Решение № 2075 от 06.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2075 гр. София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА В. Н.А ДИМИТРОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от ЯНА В. Н.А ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110212828 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от Д. Н. П., ЕГН: **********, чрез адв. И.А. Н. срещу електронен фиш серия *************, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излага доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. Твърди се, че нарушението не е извършено при условията на повторност, тъй като ЕФ Серия ************** не е влязъл в сила. Напротив, в срока за обжалването му, жалбоподателят посочва, че е подал декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което и същият е следвало да бъде анулиран. Иска от съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Н. същият поддържа жалбата. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не се представлява. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна се аргументира законосъобразност на обжалвания електронен фиш и се иска същият да бъде потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото 1 писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

С електронен фиш серия К 6753105/2022г. на жалбоподателя Д. Н. П., ЕГН:

********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В представената от СДВР за същия справка е посочено, че е съставен на 12.12.2023г., връчен на 15.08.2023г. и е влязъл в сила на 22.08.2023г. като необжалван. По делото е представена декларация за предоставяне на информация по нарушение санкционирано с ЕФ № К 6753105, във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП подписана от Д. Н. П. на 17.08.2023г.

Към същата е приложено копие от СУМПС на Йордан Илиев Черешков, за когото са твърди, че е управлявал процесния автомобил. От представеното известие за доставяне, ведно с обратна разписка е видно, че същите са изпратени до ОПП-СДВР на 18.08.2023г. и получени на 21.08.2023г.

На 07.09.2017г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под номер 17.09.5126 е вписана преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. На 19.06.2023 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен номер 120CC9B преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 091-СГ-ИСИС/19.06.2023 г.

На 13.05.2024 г. в 11:19 часа в гр. София по бул. „Александър Малинов“ до АМВР с посока на движение от ул. „Д-р Атанас Москов“ към Околовръстен път при ограничение на скоростта от 50 км/ч било управлявано моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № СВ3146СХ, собственост на Д.

Н. П.. До АМВР горепосочената преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 69 км. /час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. валидно за населено място. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и било заснето разположението на видеосистемата.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик.

Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия ************, с който на собственика – Д. Н. П. на основание чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т.

2 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила след приспаднат толеранс тоест след отчитане на възможна техническа грешка при измерването била 66 км/ч., т. е. допуснато било превишение на разрешената скорост със 16 км/ч.

Н а 15.08.2024 г. електронният фиш бил връчен на жалбоподателя. Същият не подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не посочил на кого е предоставил заснетия автомобил, а на 26.08.2024 г. депозирал жалба срещу електронния фиш.

По доказателствата:

2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС, извлечение от регистъра на БИМ относно одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 091СГ-ИСИС/19.06.2023 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на 13.05.2024 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, справка „Картон на водача" за жалбоподателя, копие на електронен фиш серия ************, разпечатка от АИС „АНД“ относно електронен фиш серия **************, сертификат за успешно завършен курс на обучение, справка от ОППСДВР, както и веществените доказателства – фотоснимки, декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, копие от СУМПС на Йордан Черешков, известие за доставяне и обратна разписка ИД PS 1000 PS7QXU N.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото извлечение от регистъра на БИМ за одобрен тип средство за измерване и протокол № 091-СГ-ИСИС/19.06.2023 г. за проверка на средството за измерване се установи, че процесната преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1 представлява одобрен тип средство за измерване, като конкретното техническо средство, с което е установено нарушението /с фабричен № 120CC9B е технически изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км. /час при измерена скорост до 100 км. /час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км. /час.

Вещественото доказателство по делото – фотоснимка, разпечатана от паметта на устройството /приложена на л. 6 от делото/ установява, че на процесната дата, час и място лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с рег. № ************ се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол, вкл. е представена и фотоснимка, установяваща разположението на видеосистемата на платното за движение /л. 12 от делото/.

Предвиденият в чл. 10 от Наредба № **************** г. на Министъра на вътрешните работи протокол е съставен и приложен към доказателствената съвкупност на делото и същият съдържа данни за мястото на разположение на уреда, мястото на заснемане, посоката на движение, начален и краен час на работа на радарната система, брой заснети изображения, служителя, поставил началото и края на работния процес на АТСС. Съдържащите се в съставения протокол данни съвпадат с данните в електронния фиш, свързани с мястото на установеното движение на МПС, посоката на движение, ограничението на скоростта. Времето на извършване на нарушението съгласно отразеното в електронния фиш е в съответствие с часовия диапазон на работа на АТСС. В протокола е отразено, че режимът на измерване е бил стационарен - тоест техническото средство не е било монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на приближаващите автомобили. В протокола изрично е посочено, че при заснемане на преминаващите автомобили е отчитано ограничение от 50 км.

/час, валидно за населено място.

По делото е приобщено копие на електронен фиш серия **************, от който се установява, че със същия жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21, 3 ал. 1 от ЗДвП /тоест за същото по вид нарушение, като процесното/. Електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя на 05.08.2023 г., видно от отразеното в справката „Картон на водача“, като от справката от АИС на ОПП- СДВР е видно, че същият не е обжалван. От представените от жалбоподателя в съдебно заседание писмени доказателства обаче, се установява, че същият е подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и е посочил на кого е предоставил заснетия автомобил, вкл. представяйки копие от СУМПС на лицето.

Видно от приетата справка за собственост към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на Д.

Н. П..

Въз основа на така установена т а фактическа обстоятелства, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и е насочена е срещу подлежащ на обжалване акт. Видно от придружителното писмо към преписката в ОПП- СДВР не е налично доказателство относно датата на връчване на екземпляр от обжалвания електронен фиш на жалбоподателя, но е налице отбелязване, от което е видно, че процесният електронен фиш е връчен на 15.08.2024 г., поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена преди изтичане на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Предвидената от закона възможност нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административните наказанията. Следва изрично да се посочи, че с оглед спецификите на електронния фиш към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. При изследване на електронния фиш от формална страна съдът намери, че същият отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно цитираната разпоредба електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Изброените реквизити се съдържат и в процесния електронен фиш - мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално разрешената скорост на движение, валидна за процесния участък, както и установената скорост, с която се е движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от техническото средство.