Решение № 22 от 05.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Пловдив, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330203919 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. С. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С. П. срещу Наказателно постановление № 22-1030-006024/18.08.2022 г., издадено от И.М.Г. – ***, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП) и за издаването му при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че към момента на извършване на деянието здравословното му състояние не е позволявало да използва обезопасителния колан, с който МПС е оборудвано, поради което счита, че е налице хипотеза по чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Твърди още правото му на защита да е накърнено поради непълнота при описанието на признаците от състава на нарушението, доколкото да не е посочена категорията на управлявания автомобил. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. С. П., който поддържа жалбата.

Пледира нарушението да не е доказано. Претендира разноскИ.

Въззиваемата страна с писмено становище с вх. № 63564/10.07.2023 г. поддържа производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а 1 извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказанИ. Взема становище деянието да е възприето визуално от актосъставителя на дневна светлина и при добра видимост, неограничена от външни факторИ. Възраженията на жалбоподателя намира за неоснователнИ. Поддържа понятията „лек автомобил“ и „МПС от категория М1“ да са еднозначнИ. Твърди още при проверката водачът да е бил в добро здравословно състояние, да не е възразявал за наличие на здравословен проблем, нито да е представял такива доказателства. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А. С. А., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 09.06.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 23.06.2023 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 23.07.2022 г. в 10:29 часа в гр. Пловдив, на бул. „Източен“ № 2 жалбоподателят А. С. А. управлявал лек автомобил „Фолксваген Кади 1.9 ТДИ“ с рег. № *** от категория М1, като по време на движение не бил поставил обезопасителния си колан, с който автомобилът бил оборудван. По това време и на посочения пътен участък свидетелите Б. И. Л. и Л. И. Д. – ***, изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение и ограничаване на пътния травматизъм. Свидетелите Л. и Д. забелязали, че жалбоподателят А. не използвал обезопасителния си колан по време на движение, поради което му бил подаден сигнал да спре.

След като водачът спрял управляваното МПС, свидетелите Л. и Д. пристъпили към извършването на проверка.

На място свид. Л. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 699467 от 23.07.2022 г. срещу жалбоподателя А., в негово присъствие и в присъствието на свидетеля Л. И. Д.. На жалбоподателя бил връчен препис от акта срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

2

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

В показанията си свид. Б. И. Л. потвърждава авторството на съставения АУАН, но заявява, че няма спомен за конкретния случай. Относно документа на лист 8 от делото посочва, че не му е познат и не си спомня да го е виждал по време на извършвана проверка. От показанията на свид. Л. И. Д. се установява, че процесният АУАН е съставен за нарушение, изразило се в неносене на предпазен колан. Свидетелят Д. изяснява още, че по време на проверката е изпълнявал служебните си задължения заедно със свид. Л., което се потвърждава от факта, че именно последният е актосъставител. И този свидетел заявява, че не си спомня да са представяни никакви медицински документи от жалбоподателя по време на проверката. Свидетелят Д. пояснява, че с колегата му са били сигурни за извършеното нарушение, когато е съставен АУАН.

От справка от „АИС-Регистрация“ за ППС с рег. № *** се установява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „Фолксваген Кади 1.9 ТДИ“, с брой места седящи+водач - 6+1, без места за правостоящи и с категория на превозното средство М1.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните раБ. се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

Възражението по жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение поради непълнота при описанието на нарушението, изразила се в непосочване на категорията на управляваното моторно превозно средство, е неоснователно. Както в АУАН, така и в наказателното постановление управляваният автомобил е надлежно индивидуализиран с посочване на марка, модел, регистрационен номер, както и на вида на превозното средство – лек автомобил. Съгласно § 6, т. 12, б. „а“ от ДР на ЗДвП леки са автомобилите за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8, а разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 2, б.

3

„а“ от ЗДвП постановява, че категория М1 включва превозни средства от категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача; в превозните средства от категория М1 няма място за стоящи пътници; броят на местата за сядане може да бъде ограничен до едно (мястото за сядане на водача). Въпросът към коя категория спада конкретното превозно средство изисква правна преценка, но всички релевантни факти, въз основа на които тя е направена от страна на АНО, са описани и предявени на жалбоподателя още при съставянето на акта за установяване на нарушението. Правото на защита на дееца не е нарушено, тъй като е запознат с всички значими за упражняването на защитата си обстоятелства относно вида и индивидуализацията на превозното средство. В този смисъл е и съдебната практика - така Решение № 101 от 18.01.2018 г. по к.а.н.д. № 3432/2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, съгласно което:

„Възражението относно липса на посочена категория на МПС в АУАН и в НП е отхвърлено от ПРС правилно, предвид конкретизация на МПС с марка, рег. номер, вид на ПС - лек автомобил.“;

Решение № 744 от 12.04.2021 г. по к.а.н.д. № 399/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив: „действително в АУАН и НП не е отразена конкретната категория на управлявания автомобил, но посъщественото е дали действителната му категория попада в изброените в законовия текст, а това безспорно е така (видно от представената с преписката служебна справка). В този смисъл и според настоящия съдебен състав допуснатата непълнота не се явява съществено нарушение, което да обуславя извод за незаконосъобразност на НП.“.

По приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от обективна страна на 23.07.2022 г. в 10:29 часа в гр. Пловдив, на бул.

„Източен“ № 2 жалбоподателят А. С. А. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Кади 1.9 ТДИ“ с рег. № ***. Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Съдът намира, че събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се направи категоричен и несъмнен извод, че жалбоподателят А. е управлявал описания в наказателното постановление лек автомобил, без да е поставил обезопасителния си колан по време на движение. На първо място не се споделя доводът, че показанията на свидетелите не допринасят за разкриването на обективната истина, тъй като и двамата полицейски служители да не си спомняли нищо за случая. В показанията си свид. Д.

(преди да му бъде предявен АУАН) изяснява, че актът е съставен за нарушение по неизползване на обезопасителен колан и че е изпълнявал служебните си задължения заедно със свид. Л., което оборва тезата на жалбоподателя за липса на спомен у този свидетел. Д. заявява още, че АУАН е съставен, след като двамата с актосъставителя Л. са били категорични във възприятията си за случилото се и за извършеното нарушение. На следващо 4 място в жалбата не само че не се оспорва обстоятелството по неизползване на обезопасителния колан от водача А., а точно обратното – то се признава, като жалбоподателят твърди, че съзнателно не е поставил колана си, тъй като здравословното му състояние не го е позволявало, не се е чувствал добре и е имал медицински документи за това си състояние. С оглед тези му признания очевидно жалбоподателят разбира за кое свое деяние е санкциониран, при което съзнателно не оспорва извършването му и неговото авторство, а вместо това избраната му защитна позиция е друга: твърди нарушено право на защита поради непълнота при описанието на нарушението, както и да е налице хипотеза на нормативно признато изключение от задължението за използване на обезопасителния колан по време на движение. При тези факти заявената липса на спомен у актосъставителя не е основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като обективната истина е разкрита по делото. В този смисъл е и съдебната практика при аналогични случаи - така Решение № 1229 от 26.06.2023 г. по к.а.н.д. № 958/2023 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, съгласно което:

„посочването от страна на актосъставителя, че не си спомня конкретния случай, но потвърждава издадения и подписан от него АУАН, не е основание да се приеме тезата на жалбоподателя. Нормално е, след като това е основната дейност на актосъставителя в качеството си на младши автоконтрольор, същият да не си спомня конкретните подробности, предвид множеството сходни нарушения от този вид. На следващо място правилно съдът е взел под внимание изложените в жалбата съображения, като е приел, че самото наказано лице не оспорва факта на нарушението, но изтъква други доводи за отмяна на наказателното постановление“.