Решение № 70 от 21.02.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. София, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20211800100517 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Д. срещу Прокуратурата на Република България. Ищецът твърди, че на 16.05.2016г., с постановление на следовател към ОСлО бил привлечен като обвиняем по ДП № 40/2015г. по описа на ОСлО при СОП, респ. пр.пр. № 3927/2013г. по описа на СОП, като му било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК. Спрямо него била взета мярка за неотклонение „подписка”. На 15.07.2016г. бил внесен за разглеждане в Софийския окръжен съд обвинителен акт и образувано НОХД № 588/16г. по описа на СОС. Ищецът поддържа, че от 2013 година давал обяснения по образуваната от Прокуратурата предварителна проверка, а след 2016 година – и в качеството си на обвиняем. Сочи че в съдебната фаза на делото имал коректно процесуално поведение и не е ставал причина за отлагане на съдебните заседания. Поддържа, че, вследствие на повдигнатото му обвинение се сринал психически, загубил съня си от нерви, отслабнал драстично, станал мнителен и заядлив, което се отразило негативно на отношенията му с неговите близки, приятели и колеги. Последните започнали да го избягват, като повечето от тях преустановили контактите си с него.

Отношението на съселяните му също било негативно във връзка с повдигнатото му обвинение, но най-тежко обвинението се отразило на отношенията му със съпругата и децата му. Изпитвал притеснение, имал чувството, че живее от заседание до заседание. Доброто му име, възпитанието, честта, моралът и достойнството му били сринати и стъпкани от неправомерното обвинение.

Също така, ищецът твърди, че, с присъда от 01.03.2018г., Софийският окръжен съд го оправдал по повдигнатото му обвинение, но тя била протестирана от прокуратурата. С Решение № 532/27.12.2018г., постановено по ВНОХД № 1062/18г. по описа на Софийския апелативен съд, 1 оправдателната присъда била потвърдена изцяло, но това решение също било протестирано. С необжалваемо Решение № 74/14.06.2019г. постановено по КНД № 332/2019г. на ВКС, I -во НО, решението на САС било оставено в сила.

Така, ищецът претендира обезщетение за вредите, които е понесъл в качеството си на обвиняем по досъдебно производство № 40/2015г. по описа на ОСлО при СОП, прокурорска преписка № 3927/13г. по описа на СОП, и в качеството си подсъдим по внесен обвинителен акт от страна на Софийската окръжна прокуратура по НОХД № 588/16г. на СОС за престъпление по чл.

142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК.

Предявява иск за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв. за уронване на честта, достойнството и морала му, поругаване на доброто име и честта му, ограничаване на социалните и личните му контакти и понесения психически тормоз от повдигнатото обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на оправдателната присъда (14.06.2019г.) до окончателното й изплащане.

Освен това, ищецът предявява и иск за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5000 лв., съставляващи размера на заплатени от него адвокатски хонорари в досъдебното производство, пред Софийския окръжен съд и Софийския апелативен съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на оправдателната присъда (14.06.2019г.) до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

Преписи от исковата молба с доказателствата са връчени на ответника, и в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват. Ответникът счита претенциите за недоказани, тъй като нямало доказателства за действително търпени от ищеца вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Нямало доказателства и за влизане на оправдателната присъда в законна сила. Оспорва иска за обезщетение за неимуществени вреди и по размер, като счита претенцията на ищеца за изключително завишена и несъответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи. Подчертава, че, независимо от тежестта на обвинението, спрямо обвиняемия била взета най- леката мярка за процесуална принуда, а именно „подписка“. Оспорва иска за имуществени вреди като недоказан. С допълнителен отговор прави отвод за местна подсъдност на делото.

В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Моллова и адв. Х., които ангажират доказателства и молят съда да уважи изцяло исковата претенция, като считат същата за доказана от събраните по делото доказателства. Анализират представените такива за образуване на досъдебно производство и за привличане на ищеца в качеството на обвиняем. Правят извод, че същият никога не е ставал причина за отлагане на делата. Сочат доказателства за претендираните имуществени вреди. Оспорват възраженията на ответника, че досъдебното производство било протекло в кратки срокове, както и че прокуратурата не носи отговорност за забавяне на делото в съдебна фаза. Подчертават, че именно по нейна инициатива ищецът е бил привлечен като обвиняем и са му били снемани обяснения, а оправдателните присъди били протестирани. Черпят аргументи от факта, че представителят на ВКП в 2 съдебно заседание заявил, че не поддържа касационния протест. Считат за доказана връзката между обвинението и нанесените вреди. Молят съда да уважи исковата молба в цялост. Претендират направените в производството разноски. Представят списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява и не изразява становище по спора.

Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка.

Видно от Постановление за образуване на досъдебно производство (л.

157 – 159 от делото) такова било образувано на 23.04.2014г. срещу неизвестен извършител. Съгласно диспозитивната част на постановлението, в хода на производството не са били извършвани процесуално- следствени действия с участието на ищеца Д..

Съгласно Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 26.05.2016г. (л. 129 – 131 и л. 16 – 18 от делото), на тази дата ищецът Д.Д. е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата той е бил разпитан в това си качество.

На 15.09.2016г. е било проведено открито съдебно заседание по НОХД № 588/2016г. на ОС- София, в което ход на делото не е бил даден поради неявяване на подсъдимия С.Д..

Следващото заседание по делото е проведено на 27.10.2016г., като в него е даден ход на делото, разпитани са свидетели и са приети заключения по СППЕ и СМЕ.

Установява се също така, че делото е приключило на първа инстанция на 01.03.2018г. с присъда, с която подсъдимите са били признати за невинни по повдигнатото им обвинение (л. 114 – 115 от делото). На същата дата били отменени взетите по отношение на тях мерки за неотклонение.

Срещу присъдата е бил подаден протест (л. 134 - 135 от делото).

С решение № 532/27.12.2018г., постановено по ВНОХД № 1062/2018г. на САС, присъдата е била потвърдена изцяло (л. 136 – 143 от делото).

Срещу това решение е подаден касационен протест (л. 144 – 146 от делото), който не е бил поддържан в хода на образуваното по него НД № 332/2019г. на ВКС (л. 148 от делото), а решението е било оставено в сила с необжалваемо решение № 74/14.06.2019г., като по този начин оправдателната присъда е влязла в сила.

На л. 37 и л. 160 от делото са приложени заверени копия от пълномощни и договори за правна защита и съдействие, от които се установява, че Д. е упълномощил процесуален представител в производството по ДП № 40/2015г. и пр.пр. № 3927/2013г. в деня на повдигане на обвинението му (26.05.2016г.) и му е заплатил възнаграждение в размер на 1000 лв., както и че по НОХД № 588/2016г. е упълномощил процесуален представител, за чиито услуги е заплатил в брой 2000 лв.

Разпитан е свидетелят Н. Г. П., който заявява, че е съсед и приятел на ищеца, като го познава от 1999 г. Не бил присъствал на събитията, но разбрал за тях впоследствие. След тях ищецът се променил, отдръпнал се и се затворил. Свидетелят също странял от него, тъй като е служител в МВР. За 3 това се говорело из цялото село. Хората започнали да отбягват ищеца.

Свидетелят изразява предположение, че вероятно е имало и скандали и разправии в семейството. Сочи, че ищецът спрял да пътува в чужбина, доходите му намалели, а това води до семейни проблеми.

Свидетелят ИВ. В. Н. – съученик и приятел на ищеца – съобщава, че впоследствие разбрал за някакво дело за отвличане. Изразява мнение, че е невъзможно, ищецът да направи такова нещо. Той винаги помагал на хората, като за това бил давал последните си пари. След като разбрал за случая, свидетелят се поотдръпнал леко от него. Сочи, че семейството на ищеца се развалило, като се стигнало до развод. Не знае, как се чувствал синът му, който бил непълнолетен. Хората се отдръпнали от него и престанали да контактуват с него. Ищецът имал проблеми и в работата си, защото не можел да упражнява занятието си като шофьор навън.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Предявени са искове за обезщетение на претърпени имуществени и неимуществени вреди с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Както е указано с доклада по делото, в тежест на ищеца е да докаже повдигнато и поддържано от Прокуратурата на РБ обвинение срещу него, отхвърлянето на това обвинение с влязла в сила присъда, както и конкретни претърпени от него неимуществени вреди и причинната им връзка с обвинението.

Първите две релевантни обстоятелства (повдигане и поддържане на обвинение срещу ищеца и признаването му за невиновен по това обвинение с влязла в сила присъда) се доказват от описаните по- горе Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 26.05.2016г.г. присъда от 01.03.2018г., решение № 532/27.12.2018г., постановено по ВНОХД № 1062/2018г. на САС, и решение № 74/14.06.2019г. по НД № 332/2019г. на ВКС.

За доказване на претендираните от ищеца вреди и връзката им с обвинението са ангажирани показанията на свидетелите П. и Н..

Тези свидетели, обаче, не съобщават обстоятелства, свързани с притеснение, психически срив, нарушение на съня, загуба на телесна маса и понесен психически тормоз от ищеца. Поради това и доколкото по делото не са ангажирани други доказателства за тази група претендирани вреди, тя е останала недоказана.

Също така, въз основа на тези показания не може да се приеме за доказан твърденият от св. Н. развод на ищеца, тъй като сключването и прекратяването на граждански брак не може да се доказва чрез свидетели (арг. от чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК).

Съдът не цени свидетелските показания и в частта им, касаеща невъзможност на ищеца да упражнява професията си като шофьор в чужбина, поради следните съображения:

Видно от исковата молба, ищецът не претендира обезщетение за вреди от невъзможност да пътува по работа в чужбина, поради което показанията в този смисъл са неотносими към предмета на спора.

Отделно от това, те противоречат на изявленията на самия ищец, който не твърди, че е бил възпрепятстван да пътува, а само, че при всеки 4 задграничен курс се притеснявал от негативни последици за себе си.

По делото няма данни за трудовата ангажираност на ищеца. Дори той действително да е работил като шофьор на товарен автомобил, няма основание да се приеме, че воденото срещу него наказателно производство, само по себе си, е възпрепятствало упражняването на професията му. Още повече, че по делото не се твърди и не се доказва, да му е била наложена забрана да напуска страната; единствената наложена му мярка за неотклонение е била „подписка“ за периода от 26.05.2016г. до 01.03.2018г.; самият ищец твърди, че е правил курсове в чужбина.

Разпечатката съдържа 42 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6cc1495-b90e-4d4f-9e1d-67599176ed55