Решение № 5437 от 24.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5437 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20221110212589 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на "България еър" АД срещу НП № 22-2200287 от 29.08.2022 г., издадено от директора на ДИТ - София, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. От страна на жалбоподателя се иска НП да бъде отменено, като се излагат конкретни твърдения за нарушаване на процесуалния и материалния закон. Административнонаказващият орган (чрез процесуалния си представител) претендира потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, излагайки конкретни доводи за материална законосъобразност на постановлението.

От писмените доказателствени материали (по арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН ангажирането и на гласни доказателствени материали не е задължително, а в случая такова ангажиране не е и необходимо за разкриване на обективната истина от предмета на доказване по делото; практически спор по фактите не е налице и при всяко положение липсват релевантни за решаване на делото противоречия между отделните доказателствени материали) по еднозначен начин - освен оправомощаването на наказващия орган за издаване на НП по КТ въз основа на писмена (и подписана) заповед на изпълнителния директор на ИАГИТ - се установява още описаната в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за такова препращане липсва в приложимата нормативна уредба), с изричното уточнение, че соченият в постановлението граждански договор е приложеният по преписката такъв с дата 15.07.2021 г., влизащ в сила, считано от същата дата, с краен срок за извършване на предмета на договора 14.07.2022 г., сключен между въззивника и 1 упоменатата в НП Виолета Бачева, по силата на който дружеството било възложител, а Бачева изпълнител и съгласно чийто чл. 1 възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва следните дейности: „при нужда и необходимост за извършване на определена работа в Авиокомпания „България Ер“ АД“, като е уговорено възнаграждение за изпълнителя в размер на 90 лева на час или съгласно извършената работа, като всяко плащане следва да се предхожда от подписването на констативен протокол за извършената работа, подписан от изпълнителя и възложителя.

Отказът на г-жа Б. правоотношението й да бъде обявено за трудово е ирелевантен за настоящото производство. От значение е това, че визираното правоотношение с дружеството-жалбоподател действително има характер на трудово, а не на друго, включително не на такова по чл. 258 – чл. 269 от ЗЗД; последното (договорът за изработка) има за свой предмет изработването на нещо (чл. 258 от ЗЗД), т. е. постигане на даден резултат, докато трудовото правоотношение има за предмет самото предоставяне на работната сила чл. 1, ал. 2 от КТ; в разглеждания случай се касае именно за предоставяне на работната сила на Б., а не за постигане на определен резултат от нейна страна (в полза на въззивника). Следва изрично да се има предвид и това, че твърдяната в жалбата дейност, за която е била наета В.Б. далеч не се отличава с такава специфичност, че да е мислимо някакво състояние на крайна необходимост от наемането й без трудов договор при евентуално нейно нежелание да сключи такъв с дружеството-жалбоподател. Също така следва да се има предвид, че наличието на съдебна практика в един или друг смисъл, която не се явява тълкувателна или постановена по същото административно-наказателно производство е само по себе си ирелевантно. Така се стига до извода, че материалният закон е приложен правилно от наказващия орган (задължително е било полагането на труд от страна на г-жа В.

Б. в процесния случай да бъде осъществявано въз основа на писмен трудов /именно трудов/ договор), в това число като тежестта на подобен вид правонарушения от гледна точка на обхвата на разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ не е малка и размерът на наложената санкция не се явява несправедливо завишен.

При всяко положение липсват нарушения на процесуалните правила в предсъдебната фаза на производството, които да не попадат в обхвата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН или да се явяват съществени съобразно чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН (жалбоподателят по никакъв начин не е бил ограничен реално в това да упражни в пълнота процесуалното си право на защита, включително по същество). Срокът по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е инструктивен (императивните срокове са уредени в ЗАНН изрично като такива) и неспазването му само по себе си няма как да влече незаконосъобразност на издаденото НП.

Видно от уредбата по чл. 57 от ЗАНН, наказващият орган не е длъжен да излага мотиви извън конкретните реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН - в НП, в това число във връзка с подадено възражение срещу АУАН.

При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не се установиха причини за отмяна или за изменение на обжалваното НП, предвид което и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН постановлението следва да бъде потвърдено. Действителният смисъл на разпоредбата на чл.

2

63д, ал. 4 от ЗАНН определено логически няма как да е свързан с изключване от нейното приложно поле на най-масовата хипотеза при съдебните производства като настоящото, в които като страна участва самият издал НП орган, поради което и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки изхода на делото, както и действителната правна и фактическа сложност на същото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено (доколкото съответното представителство на административно-наказващия орган от юрисконсулт действително е осъществено по делото) до размера за сумата от 90 лева и като при произнасянето относно лицето, комуто (в чиято полза) следва да се присъдят разноски, е нужно да се държи сметка за уредбата по УПИАГИТ досежно това кои структури имат и кои не качеството на юридическо лице.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-2200287 от 29.08.2022 г., издадено от директора на ДИТ София.

Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати на ИАГИТ разноски по делото в размер на 90 лева, а именно юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3