Решение № 118 от 12.04.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Варна, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20223001000739 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по образувано по жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, срещу решение № 36 от 14.07.2022г. по търг.дело № 94/21г. по описа на Окръжен съд – Шумен, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на И. С.

М. от гр.Шумен обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на претърпяно на 11.02.2021г. ПТП в гр.Шумен, причинено от водача на МПС „Субару“ с рег. № Н 2100 КА, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл.432 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва, за разликата над 10 000лв. до присъдените 25 000лв.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД и чл.51 ал.2 от ЗЗД и съдопроизводствените правила.

Твърди че допълнително присъденото обезщетение над размера на извършеното от застрахователя плащане е прекомерно и необосновано завишено, като не са съобразени застрахователната и съдебната практика по 1 аналогични случаи, не са взети предвид критериите, запълващи със съдържание понятието за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, вида и характера на телесните увреждания, респ. интензивността и продължителността на болките и страданията, както и в значителна степен съпричиняване за настъпването на твърдените усложнения в здравословното и психическо състояние на пострадалото лице.

Твърди че по делото не са установени при условията на главно и пълно доказване твърдението в исковата молба продължаващи болки и страдания, физически и психически дискомфорт, както и усложнения и невъзстановени травми. Твърди че липсват доказателства за актуални консултации за това как е протекъл оздравителния процес, има ли усложнения и невъзстановени травми, както и необратими последици за здравословното и психическото състояние на ищцата. Твърди че липсват данни да нужда от провеждане на допълнително лечение, както и такова изобщо е провеждано. Сочи че по делото е установено, че по настоящем ищцата няма нужда от постоянно присъствие на лице, което да я обгрижва и помага за ежедневните нужди.

Твърди че липсват документи за извършена рехабилитация освен тази в Сапарева баня. Твърди че по делото не са доказани и твърденията за претърпени психологически проблеми. Сочи че и от изслушаната СПЕ не се установява че ищцата е отключила остра стресова реакция, която впоследствие да е преминала в тревожно – депресивно разстройство. Твърди че приетата СПЕ е необективна, възпроизвеждаща единствено споделеното от ищцата. Твърди че не е доказана пряката причинно-следствена връзка между разстроената психика на ищцата, ако така изобщо се приема за доказана, и претърпяното ПТП.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и да постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000лв. до 25 000лв. да бъде отхвърлен, евентуално да намали размера на присъденото обезщетение.

Претендира направените разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна И. С. М. от гр.Шумен, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

2

Претендира направените разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.32 от ЗА. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, моли съда да остави жалбата без уважение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от И. С. М. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 11.02.2021г., причинено виновно от Красимир Раденков Янев при управление на лек автомобил с рег.№ Н 2100 КА, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Решението в частите му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 10 000лв. и с която е отхвърлен иска за разликата над 25 000лв. до претендираните 35 000лв. е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд само в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000лв. до присъдените 25 000лв.

С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 11.02.2021г., механизмът на произшествието и вината на водача Янев за него. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътнотранспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Янев вреди при управлението на товарния автомобил.

Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди.

По размера на обезщетението:

Не е спорно пред въззивна инстанция, че пострадалата М. е пешеходка, 3 блъсната от лекия автомобил. При пътно-транспортното произшествие е получила следните травми: счупване на големия пищял на дясната подбедрица в областта на външния кондил и счупване на малкия пищял на дясна подбедрица в горна трета, хемартроза /кръвоизлив в ставата/ на дясна колянна става. Първоначално е приета по спешност в МБАЛ – Шумен, където под обща анестезия е извършена открита репозиция и метална остеосинтеза на фарктурата на големия пищял на дясна подбедрица, като са поставени временна фиксация с К игли и анатомично преконтурирана, ъгловостабина плака за проксимална латерална тибия, назначена е медикаментозна терапия.

Изписана е на 17.02.2021г. за домашно лечение, като кракът е обездвижен в областта на коляното и глезена с ортеза за срок от 90 дни и е препоръчано крайникът да не се натоварва. Посочено е от експерта – лекар, в приетата от първата инстанция съдебно медицинска експертиза, че счупването на големия пищял на дясна подбедрица в областта на външния кондил обуславя трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за период от 4 – 5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, а счупването на малкия пищял на дясна подбедрица самостоятелно обуславя затруднения в движението на крайника за период от 1.5 – 2 месеца. Установено е от експерта при прегледа, че счупванията са консолидирали, движенията на десния долен крайник са възстановени. Налице е ограничение на флексията /свиването/ на дясна колянна става до 90 градуса, при норма от около 115 – 120 градуса. На М. и предстои оперативна интервенция за премахване на металния остеосинтезиращ материал от големия пищял. Налице е единичен кожен ръбец с дължина около 10см.

От приетата от първата инстанция съдебно-психологична експертиза, обективно и компетентно дадена и кредитирана от въззивния съд изцяло, съдът приема за установено, че в ПТП е оказало цялостно неблагоприятно влияние върху психиката на пострадалата М.. Страданието и притеснението за неизвестността на възстановяването поддържат интензивно нейния дискомфорт, какъвто и към момента е налице. Изживяванията на страх и към момента са актуални. Тези състояния продължават да бъдат съпътствани от вегетативни дисфункции като сърцебиене, изпотяване, треперене, водещи я до двигателен блокаж в ситуации, когато трябва да предприеме пресичане на пешеходна пътека. Посочено е от експерта, че капацитета на психична издържливост е все още ограничен, прага на раздразнителност и избухливост 4 е нисък, често става потисната, тревожна и има мисли за безпереспективност и отчаяние. Експертът сочи че прогнозата за психично възстановяване е трудна. Протрахираното във времето физическо и психическо възстановяване и пречи да излезе напълно от изживяванията си на безпереспективност и оптимизъм за пълно физическо и психическо оздравяване.

От показанията на разпитания по делото свидетел Н. М. И., дъщеря на пострадалата, и Д. П. А., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и кредитирани от съда при условията на чл.172 от ГПК на дъщерята, въззивният съд приема за установено че И. М. след инцидента е изпитвала силна болка, трябвало е три месеца да бъде обездвижена на легло, като през този период е имала нужда от чужда помощ за всичко в ежедневието. Следващите месеци е започнала по малко да се предвижва с патерици, но отново е имала нужда от помощ. Тази помощ и е оказване от свидетелките – дъщеря и нейната съседка. Свидетелките установяват и промяната в психиката на М. станала е нервна, раздразнителна, неспокойна, изпитвала е страх, оплаквала се е че нощем не може да спи и сънува кошмари. Свидетелката А. сочи че на моменти е налягала апатия, не и се работи и ни иска да полага грижи за домакинството, друг път има желание, но се оплаква от болки.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд определя сумата 50 0000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от М. емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които е преживяла в резултат на претърпяното на 11.02.2021г. пътно-транспортно произшествие. Към момента на ПТП ищцата е била на 61 години. За да определи този размер съдът изхожда от получената травма – счупване на големия пищял на дясната подбедрица в областта на външния кондил и счупване на малкия пищял на дясна подбедрица в горна трета, хемартроза /кръвоизлив в ставата/ на дясна колянна става, трайно затрудняващи движението на десен долен крайник за период от около 5 месеца, и причиняващи значителни болки в началото, както 5 и необходимост от чужда помощ за дълъг период от време. За да определи този размер съдът отчита и проведеното лечение, включващо оперативна интервенция за репозиция и метална остеосинтеза на фрактурата, както и необходимост от нова операция за премахване на металния остеосинтезиращ материал, която отново ще бъде съпътствана с болка след операцията.

Допълнително болки и страдания са търпени от М. и поради наложеното тримесечното обездвижване. Въззивният съд намира, че така определеният от него размер обезщетява пострадалия за всички болки и страдания, в резултат на получената при ПТП травма на голям и малък пищял на десен крак при съобразяване с икономическите условя на живот към момента на ПТП.

С оглед на така изложеното и предвид безспорния между страните факт за заплащане на обезщетение от застрахователя в размер на 25 000лв., преди завеждане на исковата молба в съда, въззивният съд намира искът за обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от М. болки и страдания за доказан и основателен до размера на сумата 25 000лв., до който следва да бъде уважен.

Поради което и обжалваното решение в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на М. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000лв. до 25 000лв. следва да бъде потвърдено.