Решение № 260122 от 05.10.2021, Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№ 05.10.2021г. гр.Харманли

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийски районен съд граждански състав на седемнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в следния състав:

Районен съдия: Ива Гогова секретар: Таня Чавдарова прокурор: като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 308/2021г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл. 410 ал., т.2 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД и по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, ЕИК:*** представлявано от С.Н. А. и П. В. Д.– изпълнителни директори чрез юрисконсулт К.З., против АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК: *****, адрес: гр. София, бул. *****, в която се сочи, че на 11.11.2020г. ЗК „ЛЕВ ИНС” АД депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Софийски Районен Съд срещу АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА. В срока по чл. 414 от ГГ1К длъжникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което с Разпореждане по ч.гр.д.№ 55926/2020г. на ищеца било указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението - 08.01.2020г., може да предяви иск за установяване на вземането ни.

С оглед на гореизложеното и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, предявява настоящия иск за това, че на 15.12.2019г., около 01:15 часа, на главен път III- 503, км 24+650 в посока от Симеоновград към с.

Васил Левски лек автомобил БМВ 730, ДКН *****, управляван от А.Г.У., преминал през несигнализирана и необезопасена неравност / дупка / на пътното платно, като реализирал ПТП с материални щети по автомобила. За настъпилото пътно - транспортно произшествие бил съставен ПРОТОКОЛ за ПТП № 1705364 от

15.12.2019г.

Във вр. с настъпилото застрахователно събитие пред ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД била образувана щета № 0023-1261-19-413933 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93001910029522, със срок на валидност от 22.04.2019г. до 21.04.2020г.

При извършения оглед на лек автомобил БМВ 730, ДКН ***** били констатирани щети. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка бил определен размерът на обезщетението на увреденото МПС в размер на 732,99лева, което било изплатено на собственика на увреденото МПС - 381.48 лв. прихванато задължение по полица Каско и 351.51 лв. по банков път (платежно № *********/10.01.2020г.).

Във връзка с изплатеното обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, на основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, се пораждал правният интерес на ЗК “Лев Инс“ АД за предявяване на настоящия иск срещу Агенция Пътна Инфраструктура.

Агенция

Пътна Инфраструктура била поканена с писмо изх. № 1752/ 21.02.2020г. да възстанови на ЗК „Лев Ине“ АД изплатеното застрахователно обезщетение. Същото било получено на 24.02.2020г., съгласно образна разписка, но до настоящия момент изплатеното застрахователно обезщетение не било възстановено.

На основание чл. 86, вр. чл. 84 от Закона за задълженията и договорите за ЗК „Лев Инс” АД възниква правото да претендира от длъжника и лихва за забава в размер на 47,03 лева, за периода от 26.03.2020г до 11.11.2020г.

Тъй като се касаело за реализирано пътнотранспортно произшествие на път, стопанисван от АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, следвало да се има предвид, че съгласно §1, т. I от Допълнителна разпоредба на Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001 г.

„стопанин на пътя” бил собственикът или администрацията, която управлява пътя.

По аргумент от чл. 19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, управител на пътя била АПИ, чрез нейното специализирано подразделение, следователно той бил и стопанин на пътя. Съгласно чл. 19, ал.2, т.3 от Закона за пътищата управлението на пътищата включвало организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, като видно от § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, поддържането на пътищата е „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година...”. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, организират и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения.

Във връзка с изплатеното обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, на основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, се пораждал правният интерес на ЗК “Лев Ине“ АД за предявяване на настоящия иск срещу Агенция Пътна Инфраструктура.

Предвид изложените обстоятелства, моли да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК: ***** адрес: гр.

София, бул. *****, че дължи на ЗК “Лев Ине“ АД сумите, както следва: 732,99 лева - главница, 47,03лева - мораторна лихва, законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, всички съдебно - деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исково производство.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника АПИ, с който оспорва изцяло така предявения от ЗК “Лев Инс“ АД иск. Счита ищцовата искова претенция за неоснователна по следните съображения:

За посоченото пътно - транспортно произшествие бил представен протокол за настъпило ПТП, чиято материална доказателствена сила оспорва. Посоченият протокол ПТП бил изготвен и подписан от представителите на органите на ОД на МВР и водача на МПС, но не и от втори участник ОПУ-Хасково, упоменат като такъв в протокола. Това обстоятелство възпрепятствало възможността за възражение от страна на Агенция ’’Пътна инфраструктура”. При съставянето на протокол за ПТП следвало да бъде уведомен и вторият участник, а това не било станало. При съставяне на протокол за ПТП органите на МВР следвало да уведомят представителите на ОПУ-Хасково за настъпилото ПТП съгласно Разпореждане Рег.№ 13616 Екз.№1 от 25.06.2013г. на Директора на ОД на МВР -Хасково.

Освен това протоколът за ПТП бил издаден в противоречие с разпоредбите на Наредба №13-41/ 12.01.2009г. (Обн.ДВ , бр.8 от 30 януари 2009г.) за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи , Комисията за финансов надзор и информационния център към гаранционния надзор, като съгласно чл.6. т.4 от същата - не следвало да се посещава местопроизшествие при състояло се ПТП, при което има повреди на МПС , които не били причинени от друго ППС, както и да се отразяват тези щети в протокола. В приложното поле на член 6, точка 4 от Наредба № 1з-41 попадали и случаите, в които ПТП било причинено вследствие от неравности на пътното платно или внезапно появило се на пътя животно. В тази връзка били и указанията на Комисията по финансов надзор относно съставяне на протоколи за ПТП. Това следвало и от разпоредбата на чл.125 от ЗДвП.

От представените документи не ставало ясно дали след възникналото ПТП увреденото МПС е било в състояние да се придвижи на собствен ход.

В самия формуляр на протокола били посочени страните, които следвало да участват в неговото оформяне : участник 1 , участник 2 и съставител. В случая не бил подписан втория участник , т.е. протоколът не бил оформен по надлежния ред.

Представеният протокол представлявал Приложение №2 към посочената наредба и по смисъла на чл.2 ал.1 т.2 от посочената наредба бил протокол за ПТП с материални щети, а следвало да бъде двустранен констативен протокол за ПТП съгласно чл.2, ал.1, т.3 от наредбата. Счита, че в случая била налице и хипотезата на чл.5 ал. 1 от същата наредба.

Счита, че в случая протоколът за ПТП не бил оформен по надлежния ред. Налице били процесуални нарушения при неговото издаване, което водело и до неговата недействителност. Протоколът бил съставен незаконосъобразно и не можел да представлява доказателство по тази претенция и не следвало да се кредитира като такова. Счита протокола за ПТП за неверен документ по смисъла на ГПК относно обстоятелства, обективирани в него. Оспорва механизма на настъпилото ПТП по начина, посочен в представения протокол.

Считат, че описаното в представения протокол събитие не е пътно-транспортно произшествие по смисъла на §7, т. 30 от ДП на ЗДвП. Неприложима била и разпоредбата на § 7, т. 27 от ДП на ЗДвП.

Гореизложеното налагало правния извод, че на процесната дата не било настьпило ПТП по смисъла на закона, с участието на л.а. БМВ 730 с ДКН № СТ 3683 РМ.

Не били представени други документи, които да установят по безспорен и категоричен начин настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие.

Твърди се, че на посочената дата, на която е съставен протоколът, съставителят на протокола за ПТП не е бил на работа и в този случай протоколът не бил съставен от длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения, което водело и до промяна на характера на този документ от официален в частен. Протоколът за ПТП можел да се кредитира с доказателствена тежест единствено, ако е съставен от длъжностно лице, а в този случай това не било налице. Твърди, че посоченият протокол не бил съставен от длъжностно лице, издаден бил в нарушение на нормативните разпоредби и отразените в него обстоятелства- наличие на препятствия по пътното платно не били верни. Прави искане за откриване на производство по оспорване на представения Протокол за ПТП № 1705364/ 15.12.2019г. на МВР.

Никъде в представените документи не било отразено дали водача на автомобила е употребил алкохол. Няма данни същият да е бил изследван с техническо средство „дрегер“. Отсъствието на това обстоятелство формирало съмнението за тази вероятност. Нямало данни и водачът А.Г.У. при управлението на автомобила да е спазил императивните норми на разпоредбата на чл.20 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП относно спазването правилата за движение по отношение на ограничение на скоростта на движение. Твърди се, че ПТП е станало през тъмната част на деня, когато видимостта била намалена. Твърди, че на участъка, посочен като място на ПТП-то, нямало нарушение на пътната настилка в деня, за който се твърди, че е станало ПТП.

Следвало ищецът да докаже, че настъпилата щета и изплатеното на застрахованото лице застрахователно обезщетение не представлявала претенция към застрахователното дружеството, попадаща в хипотезите на представения застрахователен договор „Каско на МПС”, изключваща регресната отговорност на длъжника.

Също така общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства нямало клауза, която да гарантира покриването на щети от такова застрахователно събитие „увредена джанта”. Единствено в чл. 27.5 от Общите условия към договора за каско имало предвидено покритие на риск „увреждания на гуми, джанти...“ в хипотезата на настъпило ПТП. Счита, че в настоящия случай ПТП не било настъпило, което изключвало дължимо обезщетение за същата вреда. Видно от представения Договор за каско, същият обхващал само „клауза 1“ от Общите условия, като по-нататък било видно, че допълнителни клаузи в него не били уговорени между ищеца-застраховател и застрахованият. В Общите условия нямало клауза за покриване на щети като „увредена джанта“. Т.е. причинените на МПС-то упоменати вреди не били годен юридически факт, който да породи застрахователно събитие по смисъла на общите условия на застрахователен договор „Каско на МПС“, инкорпориран в полица „Каско на МПС“ № 93001910029522. Това налагало извода, че изплатеното за понесените щети било незаконосъобразно изплатено на застрахования.

От страна на Агенция „Пътна инфраструктура” не било налице неправомерно деяние (изразяващо се в бездействие), което да е довело до настъпване на посоченото ПТП и причиняване на щетата. По-нататък твърди, че пътно­транспортно произшествие по смисъла на ЗДвП в настоящия случай не било настъпило и регресна отговорност не следвало да се реализира.