Решение № 260320 от 21.04.2021, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.***, 21.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на седми април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №3686 по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 2658,94 лв. и иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 349,70 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Б.К.К., ЕГН**********, с настоящ адрес: ***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№985/2020г. по описа на РС-***, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- апартамент ***, находящ се на адрес *** с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл.

153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № ***е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от ***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.

Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с ИРУ- 2118,98 лева, сума за отопление без ИРУ-30,06 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 418,61 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0 лв, услуга дялово разпределение- 91,29 лв. Твърди, че в имота на ответника има монтирани 4 ИРУ, 1 водомер и 1 брой щранг-лира в баня, а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 215,17 куб.м. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 2658,94 лева за главница за периода 01.11.2017г. – 31.12.2019 г. и лихва върху главницата в размер на 349.70 лева за периода 03.01.2018 г. до 11.02.2020 г. и законната лихва върху главницата от 11.01.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 985/2020г. по описа на ПлРС.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който взема становище, че исковата молба е редовна и допустима. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Счита за недоказано твърдението, че ответника е собственик, респективно ползвател през сочения исков период и че същия е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия посочена в справката по пера. Оспорва, както коректността на дялово разпределение на енергията, така и количеството и стойността на реално доставената топлоенергия в жилището на ответника. Оспорва, че общите условия са обвързали ответника, тъй като не са публикувани по надлежния ред и не е спазен чл.150, ал.2 ЗЕ за тяхното публикуване. Оспорва че ответника е ползвал доставена топлоенергия за посочения период. Оспорва приложените към исковата молба отчети за доставена и разпределена ТЕ. Твърди, че в имота няма монтирани измервателни уреди и некоретно е извършвано разпределението на ТЕ.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от Данъчна декларация от 19.05.1998г., подадена от Б.К.К., същия е декларирал, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в ***, ***, - ***от 11.12.1981г. е придобил правото на собственост върху процесния топлоснадбен недвижим имот – Апартамент ***, находящ се в ***. Деклариран е като съсобствен между него и ***му А.И.К..

По делото не са представени Общи условия, но на съда е служебно известно, че Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.***, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР са приети и обнародвани в един местен и един национален ежедневник.

Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че неплатеното задължение по партидата на процесния топлоснабден имот за периода от 01.11.2017г. до 31.12.2019г. е в общ размер от 2658,94 лв. главница/2119,98 лева топлоенергия за отопление с ИРУ, 30,06 лв. ТЕ без ИРУ, 418,61-ТЕ за сградна инсталация, 0,00 лева топлоенергия за битово горещо водоснабдяване и 91,29 лв.- такса услуга дялово разпледеление/. Лихвата за върху горепосочената главница за периода от изпадане на ответника в забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 21.02.2020г. е в размер на 355,79 лв. Няма извършвани плащания на претендираните суми.

Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 5864,15 куб.м., а отопляемия обем на жилището на ответника е 215,17 куб.м. До имота е доставяна топлоенергия за отопление в баня, за 4 отоплителни тела, оборудвани с ИРУ и дял от ТЕ за сградна инсталация. В апартамента не се ползва топла вода. Извършеното разпределение на топлоенергията в сградата е съгласно Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. Разпределението на топлоенергията за процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба. Разлики в изчисленията ва фирмата за дялово разпределение не са констатирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 2658,94 лв.:

Видно от Данъчна декларация от 19.05.1998г., подадена от Б.К.К., същия е декларирал, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в ***, ***, - ***от 11.12.1981г. е придобил правото на собственост върху процесния топлоснадбен недвижим имот – Апартамент ***, находящ се в ***. Деклариран е като съсобствен между него и ***му А.И.К..

Представената декларация съдържа извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, че е собственик на процесния топлоснабден имот на основание на възмездната сделка, обективирана в посочения нотариален акт. Като съсобвеници са декларирани ответника, както и неговата съпруга, който факт не е спорен по делото. Не са ангажирани доказателства, нито са релевирани твърдения, че след възникване на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот в режим на СИО между ответника и неговата съпруга, е настъпила промяна по силата на която те вече не са съсобственици на имота.

Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.

Разпечатката съдържа 23 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6c91df9-5086-4880-854f-737e334fcb76