Решение № 991 от 19.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 991 гр. Бургас, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Административно наказателно дело № 20262120202934 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал.14 от ЗДвП, вр. чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на И. Е. С., ЕГН – **********, против наказателно постановление № ****** г. на началник група в ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”. С атакувания акт на жалбоподателя са наложени наказание „глоба” в размер на 357,90 евро и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и е постановено отнемането на 18 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (за краткост Наредбата).

В жалбата се твърди, че АУАН е съставен след изтичане на давностния срок по чл.34 от ЗАНН. Набляга се, че описанието на нарушението е изключително лаконично, като не е ясно дали отразената скорост е след приспадане на толеранс и не се сочи конкретната стойност на превишението. Посочва се, че квалификацията на нарушението не е пълна – задължително следва да се посочи като привръзка чл.21, ал.1 от ЗДвП и съответната разпоредба, касаеща пътния знак. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление.

1

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Процесуален представител на наказващия орган началник група в ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция” не се явява в съдебно заседание. В административно-наказателната преписка се съдържа становище на главен юрисконсулт, упълномощен от наказващия орган, според което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендират се и разноски.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г. в *** ч. в гр. Бургас, на първокласен път ***, км.491, в посока от кв. „***” на гр. Бургас към центъра на града (в АУАН и в наказателното постановление е обозначен ориентир „КПП-1”), до бензиностанция „***” при ограничение на скоростта, въведена с пътен знак В-26, 80 км/ч в населено място, система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „***” с № *** заснема лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № *** (за краткост Автомобила) със скорост 139 км/ч (134 км/ч с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%). Собственик на Автомобила е госпожа Г. Т. Г.-С.а. На 20.01.2026 г. тя попълва декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочва, че на *** г. около *** часа Автомобилът е управляван от нея. Впоследствие обаче собственикът депозира декларация, че друго лице (жалбоподателят) е управлявал колата. Свидетелят С. К. Ч., младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Бургас, се свързва по телефона с И.

С., който заявява, че ще се яви в гр. Бургас за изясняване на случая. На 02.02.2026 г. жалбоподателят се явява в ОДМВР-Бургас, където представя писмено сведение, че той е управлявал Автомобила на дата *** г., който е заснет от стационарната камера.

По делото са приети като доказателства две снимки, снети от паметта на системата, от които са видни координатите, където е засечен Автомобилът, самият автомобил, лентата, в която се движи, и регистрираната скорост.

Въз основа на тези данни свидетелят Ч. съставя на 02.02.2026 г. АУАН против жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът е предявен на С. и подписан от него на 02.02.2026 г. Разминаването в стойността на фиксираната скорост в разпечатката от системата (139 км/ч) и в АУАН, респективно в наказателното постановление (134 км/ч), се дължи на допустима грешка при измерването, която е съобразена от контролните органи, при това в полза на санкционираното лице – измерената скорост е намалена с 3 % или с 5 км/ч, като това е отбелязано и в двата документа.

Конкретната видео-радарна система с номер 00209D32D4F9 е преминала проверка за техническа годност в периода януари 2025 г. – февруари 2025 г., която е с валидност една година, т.е. отговаря на метрологичните изисквания към дата *** г.

Служебно известни на съда (от разглеждането на АНД № 1406/2013 г. по описа на БРС) са техническите характеристики на системата. От тях следва, че тя може ясно да 2 определи в коя лента се движи превозното средство и изчислената лента се запазва „във файла на инцидента и се описва със скрипт”. Системата засича автомобила и когато той се намира между лентите и отразява това обстоятелство. Освен това при отдалечаващ се трафик системата решава спрямо приложеното ограничение на скоростта дали има нарушение и тогава снима. В настоящия случай е видно, че заснетият автомобил е част от „отдалечаващ се трафик” и се движи във втора лента. В същата лента липсва друг автомобил, в близост до процесния, за да се твърди, че не е ясно чия скорост е засечена, т.е. няма никакво съмнение с кой автомобил се извършва нарушението.

Въз основа на издадения АУАН е съставено и атакуваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля С. К.

Ч., от писмените доказателства по делото и от приложените снимки.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Според разпоредбата на чл.34, ал.1 от

ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Следва да се посочи, че 3-месечният срок се включва в 1-годишния, т.е. ако нарушителят не бъде открит в рамките на 1 година, АУАН не може да бъде съставен.

Според разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва. Ето защо, за да се приеме, че е „открит“ нарушителят по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН, следва да са налице доказателства кой е водачът на Автомобила към дата *** г. Ето защо, собственикът на Автомобила, който в случая е различен от жалбоподателя, на основание чл.188 от ЗДвП следва да посочи на кого е предоставил управлението на превозното средство и при бездействие, той ще отговаря за извършеното нарушение – в случая за превишаване на максимално допустима скорост на движение в населено място.

Нарушителят е открит на 02.02.2026 г., когато жалбоподателят „признава“, че той е управлявал Автомобила, и на същата дата е съставен АУАН, т.е. последният е съставен в 3месечен срок от открИ.е на нарушителя и в 1-годишния срок от извършване на нарушението и не е налице процесуално нарушение.

Според разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

В наказателното постановление ясно е отразено, че скоростта, която не следва да се превишава, е обозначена с пътен знак, като макар и стилистично некоректно, е направена и 3 връзка на нарушението с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е уточнено, че се касае за превишаване на скорост в населено място.

Според разпоредбата на чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП (в редакция към датата на нарушението) при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. От логическото тълкуване на този законов текст се налага изводът, че електронен фиш се издава само, когато нарушението се санкционира единствено с наказание „глоба”. Когато наред с нея е предвидено и друго наказание (например „лишаване от право да управлява МПС”), тогава този институт е неприложим.

В този смисъл, след като актосъставителят е приел, че превишението на максимално разрешената скорост в населено място е с повече от 50 км/ч, за което нарушение се предвиждат две наказания („глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”), то правилно е съставил АУАН на жалбоподателя.

Ноторен факт е, че кв. „***” е част от гр. Бургас. Въпреки това, участъкът от пътя, свързващ кварталите „***” и „***” след кръговото кръстовище между бул. *** и бул. *** макар да е част от гр. Бургас, няма наименование, а се обозначава като път *** – аргумент и от www.bgmaps.com. Следователно правилно мястото, където е заснет Автомобилът, е описано с обозначението на главния път, а посоката на движение – с пункт на пътна полиция, ситуиран преди кръговото кръстовище между бул. *** и бул. *** В този смисъл бензиностанция „***”, където е ситуирана камерата, се намира в населено място.

Надлежно е описано нарушението - ясно е отразено кой автомобил, къде и с каква скорост се е движил при какво ограничение на максимално допустимата скорост, като ЗДвП допуска възможност нарушения по този закон да се установяват със системи за видеоконтрол, която е годно техническо средство. По делото липсват каквито и да е данни за човешка намеса при задействането на системата (която е стационарна), респективно за „корекции” при отпечатването на данните.

Предвид това и с оглед приетата от съда фактическа обстановка правилно С. е санкциониран като водач на МПС за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като наказанието „глоба” е определено точно. От логическото тълкуване на разпоредбата следва, че когато превишението на скоростта е над 50 км/ч, но конкретната му стойност е в границите между 51 км/ч и 54 км/ч, тогава наказанието „глоба” е в размер на 700 лева (357,90 евро), когато е между 55 км/ч и 59 км/ч - в размер на 750 лева (383,47 евро) и т.н.

Това е така, защото размерът на глобата се променя на „всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч”. Следователно, след като превишението на скоростта е 54 км/ч, правилно размерът на глобата е 357,90 евро. Що се касае до наказанието „лишаване от право да управлява МПС” същото е във фиксиран размер.

Правилно е постановено и отнемането на 18 контролни точки – аргумент от чл.6, ал.1, т.12 от Наредбата.

4

Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само наказващият орган, които се определят по реда на АПК (чл.63д, ал.1 от ЗАНН). Според чл.143, ал.3 от АПК при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението, чийто орган е издал наказателното постановление (в случая ОДМВР-Бургас), се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако то е било защитавано от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В административно-наказателната преписка се съдържа становище от юрисконсулт към ОДМВР-Бургас по основателността на жалбата, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 67 евро на основание чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Бургаски районен съд, ХІІІ наказателен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ****** г. на началник група в ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на И. Е. С., ЕГН – **********, са наложени наказание „глоба” в размер на 357,90 евро и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и е постановено отнемането на 18 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.