 10 %, което има характера на неустойка. Посочват че първата клауза е нищожна като противоречаща на забранения с чл.10, ал.3 ЗЗД анатоцизъм, а втората клауза – като противоречаща на добрите нрави (съгл.- чл.26, ал.1 ЗЗД), тъй като излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и води до неоснователно обогатяване. Ответниците заявяват, че тези условия поставят кредитополучателя в неравнопоставено положение.

На последно място въвеждат възражение, че вземането на банката е погасено по давност, като считано от 12.03.2015 г. (ако се приеме, че тогава им е била съобщена предсрочната изискуемост) или най-късно от връчването на исковата молба по т.д. № 149/2016 г. по описа на ОС – Стара Загора, към момента е изтекъл общият петгодишен давностен срок. При тези съображения молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират разноски.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

По делото се установява от представения договор за кредит за покупка на недвижим имот № 69-50 от 25.04.2007 г., че на посочената дата между ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ........ (като правоприемник на дейността на клона на „Алфа – банка клон България“ АД) и ответниците Е. Я. Т., кредитополучател, и Т. П. Т., като поръчител и ипотекарен длъжник е сключен договор за кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на ответниците - кредитополучатели, кредит в размер 29 700.00 евро с цел рефинансиране на остатъчен размер по договор за банков кредит № 26 КР-АА1937/24.11.2006г. към „ПИБ“ АД - Хасково. Срокът за погасяване на дълга е определен на 20 години, считано от датата на първото усвояване, на 240 анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва, първата от които се изплаща един месец след датата на първото усвояване. Договорени са лихвен процент за първата година от срока на договора 3,9 % годишно; за останалия период от срока на договора – 12 - месечен ЮРИБОР (променящ се всяка календарна година на 1-ви януари) плюс надбавка в размер на 2,5 % годишно (чл.14 от договора). Конкретният размер на погасителните вноски и сроковете за тяхното издължаване са определени в погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Неразделна част от договора са и Общите условия на Алфа Банк Клон България за предоставяне на Алфа кредит ремонт и Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство. В чл.17 от договора е договорена такса за управление на кредита в размер на 0,5% върху размера на разрешения кредит за първата година и по 0,1% за останалия период на кредита.