Решение № 597 от 15.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 853/2025
- Вид
- Решение № 597
- Подписан
- 15.12.2025
- В сила
- 15.12.2025
- Състав
- Ивелина Солакова, Радка Цариградска, Силвия Пантелеева
Цитирани разпоредби
- чл.269, ал.1, изречение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 ,пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 597 гр. Велико Търново, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Радка Цариградска
Силвия Пантелеева при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20254100500853 по описа за 2025 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение – Север“ АД гр. Варна против Решение № 855/17.06.2025г. по гр.д. № 681/2025г. на Районен съд- Велико Търново , с което е осъден ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна тауърс Е, бул. Владислав Варненчик №258, ЕИК 104518621, да заплати на М. В. Т. с ЕГН ********** от гр.В.Т., ул. ***, ***, сумата от 4113.95 лв.
/четири хиляди сто и тринадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ платена при начална липса на основание, начислена по фактура № 0106132989/24.02.2020г. за недоставена и непотребена електроенергия, заплатена от потребителя С. Т. С., като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 30.09.2024г. сключен между цедента С. Т. С. и цесионера М. В. Т., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 24.02.2025г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 914.56 лв.
/деветстотин и четиринадесет лева и петдесет и шест стотинки/ разноски по делото. Решението се обжалва в неговата цялост с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, както следва :
Съдът неправилно е приел, че не е доказано по делото кога и по какъв начин е възникнало натрупването на показанията по скритата тарифа на процесния електромер и оттам не може да се направи извод , че отчетеното в 1 тази тарифа количество енергия реално е потребено. Според жалбоподателя, за да възникне правото му на корекция на сметката на потребител по чл. 55 от ПИКЕЕ, е достатъчно да е съставен констативен протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ, да има извършена метрологична проверка на СТИ, при която да е установено наличието на измерени количества ел. енергия в невизуализиран регистър. Така той счита, че за него е възникнало това право, защото горните факти са доказани по делото.
Натрупването на ел. енергия в скрития регистър на процесния електромер е осъществено след датата на монтажа на същия в обекта на праводателя на ищеца, защото към датата на монтажа му той е бил метрологично и технически изправен. Развити са подробни съображения и е отправено искане към съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания първоинстанционен акт и да отхвърли предявения иск.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Сочи, че липсват доказателства по делото какви са били показанията при монтажа на процесното СТИ. Оттам счита, че изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск са правилни. Развива подробни съображения, оспорва оплакванията в жалбата и моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
В исковата си молба ищецът М. В. Т. твърди, че с договор от 30.9.2024г.
2 придобил вземането на С. Т. С. към ответника за сумата 4113.95 лв., платена по фактура № 0106132989/24.02.2020г. Възраженията му са, че сумата по фактура № 0106132989/24.02.2020г. за недоставена и непотребена електроенергия е заплатена от потребителя С. С. без правно основание и при начисляването й ответникът е нарушил правилата. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 4113.95 лв., платена от потребителя С. С. при начална липса на основание, което вземане е придобито по договор за цесия от 30.9.2024г., със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В постъпил в законоустановения срок отговор на и сковата молба ответникът по иска „Електроразпределение Север“ АД гр.Варна, заема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че сумата е начислена след извършена корекция поради установено неизмерване със СТИ, след извършена проверка на 18.12.2019г., извършена експертиза на СТИ от БИМ, като се позовава на разпоредбата на чл.55, ал.1, от ПИКЕЕ. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно о снование чл. 55, ал. 1 ,пр. 1 от ЗЗД, с който ищецът претендира да му бъде върната дадената без основание сума.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз о снова на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на иска и размера, в който претенциите следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбата :
Оплакванията в жалбата се свеждат до това, че вземането на ответника е доказано, като е установено кога и по какъв начин е възникнало натрупването на показанията по скритата тарифа на процесния електромер, чрез съставяне на констативен протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ. Съдът намира това възражение за неоснователно. Самият констативен протокол от 18.12.2019г. не съдържа констатация за наличието на натрупана ел. енергия по т. наречена тарифа „върхова“. В него са отразени само показанията на процесното СТИ по дневна и нощна тарифи. Констатацията на БИМ за налична преминала енергия на тарифа 3 , която не е визуализирана на дисплея на СТИ, не е достатъчна да обоснове извод за наличието на предпоставки за дължимост на цената на тази ел. енергия. По делото липсват каквито и да било доказателства кога, в какво техническо състояние и при какви показания на трите тарифи е монтирано процесното СТИ в имота на потребителя. По делото не е доказано и, че към 3 момента на съставяне на Констативния протокол от 18.12.2019г. е могло да се установи наличието на данни по тарифа „върхова“. Отбелязано е само, че такива не са налични. Това противоречие между констативния протокол и протокола от изследване на електромера в БИМ, което е извършено на покъсен етап, не само не установява, но и опровергава твърденията на жалбоподателя, че процесното количество ел. енергия е преминало през процесното СТИ в период след неговото монтиране в имота на потребителя.
Съдът не приема довода на жалбоподателя , че за да възникне правото му на корекция на сметката на потребител по чл. 55 от ПИКЕЕ, е достатъчно да е съставен констативен протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ, да има извършена метрологична проверка на СТИ, при която да е установено наличието на измерени количества ел. енергия в невизуализиран регистър. Освен тези две предпоставки, следва да е установен и фактът, че измереното от СТИ количество е отчетено от СТИ като реално потребление след датата на монтажа му. Такива доказателства по делото липсват. Принципно от факта, че електромерът към момента на монтажа му е бил технически изправен ( факт, който не е доказан по делото ), не следва презумптивно, че отчетените по ненастроените за отчет негови тарифи количества ел. енергия са реално потребени .
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че в случая процесната сума е заплатена на ответника без основание, поради което предявеният от неговия правоприемник иск за връщането й, е основателен и следва да се уважи.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Същото не страда от посочените във въззивната жалба пороци и следва да се потвърди.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба сторените от него разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 750 лв. съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК .
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 855/17.06.2025г. по гр.д. № 681/2025г. на Районен съд- Велико Търново.
ОСЪЖДА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна тауърс Е, бул.
Владислав Варненчик №258, ЕИК 104518621 да заплати на М. В. Т. с ЕГН ********** сторените от него разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 750 лв. ( седемстотин и петдесет лева).
Решението не подлежи на жалба.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5