Решение № 262310 от 05.10.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№

262310 05.10.2021 г. гр.

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД-

ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V- ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ при участието на секретаря: Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13 456 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД против П.В.В., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 1931,52 лв. – главница по договор за кредит от ***** г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8636/2020 г. по описа на РС- Пловдив, VI- ти гр. с-в.

Исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания на ищеца да посочи петитум, съотвестващ на обстоятелствената част на исковата молба, като него посочи размер на сумата, както и да посочи дали същата представлява главница, на каквото основание е издадена заповедта или дали включва в себе си и други задължения по договора за кредит. В срока е постъпила молба от ищеца, с която заявява петитум, като конкретизира, че размерът на претендираната главница е 1 200 лв., а останалата част от претенциите касае договорна лихва и допълнителен пакет към Договора за кредит.

С влязло в сила на 03.04.2021 г. определение, производството е частично прекратено по отношение на предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 1931,52 лв. – главница по договор за кредит от ***** г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8636/2020 г. по описа на РС- Пловдив, VI- ти гр. с-в, по отношение на сумата от 731,52 лв., представляваща разлика между присъдената в заповедното производство главница в размер от 1 931, 52 лв. и претендираната в настоящото производство главница в размер от 1 200 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 16.07.2020 г. до изплащането й. За сумата от 731, 52 лв. е обезсилена и издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 8636/2020 г. по описа на РС- Пловдив, VI- ти гр. с-в.

Предвид гореизложената хронология, то предмет на настоящото производство е предявен от „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД против П.В.В., иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 1 200 лв. – главница по Договор за кредит № ***** от

***** г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8636/2020 г. по описа на РС-

Пловдив, VI- ти гр. с-в.

Ищецът твърди, че на ***** г. в качеството на заемодател е сключил договор за заем с ответника в качеството на заемател, по силата на който на последния е предоставена сумата в размер от 1200 лв. Ответникът е следвало да върне предоставения финансов ресурс чрез заплащане на 11 погасителни вноски в размер от по 220, 36 лв. всяка, в срок до 20.10.2020 г. Твърди се, че при просрочване на две или повече погасителни вноски, съгласно договора, кредиторът може да обяви вземанията по догоовра за предсрочно изискуеми и да пристъпи към незабавното им събиране по законоустановения ред. Посочва се, че длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост чрез електронно съобщение. Депозирано е заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите по договора суми, ведно със законна лихва, което е уважено и са присъдени разноски. Тъй като против заповедта е депозирано възражение в срок, за ищеца е възникнал интерес от предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.

Моли се така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се и сторените разноски.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, който оспорва иска. Твърди, че не е сключвал процесния договор за кредит и не е усвоявал суми по него. Сочи, че между страните са налице облигационни отношения по повод предоставяне на „бързи кредити“ по други договори, задълженията по които ответникът твърди, че е погасявал винаги изцяло и предсрочно. Оспорва предсрочната изискуемост да е надлежно обявена чрез връчване на уведомление. Твърди, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие с императивната норми на ЗПК, като посочва изрично основания за недействителност, като нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК – липса на общи условия, както и чл. 11, т. 9, т.10, т.11 и т.12 ЗПК. Счита за нарушено правилото по чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед подробно изложените в отговора възражения моли предявеният иск да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Претендират се сторените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, то следва при условията на пълно и главно доказване, ищецът- кредитор да установи възникването по надлежен ред на заемно правоотношение, както и че договореният финансов ресурс е предаден/ усвоен от ответника- заемател. В рамките на настоящото производство, ищецът не установи, която и да е от горепосочените материалноправни предпоставки. По делото фигурира Договор за кредит № ***** от *****г. и общи условия към него ( л. 5- 18), за който ищецът твърди да е сключен с ответника по реда на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние ( ЗПФУР). Ответникът обаче, своевременно е оспорил възникването на правоотношението, поради което за съда съществува задължение да обследва този въпрос. Процесният договор за кредит е сключен от разстояние и в него не фигурира положен подпис (саморъчен или квалифициран електронен подпис), който по категоричен начин би могъл да идентифицира лицето- заемател. Самият договор за кредит представлява електронен документ съобразно чл. 3, ал. 1 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Съобразно това, „електронен документ“ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма- в конкретния случай текстови запис. Самият ел. документ е изявление на конкретни лица, като за целите на настоящия процес, е ясен кредиторът, но следва да се установи кое е лицето- потребител. В конкретния случай, липсва подпис на потребителя, като последният е индивидуализиран в договора единствено като „кредитополучател: *****“ ( л. 9 от делото- последна страница от договора за кредит ). В случай, че договорът бе подписан с усъвършенстван електронен подпис или квалифициран електронен подпис, то въпросът за лицето, автор на изявлението би получил категортичен отговор. В случай на налично подписване с универсален ел. подпис или неговият подвид- квалифициран ел. подпис, то би била налице една ясно установена връзка между документа и неговия автор- доколкото по дефиниция тези видове ел. подпис оставят уникална сигнатура, свидетелстваща за лицето, което е автор на изявлението ( в тази насока, макар и произнесени по вече преуредена нормативна уредба, са Решение № 70 от 19.02.2014г., пост. по гр. дело № 868/ 2012г., по описа на IV- то Г.О. на ВКС и Определение № 169 от 06.04.2017г., пост. по ч.т.д. №672/ 2017г., по описа на ВКС, I- во Т.О.).

Предвид гореизложените съображения, при изрично оспорване от страна на ответника, че процесният договор е сключен, представянето само на копие от договора, което носи единствено подпис на представител на кредитора, не е достатъчно да установи възникването на кредитно правоотношение. След като договорът не е подписан от ответника чрез универсален или квалифициран ел. подпис, то нужно е ищецът да установи връзката между съответния генериран електронен документ и ответника. Това не бе сторено, поради което искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал .1, т. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва на това основание да бъде отхвърлен.

Допълнително, ищецът по делото не ангажира каквито и да било доказателства, че претендираната от него главница в размер от 1200 лв. е предадена, съответно усвоена от страна на ответника. С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на този правнорелевантен факт.

С това си действие съдът е изпълнил задълженията си да съдейства на страните за изясняване на спора. След като ищецът бездейства и не е ангажирал съответни информационни източници в насока установяване предаването на претендираната парична сума, то съдът приема, че същата никога не е постъпвала в патримониума на ответника.

Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1200 лв. - главница по Договор за кредит № ***** от

***** г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 8636/2020 г. по описа на РС-

Пловдив, VI- ти гр. с-в., следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника се поражда право да бъде възмезден за сторените разноски. Същите са в размер от 200 лв. – адвокатско възнаграждение, за реалното заплащане на което е представен и договор за правна защита и съдействие ( л. 65 от делото ).

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК ********* против П.В.В., ЕГН ********** иск с правно основание 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1200 лв. - главница по Договор за кредит № ***** от

*****г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ****/ 17.07.2020г. по ч.гр.д. № 8636/ 2020 г. по описа на РС- Пловдив, VI- ти гр. с-в.

ОСЪЖДА

„Би

Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК ********* да заплати на П.В.В., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума в размер от 200 лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев

Вярно с оригинала!

КЯ