Решение № 45 от 25.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Галина Гр. Арнаудова

Васил Ст. Гатов при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора И. Перпелов като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600517 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 260069/27.09.2021г. по НОХД № 900/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимият И. З. Д. бил признат за виновен в това, че на 02.03.2018г. в гр. П. е държал огнестрелно оръжие - пистолет „В.“ **** мм и боеприпаси за огнестрелно оръжие - 16 броя патрони **** мм и 1 брой патрон с надпис „************“, без да има за това надлежно разрешение и на основание чл.339, ал.1 вр. чл.54 от НК бил осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението на което съгласно чл.66, ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият Д. бил признат за невинен в това на 02.03.2018г. в гр. П. умишлено да е умъртвил Ж. Д. Д. от същия град, като убийството да е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана и на основание чл.304 от НПК вр. чл.12, ал.1 от НК е оправдан по 1 обвинението за извършено престъпление по чл.119 вр. чл.115 от НК.

На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 02.03.2018г. до 06.03.2018г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Първоинстанционният съд се е произнесъл за веществените доказателства и разноските по делото.

Срещу съдебния акт, в оправдателната част, е подаден протест от Окръжна прокуратура гр.Пловдив с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. В допълнението към него първоинстанционният прокурор излага съображения за превишаване на пределите на неизбежната отбрана, поради явно несъответствие на интензитетите на нападението и отбраната. Прави се искане за отмяна на присъдата в оправдателната част и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по възведеното обвинение по чл.119 вр. чл.115 от НК с приложение на института на условното осъждане.

Недоволни от съдебния акт са останали и частните обвинители З. Г.

А. и Д. Д. Д., които, чрез техния повереник адв. К. Е. с бланкетна жалба го обжалват в оправдателната част като неправилен, незаконосъобразен, постановен в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на присъдата в оправдателната част и постановяване на нова, с която подсъдимият Д. се признае за виновен и по обвинението по чл.119, вр. чл.115 от НК, като му се наложи наказание лишаване от свобода, ефективно, при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства.

С присъда № 3/10.03.2022г. по ВНОХД № 551/2021г., Апелативен съд гр.Пловдив е отменил атакуваната присъда на Окръжен съд гр.Пловдив в частта, с която подсъдимият Д. е признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.119 вр.чл.115 от НК и вместо нея е постановил нова, с която го е признал за виновен за горното деяние, за което му е определил наказание две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложил едно общо най-тежко наказание за престъпленията по чл.119 вр. чл.115 от НК и чл.339, ал.1 от НК в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на 2 което съгласно чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото в размер на 1360 лв., направени от въззивния съд. Потвърдил е присъдата в останалата й част.

С решение № 50153/13.12.2022г., постановено по нак.дело № 596/2022г., ВКС е отменил обжалваната въззивна присъда на Апелативен съд гр.Пловдив, освен в частта, с която е потвърдено осъждането на подсъдимия Д. по обвинението по чл.339, ал.1 от НК. Върнал е делото за ново разглеждане в отменената част на въззивния съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.

По този повод е образувано ВНОХД № 517/2022г. по описа на Апелативен съд гр.Пловдив.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив поддържа протеста с направените в него искания, като излага допълнителни съображения в подкрепа на виждането си. Намира обясненията на подсъдимия за недостоверни и опровергани от заключенията по назначените експертизи. Прокурорът счита, че не е налице нападение, което по естеството си да е било от категорията същият да употреби оръжие, защото не е имало нападение с нож, не е имало и нападение с табела.

Независимо от становището си, че липсват доказателства за нападение от пострадалия над подсъдимия, прокурорът твърди, че е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по тази правна квалификация.

Частните обвинители З. Г. А. и Д. Д. Д. не се явяват и не упражняват лично правото си на защита. Чрез техния повереник се присъединяват към доводите на държавното обвинение. Пледират за налагане на подсъдимия на ефективно наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият Д. и неговите защитници искат да се потвърди присъдата на Окръжен съд гр.Пловдив като правилна и законосъобразна.

Поддържат тезата, че подсъдимият е използвал огнестрелно оръжие, тъй като е бил нападнат и са били застрашени неговите живот и здраве, че е имал право на активна защита. Не спорят, че оръжието е било незаконно.

Подсъдимият Д. моли за справедлива присъда. Изразява съжаление за случилото се.

3

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в протеста и жалбата, и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Протестът и жалбата са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са неоснователни.

Настоящото производство е трето по ред въззивно производство.

Контролираният съдебен акт е постановен при второ първоинстанционно разглеждане на делото. В първото, с присъда № 76/18.07.2019г., постановена по НОХД № 241/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимият Д. е признат за невинен и оправдан за престъплението чл.119 вр. чл.115 от НК, признат за виновен за престъплението по чл.339, ал.1 от НК, за което е осъден на две години лишаване от свобода, условно с три години изпитателен срок.

По повод протест и жалби на страните е образувано ВНОХД № 500/2019г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив. С решение № 73/27.05.2020г., постановено по горното дело, въззивният съд, на основание чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК, е отменил присъдата на първостепенния съд поради съществени нарушение на процесуалните правила и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредителното заседание. В изпълнение на горното е образувано НОХД № 900/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, чиято присъда е предмет на настоящия въззивен контрол.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. живее в гр. П., ул.„ Л. К.“ № *. Той е с висше медицинско образование и работи като лекар-рентгенолог по образна диагностика в УМБАЛ „П.“ и в „ДКЦ-Н“ в същия град. Живее на съпружески начала с Ж.Ж., с която имат две малолетни деца. Не е осъждан.

Пострадалият Ж. Д. Д. живеел без брак със свидетелката Н.С. в гр. П..

4

Осъждан е девет пъти за различни престъпления от общ характер, предимно кражби. Последното наказание лишаване от свобода изтърпял на 27.03.2014г.

Не полагал общественополезен труд. Въпреки осъжданията си, продължавал да извършва кражби и с получените средства издържал себе си и свидетелката Н. С.. Вечер излизал да краде от домове, като преди това употребявал наркотици - хероин и морфин, някои от които купувала фактическата му съпруга. Употребата им водела до възбудна симптоматика, до прилив на енергия и сила.

На 01.03.2018г., след 22,00 часа, отново след употреба на морфин, закупен от свидетелката Н. С. от лице от квартал „С.“, пострадалият излязъл, за да върши кражби. Бил облечен с черно яке, кафяв шушлеков елек върху него, черен панталон, в който държал портмонето си и черен анцуг върху него. Бил обут с черни кубинки. На главата си носил тъмносиня шапка с козирка. Взел със себе си ножове, отвертка и клещи.

След полунощ, на 02.03.2018г. пострадалият Ж. Д. влязъл в двора на жилищна кооперация, находяща се на ул.“Л. К.“ № * в гр. П., за да открадне вещи. В сградата, на втория етаж живеел подсъдимият Д.. В двора на кооперацията имало шест гаражни клетки, първата от които подсъдимият ползвал за работилница. От южната страна на имота се намирала едноетажна постройка, обособена като магазин за хранителни добавки „М.“, който подсъдимият Д. отдавал под наем на свидетеля О. К.. Последният имал рекламна метална табела за обекта с размери 40 на 60 см, бяла на цвят, от едната страна с изображение на мъж с черен потник и надпис, а от другата страна - на жена с боксови ръкавици и с надпис. Табелата била оставена в гаража на подсъдимия. Между кооперацията и магазина имало алея, водеща към двора и гаражните клетки. Същата вечер подсъдимият Д. бил сам в дома си, тъй като извършвал ремонт на жилището си. Жената, с която живеел на съпружески начала - Ж. Ж., и двете им деца били в с. К., област П., при родителите й.

Около 01,30 часа на 02.03.2018г., минавайки през детската стая, от прозореца на която имало видимост към двора и гаражните клетки, подсъдимият забелязал, че лампата в работилницата му свети. Помислил, че я е забравил, но решил, че няма да слиза специално за това и ще я изгаси сутринта, отивайки на работа. След известно време, отново като минал през 5 детската стая, му направило впечатление, че лампата вече не свети и вратата на гаража му до работилницата е леко открехната. Това го озадачило и решил да слезе на двора, за да провери. Помислил си, че е извършена кражба, като видял открехнатата врата. Тръгвайки от етажа, на който се намирало жилището му, взел със себе си пистолет марка „В.“, модел „РН-****“, за който не притежавал надлежно разрешително. Оръжието било заредено с патрони, за които също нямал разрешително за притежаване.

Подсъдимият Д. слязъл на двора и се насочил към работилницата и гаражите. В лявата ръка държал мобилния си телефон с включено фенерче, а в дясната - пистолета с насочена надолу цев. За да провери дали е извършена кражба, се насочил първо към гаража, виждайки открехнатата врата. Там се намирал пострадалият, който приготвял различни предмети за изнасяне в найлонови торби. В този момент подсъдимият забелязал движение отдясно на него и видял юмрука на пострадалия Ж. Д., насочен към лицето му.

Инстинктивно се дръпнал назад и излязъл от гаража, като изпуснал телефона си. Веднага след това забелязал срещу него бързо да се насочва пострадалият, който хвърлил рязко и силно към подсъдимия Д. намиращия се в него нож, който предварително бил взел със себе си.

Подсъдимият успял да отскочи назад и да се завърти, като в същия момент усетил остра болка в десния крак от вътрешната страна на глезена в резултат на хвърления нож. Тогава произвел изстрел във въздуха, като предупредил пострадалия Ж. Д. да се предаде с думите „Стой, полиция!

Легни на земята!“. Вместо да се подчини, пострадалият отново хвърлил срещу подсъдимия Д. с голяма сила друг предмет. Точно в момента на замахването с този предмет, подсъдимият стрелял в посока на пострадалия Ж.

Д., откъдето бил хвърлен предметът. След произвеждането на изстрела последният се скрил обратно в гаража. Подсъдимият Д. отново му казал да излезе навън и да се предаде, но вместо да направи това, Д. много бързо излязъл оттам, псувайки подсъдимия. Държейки в ръцете си металната правоъгълна рекламна табела за магазина на свидетеля О. К., Д. се засилил към подсъдимия Д., заплашвайки го, че ще го заколи с думите: „Майка ти дейба гяур, ще те заколя!“. Подсъдимият произвел още един изстрел в посока на нападателя, за да го сплаши. Тъй като последният не се спрял, подсъдимият Д. се опитал да стреля още веднъж по него, но не успял. Точно в този момент пострадалият хвърлил табелата към подсъдимия и го ударил в 6 дясното рамо и лакътя. Получавайки този удар, подсъдимият Д. побягнал от мястото, където се развили описаните събития, в посока пазара на ул.„М.“, а нападателят му избягал в противоположната посока - към бул.„Ш.“ в гр. П..