Разпореждане № 22494 от 03.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22494 гр. Варна, 03.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Частно гражданско дело № 20253110106615 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу О. В. И. /кредитополучател/ за суми дължими във връзка с Договор за потребителски кредит №40025930138/29.05.2024г.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г., и разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това.

С оглед така действащите законови разпоредби, съдът намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузите на договора касаещи уговорките за заплащане на сума за „допълнителени услуги“ /раздел 5 от договора вр. т.15, т.15.1 и т.15.2 от ОУ/ и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

По отношение допълнителните услуги

В договора за кредит е посочено, че клиентът може да избере да закупи допълнителна услуга. В чл.15.1 от договора е предвидена допълнителна услуга „Фаст“, с която всеки клиент пожелал и закупил допълнителната услуга получава приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит пред клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“. Съгласно чл.15.2 от ОУ може да се предостави допълнителна услуга „Флекси“, при която всеки клиент пожелал и закупил същата, получава право да промени погасителния си план при изпълнение на съответни специфични условия, посочени в чл.15.2.1, чл.15.2.2 и чл.15.2.3 от ОУ.

При договорите за потребителски кредит кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит /чл.10а, ал.1 от ЗПК/, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита /чл. 10а, ал. 2 ЗПК/.

Посоченото в ОУ съдържание на допълнителните услуги разкрива, че те са свързани с управлението на кредита, което е забранено от закона чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Затова начисляване на възнаграждение за извършване на такива действия под каквато и да било форма или наименование /такса или комисионна/, противоречи на закона и заявителят няма право да изисква заплащането му /чл. 10а, ал. 2 ЗПК/.

1

Следва да се има предвид, че в чл. 10а ал. 4 ЗПК е предвидено, че "видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит."

В допълнение, по отношение на допълнителната такса „Флекси“ съдът намира, че заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на услугата и е без значение дали същата ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Следва да се има предвид, че принципът на добросъвестност при договарянето изисква потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава.

Съдът намира, че изложеното обосновава извод за нищожност за клаузите.

По отношение на Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането

Клаузата за дължимост на такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземането е в противоречие с изискването на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Съгласно посочената норма при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Претендираните разходи и такси за събиране на вземания по същността си представляват установено предварително по размер обезщетение за забава, доколкото е предвидено като условие за възникването им единствено забавено изпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски по договора или настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, без да са обвързани реално с насрещни престации от страна на заемателя. С тази уговорка се преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава при това отнапред и глобално уговорено, т. е. което не зависи по никакъв начин от действително необходими разходи по събиране на вземането. По този начин се достига до заобикаляне на забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за нищожност на клаузата.

При извод за нищожност на клаузите от които произтича дължимостта на главниците за такси за допълнителните услуги и таксите за по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, недължими са и лихвите, начислявани върху тях /съобразно уточнителната молба на заявителя/.

Поради което за сумите за главница и лихви върху главницата по кредита и договорната лихва ведно с лихвата върху нея следва да се издаде заповед по чл.410 ГПК, а за допълнителните услуги и таксите и лихвите върху тях заявлението следва да се отхвърли.

Разноските следва да се присъдят съразмерно с уважената част, като се приеме, че подходящото за целия претендиран размер на вземането юрисконсултско възнаграждение е в размер на 50,00 лв.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД срещу О. В. И.

/кредитополучател/ за следните парични вземания по Договор за потребителски кредит № 40025930138/29.05.2024г.

-290.88 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 40025930138/29.05.2024г. , ведно със законна лихва от 21.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 17,15 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 21.07.2024 г.

2 до 20.12.2024г., 15,90 лв.- законна лихва за забава върху главницата от 20.12.2024 г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 21.05.2025 г.;

- 30,26 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 20.08.2024 г. до 20.12.2024г., лихва за забава върху договорното възнаграждение в размер на 1,78 лв. за периода от 21.07.2024 г. до 20.12.2024г., 1,65 лв.- законна лихва за забава върху договорното възнаграждение от 20.12.2024 г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 21.05.2025 г. и за сторените в заповедното производство разноски в размер на 10.60 лв. - държавна такса и 21.23 лв.- юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу О. В. И., в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните парични вземания по Договор за потребителски кредит №40025930138/29.05.2024г.;

- сумата от 128,58 лв., представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“, ведно със законна лихва от 21.05.2025 г. до изплащане на вземането, и начислените върху нея 7,58 лв.- лихва за забава и 7,03 лв.- законна лихва;

- сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законна лихва от 21.05.2025 г. до изплащане на вземането и начислените върху нея 5,90 лв.- лихва за забава и 5.47 лв.- законна лихва;

- сумата от 30 лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 04.09.2024 г., ведно със законна лихва от 21.05.2025 г. до изплащане на вземането;

- сумата от 200 лв. неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по кредита, начислени на 19.11.2024г., ведно със законна лихва от 21.05.2025 г. до изплащане на вземането.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на заявителя. В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение по чл. 414 ГПК.

УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането за отхвърляне на заявлението, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3