Решение № 301 от 20.10.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Сливен, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20262230200840 по описа за 2026 година Обжалвано е наказателно постановление № 26-0804-000485 от 01.06.2026 год., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция” – Сливен, с което на С. Н. С., ЕГН ********** с адрес гр. *****, било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25,56 евро / 49,99 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител, адвокат П. Т. от АК - Ямбол, се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли съда същото да бъде отменено.

Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Районна прокуратура - Сливен, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.04.2026 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 5112014 против жалбоподателя за това, че на 02.04.2026 год. около 18,58 часа в гр.Сливен, ул.

„П.” до дом № 35 като водач на товарен автомобил „Фолксваген Кадди” с рег.

№ *****, негова собственост, не паркира най-дясно успоредно на осовата линия по посока на движението. В акта било посочено, че е нарушил 1 разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 22.04.2026 год. (л. 9 от делото).

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 26-0804-000485 от 01.06.2026 год., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция” – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25,56 евро / 49,99 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. В НП било отразено, че в случая деянието е типично за вида си, то не се отличава от останалите такива; изпълнителното деяние на нарушението засяга обществените отношения, свързани с правилата за движение по пътищата и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата, а и конкретните обстоятелства по извършването му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Отразено е още, че лицето е отбелязало, че има възражения по съставения му АУАН, но към датата на издаване на НП не е постъпило възражение в Сектор „Пътна полиция“ – Сливен. НП било връчено лично на жалбоподателя на 18.06.2026 год. (л. 10 от делото).

По делото са приети писмените материали от административнонаказателната преписка, както и снимков материал.

Разпитани са актосъставителят Д. Д. Г. и свидетелят С. М. В..

От показанията на актосъставителя се установява, че служителите са били изпратени на сигнал за неправилно паркиране в гр. Сливен на ул. „П.“, като изрично сочи, че улицата е еднопосочна. Посочва още, че първоначално са били съставени фишове на паркираните автомобили, а впоследствие – след възражения – и актове. Съществено за спора е и заявеното от него, че в този участък „ автомобилите бяха паркирани на пътя, не на тротоара“ и „имаше място да минават пешеходците“.

Свидетелят В. потвърждава, че улицата е еднопосочна и че автомобилите са се намирали от лявата страна. Той сочи, че по посока на движението вляво били къщите, а вдясно – парк „Юнак“. Не сочи конкретни обстоятелства, че процесното МПС е създавало опасност или е правело невъзможно преминаването на други участници в движението.

От приложения снимков материал се установява, че автомобилът е бил паркиран от лявата страна на улицата до тротоара. Снимките обективират местоположението на автомобила, но сами по себе си не дават достатъчна яснота относно цялостната организация на движението и не установяват конкретна пречка за останалите участници в движението.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като логични, последователни и взаимно допълващи се, включително и в частта им, която не подкрепя тезата на наказващия орган. Същите кореспондират със снимковия материал и с останалите писмени доказателства.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея 2 направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН районният съд може да отмени или потвърди наказателното постановление, а съгласно чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН съдът отменя акта, когато при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон. Само ако не са налице основания за отмяна или изменение, съдът го потвърждава по чл. 63, ал. 9 от ЗАНН.

В настоящия случай съдът приема, че нарушението не е доказано по несъмнен начин в обема и вида, в който е вменено с наказателното постановление.

На първо място, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесният участък от ул. „П.“ е еднопосочен. Именно това е заявил и актосъставителят, а свидетелят В. е потвърдил същото. Този факт е съществен за правилната правна квалификация на поведението.

Наказателното постановление обаче е изградено единствено върху констатацията, че автомобилът не е бил паркиран „най-вдясно по посока на движението“, без да се отчете спецификата на еднопосочната улица и без да са изложени мотиви защо при тази конкретна пътна обстановка е налице противоправност.

На второ място, самите доказателства на наказващия орган не установяват по несъмнен начин конкретна пречка или опасност за движението.

Актосъставителят изрично заявява, че тротоарите са били свободни и че е имало отстояние от сградите от около два метра. Свидетелят също не сочи конкретни факти за възпрепятстване на движението. Следователно по делото липсва доказателствена основа, която да обоснове извод, че при конкретната обстановка паркирането е било противоправно не само формално, но и в материалноправен смисъл.

На трето място, снимковият материал, макар и годно доказателствено средство, установява единствено местоположението на автомобила. В този смисъл е Решение № 298 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6542/2017 г., VII о., в което е прието, че снимковият материал може да служи за установяване на фактическите основания на административния акт. В случая обаче от снимките не може да се направи категоричен извод за съставомерност на нарушението при наличната еднопосочна организация на движението.

На четвърто място, съдът съобразява практиката на ВАС относно приложението на чл. 94, ал. 3 и ал. 4 ЗДвП. Налице са решения, в които е застъпено разбирането, че на еднопосочен път изключението касае само престоя, а не паркирането – например Решение № 6424 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15307/2014 г., VII о. и Решение № 15573 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4277/2011 г., VII о. Съдът отчита тази практика. Наред с това обаче в конкретния спор административнонаказващият орган е формулирал обвинението непълно и е провел непълно доказване. В наказателното 3 постановление липсва анализ на еднопосочността на улицата, а в съдебната фаза именно свидетелите на органа въвеждат факти, които поставят под съмнение правилността на правната квалификация.

Съдът съобразява и Решение № 2377 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8121/2014 г., VII о., в което е обсъждано паркиране отляво на еднопосочна улица. И в това решение обаче се подчертава необходимостта релевантните факти да са безспорно установени за конкретната правна последица. В настоящото производство такова несъмнено установяване не е налице.

Показателно в тази насока е и Решение № 5224 от 25.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1734/2024 г., VII о., в което е прието, че когато по делото не се установява по какъв начин конкретното разположение на автомобила създава пречки за движението, не може да се формира категоричен извод за законосъобразност на санкционния акт. Макар делото да е по различен вид производство, принципният извод за необходимостта от пълно и ясно доказване е относим и тук.

Следва да се има предвид и, че доказателствената тежест в административнонаказателния процес лежи върху наказващия орган. Когато събраните доказателства не водят до сигурен и непротиворечив извод за извършено нарушение, съмнението следва да се тълкува в полза на санкционираното лице. В случая наказващият орган не е доказал по несъмнен начин защо паркирането на автомобила отляво на еднопосочна улица в конкретната фактическа обстановка съставлява именно нарушението, описано в наказателното постановление.

Не може да бъде споделен и формалният подход в мотивите на наказателното постановление относно липсата на маловажен случай. Макар този въпрос да не е решаващ с оглед крайния извод за отмяна, следва да се отбележи, че изложените там съображения са шаблонни и не отразяват индивидуалните особености на случая.

Ето защо съдът приема, че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, като не са налице предпоставки за потвърждаването му по чл. 63, ал.

9 от ЗАНН.

На въззиваемата страна не са дължими разноски за юрисконсулт с оглед изхода на делото. На основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна помощ за сумата от 350.00 евро.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ № 26-0804-000485 от 01.06.2026 год., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция” – Сливен, с 4 което на С. Н. С., ЕГН ********** с адрес гр. *****, било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25,56 евро / 49,99 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на С.

Н. С., ЕГН ********** с адрес гр. *****, разноски в размер на 350.00 евро, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Сливен.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5