Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 269 от 07.05.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 336/2024
Вид
Решение № 269
Подписан
07.05.2024
В сила
07.05.2024
Състав
Теодора Стамболова, Петя Шишкова, Весислава Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. София, 01.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове:

Петя Шишкова

Весислава Иванова при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Николай Любенов като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200336 по описа за 2024 година С присъда №31/17.07.23 г., постановена от ОС-София /СОС/, НО, 4-ти състав по Н.Д.308/22 г., подсъдимият М. В. Б. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.116,ал.1,т.4 вр.чл.115 вр.чл.63,ал.1, т.1 и т.2 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца, като е оправдан да е извършил деянието по особено мъчителен начин. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и осъден и за извършено от него престъпление по чл.152,ал.4, т.1 вр.ал.1,т.2 вр.чл.18,ал.1,пр.1 вр.чл.63,ал.1,т.2 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години. На основание чл.23,ал.1 НК като общо наказание е определено по-тежкото измежду двете, а именно четири години и осем месеца, търпимо при първоначален общ режим. Приспаднато е времето, през което лицето е било задържано по настоящото производство с мярка за неотклонение Задържане под стража.

По протест на прокуратурата е образувано В.Н.Д.1144/23 г. С решение №4/ 08.01.24 г.,постановено от АС-София /САС/, НО, 4-ти състав, присъдата на СОС е изменена, като подсъдимият е признат за виновен за извършване на процесното убийство по особено мъчителен начин за потърпевшата по смисъла на чл.116,ал.1, т.6 вр.чл.115 НК и наложеното му наказание е увеличено на осем години лишаване от 1 свобода. На основание чл.23,ал.1 НК е променено и общото най-тежко наказание за изтърпяване- осем години лишаване от свобода. На основание чл.24 НК така определеното общо наказание е увеличено с четири години и отмереното наказание става дванадесет години лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим.

В останалата част присъдата е потвърдена.

Срещу решението на САС е постъпила касационна жалба от служебния защитник на подсъдимия. В нея са възведени касационни основания по чл.348,ал.1 НПК и се иска отмяна на решението на САС и потвърждаване на присъдата на СОС.

В съдебно заседание пред ВКС деецът и неговият защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи.

Представителят на ВП моли решението на САС да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изтъкнатите в нея аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

Най-напред този съд се счита задължен да даде определени пояснения, което се дължи на част от съдържанието на аргументите по касационната жалба. Тъй като при липса на хипотезата на чл.354,ал.5,изр.2 НПК върховната съдебна инстанция по наказателни дела е съд по правото, а не по същество, той следва да бъде сезиран и да дава отговори само за аргументирано въздигнати от съответната страна допуснати според нея съдебни грешки- по процесуалния закон, по материалния и относно наложеното наказане при осъждане, когато се счита за неправилно отмерено. Тя не може да се произнася по доказателствата за същината на вменената престъпна деятелност, ако не става дума за оспорвана годност на извеждане на същите. Затова именно необосноваността и недоказаността не са касационни основания,видно от разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК.

В този смисъл поначало ангажиращите второстепенните съдилища процесуални документи- протест,жалба, възражение- са свързани с претенции по доказателствена преценка по същество, защото те се отнасят до решаващ съд, с възможност да разглежда производството като втора първа инстанция. Поради различната същност на въззивното и касационното произнасяне ВКС не трябва да бъде приканван да оглежда доводи по обстоятелства, релевирани пред въззивната инстанция, както се иска в жалбата, изготвена от защитника на подсъдимия пред този съд- да се прецени възражението му, депозирано пред САС срещу протеста на ОП-София.

Освен казаното, това е възражение против протест, депозиран срещу първоинстанционната присъда и касае съображенията по нея. Предмет на разглеждане пред ВКС, съгласно разпоредбата на чл.346 НПК, е въззивното решение, което на 2 собствено основание носи недоволство за някоя страна. И спорът следва да бъде повдиган не защото пред втория съд по същество са залягали аргументи против неоснователността на сезиращия го въззивен документ /възражението е срещу него/, а защото постановките на контролираната инстанция могат да бъдат подведени под някое от визираните касационни основания и поднесени в този вид пред инстанцията по правото.

Ето защо ВКС няма да се занимава с каквито и да са възражения за необоснованост и с доводите по възражението срещу въззивния прокурорски протест.

Точно понеже не е съд по същество, при липса на предпоставките на чл.354,ал.5,изр.2 НПК, както бе казано по-горе, настоящата инстанция не може да упражни искано от нея правомощие- да отмени решението на САС и да потвърди първоинстанционната присъда.

ПО ДОПУСТИМИТЕ ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ ДОВОДИ:

Прегледът на касационната жалба установява значителна неяснота при поднасяне на съображенията в контекста на подвеждането им под съответните касационни поводи. Като оставим настрана,че цифрово е споменато единствено основанието по чл.348,ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК, в съдържателен план този съд се старае да обобщи доводите и да ги пригоди към касационни основания, които е легитимиран да обсъжда. Затова, най-общо казано, е възможно да се изведе, че страната се оплаква от съществено нарушеине на процесуалните правила чрез некачествено обсъждане от контролирания съд на аргументи по поведението на подсъдимия, субсумирано под квалифициращия признак по чл.116,ал.1,т.6 НК „особено мъчителен начин“; явно противоречие при поднасяне на тезата по наложеното наказание- от една страна САС приемал действията на СОС, а от друга-увеличавал определеното за убийството наказание. Все във връзка с касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, изразяващо се в липса на мотиви, се обмисля и становището по неяснота на ревизирания съдебен акт как биха могли да се изпълнят целите на наказанието по НК с приложението на чл.24 НК.

По-нататък, подведими под нарушение на материалния закон са възраженията по приемане от страна на САС на особено мъчителен начин за извършване на убийството на малолетното момиченце; отричането на извеждане на случайно деяние по това вменено престъпно поведение и следователно липса на престъпление; самото приложение на чл.24 НК.

И накрая, по мнение на тази инстанция в най-голяма степен се оспорва увеличаването на наложеното наказание за извършено убийство- от четири години и осем месеца на осем години. В този ред на мисли се излагат смекчаващи обстоятелства, които не са взети предвид от решаващата втора инстанция. Това вече е касационно оплакване по чл.348,ал.1,т.3 НПК.

3

Обособените съображения не налагат поединично обсъждане. Възможно е да търпят общо разглеждане по групи с даване на съответни отговори в светлината на съответно касационно основание. Така и ще подходи тази инстанция.

1/ Несъстоятелен е доводът,че са произволни изводите на САС относно наличието на квалифициращото чл.116,ал.1,т.6 НК обстоятелство „особено мъчителен начин“. Като оставим настрана претенциите за необоснованост на съдебната преценка, въззивната инстанция е изложила подробно своето становище относно доказателствените източници, от които прави извод защо начинът на умъртвяване на потърпевшата- чрез продължително притискане на дихателните отвори на устните и носа на детето и настъпилата механична асфиксия,довела до смъртта- представлява обсъждания квалифициращ признак. Изписани са аргументи в тази връзка, с които не се спори по същество, а се прави собствена интерпретация на страната за нагласата на подсъдимия при осъществяване на престъпното деяние /убийството, само то се обсъжда, защото опитът за изнасилване не се оспорва въобще/.

Ето защо от една страна не може да твърди,че няма годна мотивировка за приемане за налично на квалифициращото обстоятелство „особено мъчителен начин“.

В този смисъл не са нарушени нито процесуалният,нито материалният закон. От друга страна- не присъстват никакви разумни съображения по установената фактология, от които да се извежда, че подсъдимият е действал при изключващо вината обстоятелство „случайно деяние“. На л.44 гръб, предпоследен абзац от второинстанционното досие, въззивната инстанция изрично е отговорила /макар и в частта по осмисляне на дължимото за налагане наказание/ на така отправеното и пред нея възражение, като се е обосновала със съответен доказателствен материал, изключващ импулсивността и раздразнението на дееца, които да са взели връх над разсъдъка му. ВКС се съгласява с казаното и не намира противостоящи му обсъдими аргументи по жалбата.

2/ Всъщност, на фона на коментираното дотук не може да не се обърне внимание на две обстоятелства, заявени в касационната жалба- че САС е приел допълнителния квалифициращ признак, по който е постигнато оправдаване от първата инстанция, само за да има повод да увеличи наложеното наказание от СОС; и че при определяне на наказанието е подходил към подсъдимия като към пълнолетно лице. Първото съображение е неприемливо, защото контролираният съд е реализирал по надлежен начин аргументацията си по доказателствата, обуславящи приложението на правото и това няма общо с размера на наложеното наказание.

Не така стои въпросът с второто обстоятелство, а именно,че ревизираният съд по същество е пристъпил към разглеждане на въпросите за подсъдимия като към пълнолетно лице. Това е вярно, макар в касационната жалба само да е подхвърлено, без да се разисква въпросът защо е така. Ето защо този съд ще бъде кратък и ще маркира следното: В т.10 на ППВС№6/30.10.75 г., изменено с постановление №7/06.07.87 г., е уточнено,че „съгласно чл.63,ал.1 и 2 НК предвидените в особената 4 част наказания се заменят по реда,указан в тази разпоредба. Това заменяване се прилага по отношение на всички лица, които са извършили престъпленията като непълнолетни, независимо от това дали при решаване на делото са навършили пълнолетие. Когато за извършеното престъпление са предвидени две или повече алтернативни наказания, съдът заменя всички алтерантивни наказания и в пределите на така заменените наказания определя наказанието съобразно правилата на гл.V НК.“

Съгласно Р-8-69-ОСНК пък “при определяне наказанието на непълнолетните подсъдими, съдът първо заменя по реда на чл.63 НК санкциите, предвидени за отделните престъпления в особената част на НК. Едва след това в така определените рамки индивидуализира наказанието, като преценява смекчаващите и отегчаващи обстоятелства-чл.54 и 55 НК. Заменят се по силата на закона предвидените в особената част на НК наказания за отделните видове престъпления, а не определеното от съда наказание за конкретното извършено деяние.“ Наред с идентично като приетото в първата част на посочения акт, в Р-9-81-ОСНК, Р-10-70-ОСНК, Р-27-88-ОСНК е възприета и теза като в горепосоченото постановление „Когато непълнолетният подсъдим е извършил престъпление, за което в особената част на НК за отделния състав са предвидени две или повече алтернативни наказания, на основание чл.63,ал.1 НК се заменят всички наказания и в пределите на заменените санкции се определя конкретното наказание.“

И само в общ теоретичен план трябва да се каже, че при определяне на наказания на непълнолетни подсъдими целта най-вече е те да бъдат превъзпитани и подготвени за общественополезен труд, видно от разпоредбата на чл.60 НК.

Неслучайно спрямо тях доживотният затвор без замяна и доживотният затвор като вид наказания са абсолютно изключени и заменени от лишаване от свобода. Това по правило се явява най-тежкото възможно за налагане наказание на непълнолетен към момента на извършване на деянието деец.