Решение № 38 от 15.11.2022, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Първомай, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20215340200188 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ******* година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *******, за нарушение по чл. 38, ал. 2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 179, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 5, предложение 4. от Закона за движението по пътищата (ЗДП).

В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция И. Д. Д. лично и чрез процесуалния си представител адвокат В. А. Р. от Адвокатска колегия - Пловдив моли за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно с доводи, че при съставянето на Акта за установяване на административно нарушение не са отразени всички обстоятелства, довели до извършване на нарушението и доказващи както вината, така и неговата малозначителност или незначителност или други смекчаващи вината обстоятелства, защото не е отразен спирачният път на 1 другия участник в пътнотранспортното произшествие, с което е направен необоснован извод, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 38, ал. 2 от ЗДП, като намира, че от доказателствата по-скоро се установява нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДП от водача на лек автомобил „*******“ (другия участник в пътнотранспортното произшествие); претендира присъждане на разноски за оказана правна помощ.

Въззиваемата страна – Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай (РУ на МВР - Първомай), редовно призована чрез Началника на Управлението, не изпраща представител. Представена е Молба-становище по съществото на делото – да се отхвърли Жалбата като неоснователна и да се потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Прави се възражение при евентуално уважаване на Жалбата за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до минималния размер по Наредба № 1 / 09.07.2004 година.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

Към 17:00 часа на 24.09.2021 година И. Д. Д. с автомобила си „*******“ с ДК № ******* (собственост на И. Д. Ж.) отвежда познатия си И. М. Г. до местоработата му в град Първомай, област Пловдив – „*******“ АД на улица „*******“ № ***, за да вземе последният своя лек автомобил от там. Д. оставя Г. на улицата и, за да се върне обратно, щом потегля в посока юг (към жп линията, преминаваща през града), до *** предприема завИ.е в обратна посока. В същото време по улица „*******“ в посока север (към село Градина) се движи лек автомобил „*******“ с ДКН *******, управляван от Ф. А. С., но жалбоподателят не го пропуска и между двата автомобила настъпва удар – в предна лява и странична лява част за пежото и в цялата предна част за фолксвагена, чиято предна броня пада на земята, а Д. получава 2 и контузия в китката на дясната си ръка.

За инцидента са уведомени органите на реда и младши инспектор А. А.

П. с негов колега – полицаи от РУ на МВР - Първомай – пристигат на местопроизшествието. П. разговаря с водачите на двата ударили се автомобила и от обясненията им разбира, че, докато С. се движи по улица „*******“ към село Градина, община Първомай, вижда как идващия от насрещната посока „*******“ прави опит за обратен завой и „*******“ се блъска в него, като Д. заявява, че пежото се е движело много бързо и той не го е видял.

Докладвано е за ситуацията в оперативната част на Полицейското управление и по разпореждане на дежурния на местопроизшествието е изпратен младши автоконтрольор Т. А. Х., който също констатира обстоятелствата по инцидента и участниците в него, прави фотоснимки и изпробва двамата водачи за употреба на алкохол, като уредът не отчита положителен резултат. И. Д. е отведен от медицински екип за по-обстоен преглед във филиала в град Първомай на Центъра за спешна медицинска помощ, откъдето е освободен за домашно лечение и по-късно същия ден в РУ на МВР - Първомай от Т. Х. в негово присъствие му е съставен и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия *******), като младшият автоконтрольор съставя още Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 325р-7945 / 24.09.2021 година и Плансхема на възникналото ПТП.

Въз основа на Акта е издадено процесното Наказателно постановление № ******* година.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена изцяло от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели Т. А. Х., А. А. П. и М. И. П., които се кредитират като обективни, логични и съответстващи на приобщените по съответния на НПК ред писмени и веществени доказателства (подробно посочени в протокола от съдебно заседание) и частично от показанията на И. М. Г..

Не се възприемат от настоящата инстанция думите на И. Г. в насока, че инцидентът е по вина на водача на „*******“, заради високата му скорост.

Отчита се, че този свидетел е единствен установен очевидец (свидетелят М.

П., работеща в магазин на улица „*******“ ***, само чува спирачки и удара 3 между автомобилите, а излиза около 5 минути по-късно да види какво става, заради обслужване на клиент), но в тази част Съдът намира изказаното с цел свидетелят да оневини противоправните действия на познатия си жалбоподател за избягване на следващата се за тях административнонаказателна отговорност. Той заявява, че чува свистенето на гуми, вдига поглед и вижда сблъсъка, но от последващите му показания: „Тъй като И. е заходил за евентуалния ляв или обратен завой, който се е насочил да прави, той вече е продължил да го прави, тъй като по негова преценка не е имало никой, а автомобилът, който и по моя преценка се движел бързо, вече застига маневрата и се сблъскват.“ е видно, че Г. излага свои съждения и прави собствена интерпретация въз основа на предположения за събитията по настъпване на пътно-транспортното произшествие.

Константна е практиката на Върховния касационен съд относно транспортните престъпления (нарушение в случая), че за настъпило пътнотранспортно произшествие при несъобразена скорост (подчертаването на Съда) задължително се изяснява поведението на всички участници в него, защото приносът за настъпването на вредоносния резултат е обстоятелство от значение за степента на вината и индивидуализиране на отговорността, както на гражданската, така и на наказателната (вж. в този смисъл Решение № 231 / 27.11.2018 година по н. д. № 1017 / 2018 година на ВКС, I н. о.). Но в случая вмененото на И. Д. нарушение изобщо не е свързано със скорост, а за неспазване на императивни правила на ЗДП при маневриране.

От друга страна, съгласно Решение № 409 / 27.09.2010 година по н. д. № 380 / 2010 година на ВКС, III н. о. и Решение № 17 / 29.01.2021 година по н. д.

№ 958 / 2020 година на ВКС, II н. о. водач на МПС не може да бъде държан отговорен за това, че не е предвидили евентуално неправомерно поведение от други участници в движението (в настоящия казус – Ф. С. да предвиди, че И.

Д. няма да го пропусне, преди да извърши обратен завой), освен ако за това поведение е имало достатъчно обективни данни, които преценени поотделно и в тяхната цялост сочат наличието на опасност за движението и налагат на водача да се съобрази с правилото по чл. 20, ал. 2, изречение 2 от ЗДП, като според второто от цитираните Решения за тази цел е важно какви са фактическите положения по деятелността, за която се спори дали е престъпна или не.

4

В случая не съществуват данни, от които да се прави обоснован извод, както че скоростта на „*******“ е несъответна на правилата по чл. 21, ал. 1 или по чл. 20, ал. 2, изречение 1 от ЗДП, така и че водачът му е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици с възприемане на „*******“ като опасност за движението, за да спре, без да се удря в него.

Нито от показанията на И. Г., нито от представения от него и от административнонаказващия орган снимков материал от местопроизшествието на инкриминираната дата може да се извлече несъобразена с конкретните условия скорост от страна на „*******“, още помалко със законовото ограничение за максимална скорост в градски условия – за нарушение по чл. 21 от ЗДП се изисква това да бъде установено с автоматизирано техническо средство или система по смисъла на § 6, т. 65 от Допълнителните разпоредби на ЗДП, каквито в случая липсват, а липсват и обективни находки, че при движението си с лекия автомобил поведението на Ф. С. не е съответно на атмосферните условия, на релефа на местността, на състоянието на пътя и на превозното средство, на характера и интензивността на движението, на конкретните условия на видимост, или на друг пътен фактор. От обстоятелство, че Г. свидетелства, че е измерил спирачния път на пежото с 26 крачки с разкрач от по метър и така според него цялото разстояние е от порядъка на поне 23-24 метра, не може да се прави никакъв извод за скоростта на моторното превозно средство. Дори и да се счете, че видимите две черни успоредни линии на асфалтовата настилка са изобщо спирачен път и са оставени точно от лекия автомобил с рег. № *******, защото свършват до някакви счупени, вероятно пластмасови парчета върху платното, няма как нито да се определи точното разстояние, неизмерено с надлежен за тази цел уред, нито пък от това евентуално разстояние да се извлича информация за скорост на движение. Принципно е възможно въз основа на спирачен път с експертно изследване да бъде определяна скоростта на дадено МПС, но при съобразяване с техническото състояние на пътното съоръжение и на самото МПС, включително състоянието на спирачната му система и на гумите към инкриминираната дата, но обективни данни в този смисъл липсват. Или няма фактическа основа, въз основа на която да се разсъждава за евентуално неправомерно поведение от страна на Ф. С. при пътния инцидент.

5

Същевременно от доказателствата се установява, че преди предприемане на маневрата, макар и улица „*******“ да прави десен вираж по посоката на движение на фолксвагена, водачът му И. Д. има възможността да възприеме идващото срещу него пежо и преди то премине, да не прави опит за обратен завой – според свидетеля Т. Х. разстоянието от мястото на удара до мястото, на което се ограничава видимостта от завоя е около 50-60 метра, по показанията на М. П. това разстояние е поне 100 метра, по заявеното от А. П.

– 150 метра, а според И. Г. от завоя, който е полегат и след него започва наклон, до мястото на удара свободната видимост може дори да е повече от 200 метра.

Констатира се безспорно и че сблъсъкът между двата автомобила настъпва в лентата за движение на „*******“ – младшият автоконтрольор Х. се ориентира по направените от него снимки на мястото на събитието и по изготвената същия ден от него План-схема на възникналото ПТП, че ударът е в лентата, в която се е движел френският автомобил, но очевидецът Г. е категоричен, че по собствени спомени и това, което се вижда от представените от него снимки: „ПТП-то настъпи в малка част в платното на пежото – от мислената ос идва на един метър в платното на пежото.“.

Във връзка с изложеното и обстоятелството, че, щом пежото може да бъде възприето визуално от И. Д., то и фолксвагенът може да бъде видян от Ф. С., следва да се упомене и липсата на съпричиняване от страна на Ф. С., въпреки че, изключая материалните щети, пострадал от инцидента заради контузията на китката на дясната ръка се явява жалбоподателят. По смисъла на Решение № 258 / 21.01.2019 година по н. д. № 972 / 2018 година на ВКС, I н. о. съпричиняването изисква установяване на неправомерно поведение – необходим елемент от общия причинно-следствен процес, предизвикващ резултата, който е обусловен както от самостоятелно неправомерно поведение на дееца, така и от самостоятелно такова поведение на друго лице.