Определение № 10448 от 04.09.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10448

Пловдив, 04.09.2026 г.

Административният съд - Пловдив - III Състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от съдията Любомира Несторова административно дело № 2787/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 107, ал. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/.

Образувано по жалба на В. Д. С. с [ЕГН], с адрес: гр. Пловдив, [улица], депозирана чрез адвокат В., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1030-001094/27.08.2026г., издадена от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на основание чл. 171, т.1, б.3 ББ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ спрямо него е приложена следната принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца.

С жалбата е направено искане за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства и твърденията в жалбата намира искането за процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С оспорената заповед на В. Д. С. с [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена на основание чл. 171, т.1, б.3 ББ от Закона за движение по пътищата. Оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП

Разпоредбата представлява изключение от общия принцип за суспензивен ефект на оспорването на административния акт, възпроизведен в чл. 166, ал. 1 от АПК. Според ал. 2 на тази разпоредба при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Настоящият случай, с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, попада именно в хипотезата на чл. 166, ал. 4 от АПК, като предметът на доказване обхваща установяването на факти, които да обосноват извод за евентуалното настъпване на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия, като резултат от предварителното изпълнение.

В случаите, когато законът допуска предварително изпълнение на административни актове от определен вид, както е в разглеждания случай, той презумира наличието на една или повече от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Следователно, условие за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, с която са приложени двете ПАМ, е наличието на такова засягане на друг интерес, който е равен на посочените в цитираната разпоредба, като в тежест на жалбоподателя е да докаже, че от предварителното изпълнение на акта може да последва значителна или трудно поправима вреда, по аргумента на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК.

В случая жалбоподателят не ангажира нови доказателства, от които да се установява, че с предварителното изпълнение на административния акт, допуснато по закон, се засягат негови права и интереси, чийто интензитет е противопоставим на заложения в закона обществен интерес. В тежест на оспорващата страна в тези случаи е да докаже, че възможността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда е налице. В жалбата, съдържаща искане за спиране, е посочено, че изпълнението на заповедта би причинило значителни и трудно поправими вреди за С., тъй като МПС му е крайно необходимо с оглед болните му родители и факта, че отглежда 10-годишната си дъщеря след прекратяване на граждански брак, съгласно представено съдебно решение на Районен съд-Пловдив /л. 11 и сл. по делото/. Лишаването на г-н С. от право да управлява МПС го възпрепятства да изпълнява родителските си задължения, свързани с транспортиране на детето му до училище и до др. институции.

Следва да се отбележи, че в жалбата не са посочени фактически обстоятелства, нито са представени доказателства за установяването на вредата по вид и размер, за да се направи преценка за нейната значителност или непоправимост. Семейството на жалбоподателя може да използва градски транспорт, таксиметров транспорт, рента-кар. Оплакванията, изложени в жалбата водят до извода, че семействата, които не притежават собствено МПС, въобще не могат да водят децата си до училище, на тренировки или родителите си до болнично заведение.

Спирането на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, единствено на основание типичните за превантивната мярка последици, би означавало интересите на водача – уличен в противоправно поведение, самоцелно да бъдат поставени над обществените като се приеме, че нуждата му от управление на моторно превозно средство е над нуждата да бъде гарантиран животът и здравето на останалите участници в движението. Такъв подход несъмнено ще лиши от ефективност защитата на особено важните държавни и обществени интереси и ще прегради постигането на преследваната от закона цел. Нормална и целена последица от мярката е преграждането на възможността провинилият се водач да управлява МПС.

Вредите в случая не може да бъдат квалифицирани като значителни или трудно поправими по смисъла, вложен от законодателя. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява (в този смисъл определение № 397 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11729/2025 г., VII о.).

Заявеният от жалбоподателя риск определено не е от категорията рискове, противопоставими на защитимия от законодателя обществен интерес (живота и здравето на гражданите). Отнемането на СУМПС е последица от приложената мярка, а не от допуснатото по закон предварително изпълнение на същата.

Не е налице и предпоставката изпълнението да се спре поради нови обстоятелства в съответствие с изискването на чл. 166, ал. 2 АПК.

По тези съображения съдът намира, че в случая не се доказва нито реалният риск за настъпване на вреда, нито значителният и непоправимият й характер като възможен обективен резултат от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Не се доказва наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 4 от АПК, които да налагат превантивна защита на правната сфера на жалбоподателя.

Ето защо, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на В. Д. С. с [ЕГН], за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1030-001094/27.08.2026г., издадена от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�