Решение № 17017 от 19.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17017 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело № 20231110135181 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие, подадена от Р. С. Ф. срещу С. Г. А., син на молителката, при твърдения за извършено домашно насилие, изразяващо се в претенции и очакване от страна на ответника спрямо молителката последната да го издържа, да му подсигури подслон и да му купи жилище.

В молбата се твърди, че ответникът от електронен адрес е изпращал следните електронни съобщения на електронния адрес на молителката : на 20.06.2023 г. в 01:16 часа „Предстои ми прибиране София. Най вероятно ще отида до мой близък приятел. Очаквам предложение как да се излезе от кризата. Аз не мога да поемам непрекъснато разходи за хотели и пътуване.“; на 20.06.2023 г. „Обещанията не са спазени от твоя страна.“; „ Идеята ми е да купим нещо на морето“; на 21.06.2023 г. в 19.18 ч. „Аз се прибирам на Гео Милев или при брат ми. Няма да спя на улицата. Какво си мислиш Че ще плащам като луд хотели.“; на 22.06.2023 г. в 02.13 ч. „Да ти напомня, че Бетовен и Гео Милев идват от твоите родители и не виждам защо аз да нямам реално право да ги ползвам.“ „Моите пътувания финансирам сам“; на 22.06.2023 г. - „20, после 70 хиляди, сега 70 хиляди.“, както и чрез мобилното приложение за електронна комуникация „Вайбър: на 09.07.2023 г. в 02.13 ч.

„Имам нужда да мина през апартамента. Не мога да спя само по приятели или хотели. Вече 6 седмици.“. След като молителката отказвала да го допусне до обитаваното от нея жилище, ответникът я заплашил, като й казвал следното:

1

„Тогава ще спя на пейка пред блока.“

Ответникът оспорва изложените от насрещната страна фактически твърдения и изразява становище за неоснователността на подадената молба за защита от домашно насилие.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са актове на домашно насилие, извършени през лятото на 2023 г. За всеки нов акт на домашно насилие пострадалото лице може да подаде молба с искане за налагане на мерки за защита, по която следва да се образува ново дело, тъй като възможността същата да бъде разгледана в рамките на образуваното производство, предвидена в разпоредбата на чл. 15 ЗЗДН, влиза в сила от 01.01.2024 г., а и съгласно § 30 от ПЗР на ЗИДЗЗДН производства по молби, искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.

Според легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

По делото не е спорно, а и от представените доказателства /удостоверение за раждане и свидетелски показания/ се установява, че страните са роднини по права линия – молителката е майка на ответника, поради което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Налице е твърдение за осъществено от ответника спрямо молителката емоционално насилие. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок /съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, в която обаче липсва индивидуализация на твърдените актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване, авторство на деянието, както и причинноследствената връзка между деянието и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни последици, поради което същата не следва да се ползва с обвързващата доказателствена сила, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./. Това е така, тъй като декларацията не се явява годно доказателствено средство, 2 защото в нея не са декларирани никакви обстоятелства, касаещи процесното деяние, поради което и не може да породи последиците, които законът свързва с нейното представяне, а именно да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за съдебна защита на пострадалото лице /л. 7 от делото/.

Представени са извлечения от електронна комуникация, находящи се на л.

36, л. 54-57 от делото/, от която се установява, че на процесните дати ответникът от [email protected] е изпратил на адреса на електронната поща на молителката електронни съобщения с процесното съдържание.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства, които съдът кредитира, тъй като счита, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, поради което им се доверява за установяване на релевантните към предмета на делото обстоятелства. От свидетелските показания се установява отказът на молителката да контактува с ответника и желанието на последния да нощува в наследствения апартамент на майка си, когато се намира на територията на гр. София.

От медицинската документация /л. 37-40 от делото/ и от показанията на свидетеля се установява, че молителката страда от хронично безсъние.

Амбулаторните листове касаят прегледи и оплаквания на страната в периода м. март – м. април 2023 г., т.е. преди процесния такъв.

Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които може да се изведе обоснован и категоричен извод за факта на осъществяване на деянието и авторството му. Предвид установените по делото факти съдът намира, че с поведението си ответникът е осъществил спрямо молителката актове на емоционално насилие, поради което молбата е основателна и следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. Разпоредбата на чл.

143, ал. 1 СК предвижда, че всеки родител е длъжен да осигурява издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца съобразно необходимостта на последните от храна, облекло, подслон, режийни разходи, образование и възпитание. По принцип след навършване на пълнолетие законът не вменява задължение на родителите да продължават да предоставят финансова или друга подкрепа на своите деца. В този смисъл роднинската връзка между страните сама по себе си не съставлява законово основание молителката да е длъжна да предоставя под формата на заем или на дарение парични средства на ответника за издръжка или за придобиване на недвижими вещи. Обещанието за дарение също не произвежда действие /чл. 226 ЗЗД/. На следващо място, молителката не е длъжна да предоставя за ползване на пълнолетния си син жилище, по отношение на което той няма вещни /право на собственост, право на ползване и др./ или облигационни права /право на ползване въз основа на договор за наем, договор за послужване и др./. По делото безспорно се установява, че ответникът е бил наясно за недвусмислено манифестираното нежелание на майката му да го издържа, както и той да остава да пренощува в нейния наследствен дом. Въпреки това, ответникът упорито е продължил да настоява 3 да бъде материално обезпечен от майка си по време на престоя му в страната.

Последователността и системността на действията на ответника да мотивира молителката да изпълни неговите желания да го допусне до апартамента несъмнено са провокирали допълнителни негативни емоции у нея, което се е отразило неблагоприятно върху нейното емоционално състояние. Още повече, че ответникът е бил наясно, че майка му страда от инсомния, а стресът, тревогата, притеснението, които с поведението си е предизвикал, несъмнено влияят отрицателно върху качеството на съня на човек.

При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходяща се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

Доколкото тази мярка е постоянно законово задължение на ответника, за същата не следва да се определя срок. Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ последици.

При определяне на мерките съдът съобрази тежестта на конкретно извършеното на процесната дата поведение на ответника, настъпилите за молителката вредни последици и интензитета на засягане на личността й, както и обстоятелството, че страните не живеят заедно в общо домакинство, а на територията на различни населени места в различни държави.

Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 лева до 1 000 лв. Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици от деянието, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 300,00 лева.

По разноските:

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). г. по в. гр. дело № 1523/2017 г. по описа на СГС /. Право на разноски има молителката, но предвид липсата на претенция за присъждането им, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал.

2 ЗЗДН срещу С. Г. А., ЕГН: **********, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:

4

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 С. Г. А., ЕГН: ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на Р.

Божидаров Ф., ЕГН: **********.

ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Г. А., ЕГН: **********, че неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 5 ЗЗДН С. Г. А., ЕГН: ********** глоба в размер на 300,00 лева.

ОСЪЖДА С. Г. А., ЕГН: ********** да заплати по сметка на СРС на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).

Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните за сведение и изпълнение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5