Определение № 2988 от 23.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2988 гр. София, 23.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Д. като разгледа докладваното от Иво Д. Касационно търговско дело № 20248002902704 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. К. К. , ЕГН: ********** и Н.

Д. К., ЕГН: **********, двамата от гр. София, срещу въззивно решение № 635 от 28.05.2024 г. по в.гр.д. № 127/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260922 от 04.07.2023 г. по гр.д. № 16245/2016 г. на Софийски градски съд със законните последици по отношение на разноските в производството. С потвърденото първоинстанционно решение е прието за установено по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, че Л. К. К. и Н. Д. К. дължат при условията на солидарност на „Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616 сумата 242 214,14 лв., представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 12.09.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.01.2015 г. до окончателното й изплащане; сумата 21 104,62 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.10.2013 г. до 04.12.2014 г.; сумата 3 476,82 лв. - наказателна лихва за периода от 05.12.2014 г. до 27.01.2015 г. и сумата 405 лв. - заемни такси по същия договор, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 23.02.2015 г. по гр. дело № 4601/2015 г. на Софийски районен съд, като исковете са отхвърлени до пълните предявени размери и е отхвърлен и предявеният от „Банка ДСК“ АД 1 против Х. И. К. в качеството му на поръчител иск по чл. 422 ГПК за същите суми.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се твърди наличието на всички отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Твърди се, че са налице съществени процесуални нарушения, изразяващи се в: Необсъждане на приобщения доказателствен материал и липсата на мотиви по някои съществени елементи от спорното правоотношение в явно противоречие на основния принцип за равенство на страните в процеса съгласно чл. 9, пр. 1 ГПК; постановяване на въззивното решение при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК; грубо нарушение на правилата за оценка на доказателствения материал по делото при преценката на съда за обявяване на предсрочната изискуемост на процесния кредит, считано от 05.12.2014 г. и при необосновано неизключване от доказателствения материал по делото на трите броя обратни разписки до кредитополучателите Д. К., Л. К. и Х. К., които са били приложени към исковата молба в ксерокс копия, а не в оригинал. По отношение на допълнително представени от банката разписки за връчване на съобщението за предсрочна изискуемост на кредита се излага, че касаторите са направили оспорване, вследствие на което графолог е заключил, че подписът върху тях не е на Д. К. и следователно задължението за предаването им на останалите кредитополучатели не е възникнало и реализирано. Изтъкват се съображения за процесуално нарушение по чл. 236, ал. 2 ГПК при формиране на извода за усвояването на отпуснатата кредитна сума в размер на 113 927,87 лв. от кредитополучателите Д. К. и Л. К.. Твърди се наличието на процесуално нарушение при определяне неиздължената част от кредита, поради незачитане на пълния размер на погасените от касаторите и от техния наследодател вноски. Според касаторите е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК и като не е било допуснато представянето на вписания отказ от наследство на Н. К..

Твърди се необоснованост на въззивното решение, поради противоречие на правните изводи на съда с доказателствено 2 установените факти, в какъвто смисъл се развиват подробни оплаквания в няколко насоки.

Поддържа се неправилност на обжалваното решение и поради противоречие с приложимите материалноправни норми - при преценката на задължението по чл. 60, ал. 2 ЗКИ на банката да уведоми длъжниците за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, от което тя не е освободена дори и това да е уговорено в самия договор; неправилност на изводите по въпроса за усвояването на кредита; неправилност на изводите на съда, свързани с отказа от наследство.

Моли се за отмяната на обжалваното въззивно решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове или за връщане на делото за повторно разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд, а при условията на евентуалност - да бъде уважен предявеният иск само по отношение на падежиралите вноски на усвоената част от кредита, ведно със съответната част от дължимите лихви за тях. Претендират се разноски за всички инстанции.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, както и по ал. 2 ГПК.

Формулират се следните въпроси, които според касаторите са от значение за изхода на делото:

1/ „Едностранното писмено изявление на „Банка ДСК“ АД за прекратяване на кредитния договор и настъпването на правната последица за неговата предсрочна изискуемост не следва ли да бъде надлежно обявено чрез връчването му на длъжника по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка, което установяване да е в доказателствена тежест на кредитора и което следва да се установи с действителни документи, или е достатъчно отбелязването в счетоводните му книги?“ Сочи се основанието по чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие със следните решения: решение № 6 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр.д. № 50203/2016 г., II г.о., ГК, решение № 6 от 4.04.2019 г. на ВКС по т.д. № 917/2018 г., I т.о., ТК.

2/ „При липса на надлежно връчване по ГПК или съобразно чл. 36 от 3

Закона за пощенските услуги на уведомлението за предсрочна изискуемост при подаването на заявлението за заповедно производство, то в исковата молба кредиторът не следва ли да обективира, че именно с нея възпроизвежда недвусмислено и конкретно волеизявлението на кредитора относно предсрочното си вземане към задълженото лице като посочи изрично, че упражнява потестативното си право да поиска предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 432, ал. 1, т. 4 ТЗ?“ 3/ „Не следва ли при липса на инкорпорирано в исковата молба уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, то искът по чл. 422, ал. 1 ГПК да се уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита само с настъпил падеж, отразени в извлечението на счетоводните книги на банката към датата на подаване на исковата молба, а не за целия дълг, който следва да бъде изплатен едва през 2037 г.?“

4/ „Уведомяването на ответника-длъжник с исковата молба установява ли основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и променя ли с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението по него?“

5/ „Уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита, направено в хода на съдебното производство рефлектира ли върху размера на претендираната сума, обособена от падежирали и непадежирали вноски, към кой момент е основателна, как се отразява на наказателните лихви и върху какви суми следва да бъдат начислени?“ По въпроси № 2 - № 5 се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.д. № 8 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

6/ „За да е налице реално усвояване следва ли заемополучателят да получи в своя собственост и в свое разпореждане „отпуснатата“ в кредит главница? За да възникне валидно задължение за връщане на заетата сума по договор за банков кредит, следва ли същата да е реално предоставена на заемателя?“

7/ „Усвояването на кредитната сума по договор за ипотечен банков кредит е налице, когато с нея е извършено изрично разпореждане от 4 страна на кредитополучателя съгласно попълнена от него нарочна форма за усвояването му или част от парите са употребени от страна на банката-кредитор по нейно усмотрение, дори ако то е в полза на задълженото лице?“

8/ „Може ли да се извърши новация на вече договорен кредит без изрично заявление от двете страни кредитор и длъжник за това или новацията му е допустима по разпореждане на трето лице включително между две банки-кредитори на един и същ длъжник, но без неговото изрично съгласие?“

По въпроси № 6 - № 8 се сочи наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 789 от 24.02.2002 г. по гр.д. № 2292 по описа за 2001 г. на ВКС, ГК, 5 г.о.; решение № 130 от 24.03.2009 г. по т.д. № 650 по описа за 2008 г. на ВКС, ТК, 2 т.о.

9/ „Съдът не следва ли преди постановяване на решението да съобрази съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, включително и относно надлежната пасивна легитимация на конституирания по реда на чл. 227 ГПК син на покойния кредитополучател и негов баща Д. К. - Н. К., който се е отказал от наследството му с нотариално заверено заявление и което е вписал в книгите на съда, но не е могъл да представи?“

По този въпрос касаторите твърдят противоречие с решение № 178 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 984/2010 г., III г.о., ГК, решение № 117 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр.д. № 20/2013 г., II г.о., ГК - касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Като допълнително основание за допускане на касационното обжалване се посочва очевидната неправилност на атакувания съдебен акт, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторите считат, че атакуваният съдебен акт е постановен и при очевидна процесуална неправилност, защото не са били обсъдени всички представени от страните доказателства в тяхната съвкупност заедно и поотделно. Според изложеното са били нарушени разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.

236, ал. 2 ГПК, тъй като избирателно са били обсъдени доводите и възраженията на страните, както и представените към тях 5 доказателства. Излагат се отново всички съображения и аргументи, сочени като основания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, този път - в хипотезата на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответникът по касация „Банка ДСК“ АД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да постанови обжалвания съдебен акт, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че са предявени искове от „Банка ДСК“ АД срещу Д.

Х.в К. и Л. К. К. на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ за признаване на установено съществуване на вземанията му срещу ответниците, произтичащи от настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит от 12.09.2007 г. и анекси към него. В хода на производството ответникът Д. Х.в К. е починал и е бил заместен по реда на чл. 227 ГПК от Н.

Д. К..

Съдът е приел за установено по делото, че кредитополучателите са изпаднали в забава и въз основа на това за банката е възникнало правото да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. Посредством 3 броя уведомления от 26.11.2014 г., изпратени по пощата, банката е уведомила ответниците, че поради забава в погА.ванията на задълженията по договора за ипотечен кредит от 12.09.2007 г. и съобразно уговорените в него условия, кредитът се обявява за предсрочно изискуем, считано от получаването им.

В тази връзка съдът е подчертал като спорен по делото въпроса дали това волеизявление е достигнало до ответниците. По този въпрос съдът е приел, с оглед представените известия за доставяне, че уведомленията са били връчени на ответниците на 02.12.2014 г., след което банката е вписала в счетоводните си книги за дата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита - 05.12.2014 г. и е подала заявлението за издаване на заповед за 6 изпълнение по чл. 417 ГПК на 28.01.2015 г. Съдът е отбелязал, че в отговора на исковата молба ответниците са оспорили подписите, положени за получател в известията за доставяне с твърдения, че те не принадлежат на ответника Д. К., но въпреки че същите са били представени в оригинал от ищеца, ответниците не са формулирали доказателствени искания за установяване неистинността на оспорените документи, с оглед изричните и коректно дадени от първоинстанционния съд указания за разпределение на доказателствената тежест. Поради това Софийски апелативен съд е съобразил формираната трайна съдебна практика, съгласно която извънсъдебните изявления на гражданско-правните субекти могат да бъдат връчени лично срещу подпис на лицето, а също така е редовно и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила на чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги.