Решение № 1622 от 20.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1622 гр. Пловдив, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300503306 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба подадена от С. Ф. Е., ЕГН **********, чрез адвокат Р., длъжник по изп.д.№358/2023 г. по описа на ЧСИ Христо Стоянкин, с рег.№ 909 в КЧСИ, против постановление на съдебния изпълнител от 13.11.2023 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за присъждане на направените разходи по изп. дело за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление в частта за разноските е неправилно, като иска същото да бъде отменено и разноските да бъдат възложени на взискателя. Претендира разноски.

Взискателката по изпълнението „НОВАТЕК ЕВРОПА" ЕООД, ЕИК 204888205, чрез процесуалният си представител адвокат Д., е депозирала становище в което твърди, че жалбата е неоснователна.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка доводите в жалбата, мотивите на ЧСИ, представените доказателства и материалите по изпълнителното дело, намира следното по отношение допустимостта и основателността на жалбата:

1

Изпълнителното дело е образувано по молба, подадена от взискателя „НОВАТЕК ЕВРОПА" ЕООД ЕИК 204888205, въз основа на обезпечителна заповед с цел налагане на допуснатите от съда обезпечителни мерки. Обезпечителните мерки са били запор върху вземанията по разкрити банкови сметки и запор върху дружествени дялове в две търговски дружества. След образуване на изпълнителното дело и налагането на запорите ПдАС е отменил обезпечителните мерки. Поради това съдебния изпълнител е прекратил изпълнителното дело, като е оставил без уважение искането на длъжника за присъждане на направените разходи по изп. дело за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като е указал на длъжника да заплати по 15 лева или общо 30 лева държавна такса за вдигане на запорите върху дяловете на длъжника в двете търговски дружества.

При така установените обстоятелства по изпълнителното дело, съдът изведе следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

В съдебното производство отговорността за разноски произтича от неоснователно образуван срещу страната, която е направила разноските, съдебен процес, съответно тази страна има право на разноски, когато процесът приключи в нейна полза – било като се отхвърли предявеният срещу нея иск, ако е ответник, било като в същата хипотеза се прекрати съдебното производство. Отговорността за разноски в съдебното исково производство е уредена в чл. 78 ГПК, като същата е обективна, безвиновна и не произтича от противоправно поведение на страната, която е загубила спора. В съдебната практика се приема, че отговорността за разноски по чл.

78 ГПК е ограничена и обективна, тъй като едната страна отговаря без вина, стига другата да е дала повод за завеждане на делото, без поведението на последната да се квалифицира като противоправно. Такава обективна, ограничена и безвиновна отговорност на взискателя по отношение разноските, направени от длъжника в изпълнителното производство, не е изрично уредена в закона. В чл. 79 ГПК урежда само това как се разпределят в това производство разноските, направени от взискателя, но не е уредено как се разпределят разноските, направени от длъжника в изпълнителното производство. Не е уредена възможност на длъжника да бъде репариран за сторените разноски в рамките на изпълнителния процес в зависимост от това дали обективно съществува или не правото на принудително изпълнение, доколкото произнасянето по този въпрос не е в рамките на компетентността на съдебния изпълнител.

Следователно своите разноски длъжникът по изпълнителното дело ще има 2 право да претендира само по общия ред, в отделно исково производство.

Поради това съдебният изпълнител правилно е оставил без уважение искането на длъжника за присъждане на направените разходи по изп. дело за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Единствено длъжникът има интерес от вдигане на наложените запори върху дяловете на длъжника в две търговски дружества. Поради това той следва да внесе държавните такси за вдигане на запорите в ТР и ако счита, че по този начин се уврежда, то той може да иска тази сума от взискателя в един състезателен исков процес.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 37842/08.12.2023 г., подадена от С.

Ф. Е., ЕГН **********, длъжник по изп.д.№358/2023 г. по описа на ЧСИ Христо Стоянкин, с рег.№ 909 в КЧСИ, против постановление на съдебния изпълнител от 13.11.2023 г. в частта, с което е оставено без уважение искането на длъжника за присъждане на направените разходи по изп. дело за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и му е възложено да заплати дължимите държавни такси от 30 лева за вписване в ТРРЮЛНЦ на вдигането на запорите върху дяловете на длъжника в две търговски дружества.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3