Решение № 452 от 01.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно търговско дело № 20251001000348 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от "Ни-Ва Логистик" ЕООД с ЕИК:

203744579, гр. Благоевград, ул. "Ст. Стамболов" № 1, ет. 2 /чрез адв. С. от АК-Благоевград/ против решение 350/07.03.2025 г. по т.д. № 1236/2024 г. на СГС. С този съдебен акт са отхвърлени предявени от въззивника искове против "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК: 000694286, гр. София, пл. "Позитано" № 5, както следва - иск с правно основание чл.

435 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 35 461,68 лв., представляваща неплатена част от обезщетение, дължимо по договор за застраховка „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на товари“, сключена със застрахователна полица № 3443221410000007 за осъществено застрахователно събитие, представляващо ангажиране на договорната отговорност на застрахования, в качеството му на превозвач, за обезщетяване на вредите, причинени в резултат на унищожаване вследствие на пътно-транспортно произшествие от 04.08.2022 г. на товар по време на извършения от „Ни-Ва Логистик“ ЕООД автомобилен превоз, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД да заплати на „Ни-Ва Логистик“ ЕООД сума в размер на 5 736.33 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 04.08.2022 г. до 19.12.2023 г. Процесуалният представител на "Ни-Ва Логистик" ЕООД счита, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушения на материалния закон. Счита, че правото на въззивника да получи претенираните парични суми 1 произтича, както от представените писмени доказателства, така и от разпита на свидетеля А.

А.. На следващо място се твърди, че първоинстанционния съд неправилно е изтълкувал клаузите на процесния договор за имуществена застраховка "Отговорност на превозвача" и не се е запознал с Общите условия към застрахователния договор. На трето място, сочи, че СГС не е отделил нужното внимание на поведението и предложенията на г-н Д. П., ръководител сектор "Управление на жалби, молби, сигнали и предложения" при ответната застрахователна компания по повод процесната щета, с което П. предложил да се заплати 5499.31 евро - за доплащане по застрахователната претенция, като се счита, че това предложение е именно във връзка с незаплатените суми от застрахователя, които "Ни-Ва Логистик" ЕООД претендира в настоящия съдебен процес. На четвърто място, правят се оплаквания за кредитираното от първостепенния съд писмено доказателство, представено от ответника, а именно - предложение-въпросник, за който се счита, че не е част от процесната застрахователна полица. Счита, че представения въпросник може да се отнася за съвсем друга застрахователна полица предвид съответните номера върху документа. В заключение се моли САС да отмени изцяло първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което предявените искови претенции против "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД да бъдат уважени, както и да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Процесуален представител на ответния застраховател оспорва жалбата с писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК като неоснователна, считайки, че като правилно първоинстанционното решение следвало да се потвърди. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са искани и не са събирани.

След като се запозна с материалите по делото, съдът установи следното:

Ищецът „Ни-Ва Логистик“ ЕООД твърди, че извършва търговска дейност по автомобилен превоз на стоки, с оглед на която на 05.01.2022 г. сключил с ответника Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, който е със срок на действие от 16.01.2022 г. до 15.01.2023 г. С този договор страните са се съгласили, че застрахователят се задължава да покрива отговорността на превозвача за цялостна или частична загуба и/или повреда на товари при осъществен автомобилен превоз с конкретни превозни средства, собственост на ищеца, както и с теглените от тях полуремаркета, включително с тези, които са собственост на трети лица, на територията на Република България и на всички страни от Европейския съюз. Посочва, че на 01.08.2022 г. получил заявка от дружеството „Вин Логистик“ - Словения, което действа като спедитор, с която то му възложило извършване на автомобилен превоз на стоки, представляващи 884 бр. колети-туби, съдържащи 17 680 л. или 21 392,80 кг. пестициди, торове, използвани в селското стопанство, по маршрута гр. Линц, Австрия до гр. Карион де Лос, Испания, като получател на товара е дружеството „Донаулагер“, Австрия, което също има качеството на спедитор. Стоките били превозени с товарна композиция, състояща се от товарен автомобил, марка „Волво“, с рег. № ******** и полуремарке с ДКН ********, собственост на спедитора „Донаулагер“, Австрия. Ищецът 2 твърди, че на 04.08.2022 г. товарната композиция претърпяла ПТП на територията на Кралство Испания, в резултат на което била унищожена част от превозваната стока, представляваща 197 туби с общо тегло над пет тона и на стойност 22 650 евро.

Дружеството „Вин Логистикс“, Словения, отправило претенция към ищеца за ангажиране на отговорността му като превозвач, като претендирало обезщетение в размер на 55 603.18 евро, включващо стойността на увредените стоки, разходите, направени за транспортиране, пренареждане, преопаковане, етикетиране и депониране на увредената стока в размер на 19 744.68 евро, разходи за транспорт и паркинг на камиона и ремаркето в размер на 5 201.50 евро и разходи за складиране и за препалетизиране на стоките в склада в размер на 8 002 евро. С оглед на това ищецът счита, че за него е възникнало правото да получи застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, което се покрива по сключения договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, което е в размер на 55 603.18 евро. Заявява, че ответникът е заплатил част от дължимото застрахователно обезщетение направо на дружеството „Вин Логистикс“, Словения, към което ищецът е отговорен, което е в размер на 35 399.16 евро. Към момента ответникът не е заплатил останалата част от дължимото обезщетение за претърпените в резултат на настъпилото събитие вреди, което е в размер на 18 131.27 евро, с левова равностойност от 35 461,68 лв., която сума е формирана, както следва: - 15 701.27 евро по Фактура № 22-000.642, от които 119 евро за транспорт на частта от стоката, която следва да бъде унищожена; 15 582.27 евро такса за унищожаване на негодната стока; - 2 430 евро по Фактура № 202208049 (като част от фактурата, която е на обща стойност 8002 евро) за препакетиране и складиране на стоката.

Поради изложеното моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 35 461,68 лв., представляваща неплатена част от обезщетение, дължимо по договора за застраховка „Отговорност на превозвача“, за вредите, причинени в резултат на настъпило на 04.08.2022 г. застрахователно събитие - унищожаване на товар по време на превоз, както и да му заплати сумата от 5 736.33 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 04.08.2022 г. до 19.12.2023 г. Претендира се и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

Ответникът Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД оспорва предявените срещу него искове. Твърди, че ищецът не е увредено лице, защото не носи риска от погиване на стоките, предмет на превоза, поради което няма право да получи застрахователно обезщетение по процесния застрахователен договор. Той няма право да получи застрахователно обезщетение и защото не е заплатил каквото и да е обезщетение на увреденото лице по превозния договор. Заявява, че липсва основание за ищеца да получи застрахователно обезщетение за претърпените вреди, изразяващи се в извършени разходи във връзка с унищожените стоки, защото тези вреди са изключени от покритието по процесния договор за застраховка. Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение, което счита за завишено спрямо 3 действителните вреди. Ето защо, моли за отхвърляне на предявения иск.

След събиране на множество писмени и гласни доказателства СГС е отхвърлил като неоснователни предявените осъдителни искове, считайки, че се касае за вреди, които не са покрити по силата на сключения процесен застрахователен договор.

На първо място, следва да се посочи, че Софийски градски съд правилно е посочил правната квалификация на претенциите против застрахователя, а именно – чл. 435 КЗ. В доказателствена тежест на ищеца по такъв иск е да установи следните факти: 1) че между него и ответника е сключен валиден договор за застраховане, който има за предмет застраховане отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие; 2) че е настъпило събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят се е задължил да покрива, а именно загуба на превозвани стоки по време на превоз; 3) наличие на щети по застрахованото имущество, които да са получени в резултат на събитието, т.е. съществуване на причинна връзка между вредите и събитието; 4) че е удовлетворил увреденото лице, като му е заплатил обезщетение за претърпените вреди от унищожаването на стоките по време на извършения от него превоз.

Застраховката, при която застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, настъпили вследствие на неизпълнение на договорно задължение или на непозволено увреждане, включително и отговорността на превозвача за вреди от неизпълнение на задълженията му по сключен договор за превоз, притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ. Рискът, който застрахователят се съгласява да покрива по сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, е този от възникване на отговорност на застрахования, в качеството му на превозвач, към трети лица за причинени вреди на основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз. Това е и рискът, който ответникът се е съгласил да покрива по процесния застрахователен договор - в този смисъл са и Решение № 127 от 05.02.2020 г. по т. д. № 2957/2018 г. на ВКС, Решение № 118 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2179/2016 г. на ВКС и др.

С оглед на разпределената по делото доказателствена тежест и безспорните между страните в производството факти, следва да се посочи, че не е налице спор пред въззивния съд, че страните са обвързани от валиден застрахователен договор „Отговорност на превозвача“, в рамките на покритието на който е настъпило и процесното застрахователно събитие, както и обстоятелството, че ЗАД „Булстрад ВИГ“ е образувало преписка /застрахователна щета/ по случая, в рамките на което е заплатил по доброволен ред сумата от 35 399.16 евро на словенското дружество „Вин Логистик“, представляваща обезщетение за имуществените вреди по повод настъпилото застрахователно събитие.

Предвид съдържанието на исковата молба и въззивната жалба, спорно в производството пред САС се явява следното – трябва ли да отговаря „Булстрад ВИГ“ АД за сумите по щетата, обективирани в издадени фактури № 22-000.642 в размер от 15 701.27 4 евро и № 202208049 в общ размер от 8002 евро /само 2430 евро от нея/, доколкото те не се явяват платени от застрахователя, който счита, че не следва да покрие имуществените вреди от дейности, посочени в тези две фактури предвид това, че те се отнасяли към непокрит риск по процесната застрахователна полица?