Решение № 261154 от 19.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 19.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря

Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И. Иванова гр. д. № 1551 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение от 07.10.2019 г., постановено по гр. д. № 27691/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 156 състав, е са отхвърлени предявените искове от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД срещу И.П.З. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.9 ЗЗД вр. с чл.8 ЗПК вр. с чл79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че последната дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумата от 3 824, 94 лв. – главница по договор за отпускане на паричен кредит № 1477264/15.05.2014 г., сключен между 4УниКредит К.Ф.“ ЕАД- кредитодател и И.П.З.

– кредитополучател, вземанията по който са цедирани н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.06.2017 г. и Приложение № 1 към договора, както и сумата от 455, 83 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода21.08.2016 г. – 20.06.2017 г., както и сумата от 138, 65 лв. – лихва за забава за периода 21.11.2016 г. – 27.10.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.11.2017 г. по ч. гр. д. № 76600/2017 г. по опис на СРС, II ГО, 156 състав. Производството по делото в частта на предявения осъдителен иск за същите суми е прекратено, на основание чл.130 ГПК.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, с която го обжалва изцяло.

Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Необосновано решаващият съд е приел, че договорът за кредит е нищожен поради несъответствие на размера на шрифта на договора с разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, която е неприложима за спорното правоотношение, тъй като договорът е сключен на 08.07.2014 г., а измененията на ЗПК относно шрифта на договора е влязло в сила на 23.07.2014 г. Счита, че договорът е написан на ясен и разбираем език.

Неправилно СРС се е позовал на Директива 2008/48/ЕО, тъй като същата касае преддоговорна отговорност, а не договорната такава. Пред СРС е изслушана експертиза по инициатива на съда, но липсват данни вещото лице да е ползвало оригинала на сключения договор за кредит. Поддържа, че изследователската част на експертното заключение е непълн, неаргументирана и с противоречащо си съдържание. Съдът е възприел изводите на вещото лице, н „о не е зачел констатацията му, че използваният в договора за кредит шрифт е „Тахома“ или „Колибри“, като по този начин е постановил противоречиви мотиви. Необоснованият извод, че договорът за кредит е нищожен е довел и до погрешния извод, че вземанията по него не могат да се прехвърлят. Счита, че едва за първи път в съдебното решение съдът е приел, че ищецът не е легитимирана страна, поради което е лишен от възможността да защити интересите си. Поддържа, че процесуалната легитимация – принадлежност на правото на иск, е положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иска, липсата на която обуславя недопустимост на същия. По делото е представено Приложение № 1/20.06.2017 г. към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.06.2017 г. само с данните на ответницата, тъй като данните на останалите длъжници са защитени от ЗЗЛД. Макар съдът да е администратор на лични данни, не всички страни по делата са администратори на лични данни, а доказателствата към исковите молби се връчват на страните и са на разположение на страните по делото в канцеларията на съда. Съдът е констатирал разминаване между размера на сумите по Приложение № 1 и в заявените такива с исковата молба. Твърди, че към датата на цесията е посочен размерът на задължението към момента на цесията.

Вземането се прехвърля заедно с всички привилегии в собственост на ищцовото дружество, включително и лихви, такси и комисионни и други разноски на дружеството – кредитор. Тъй като задълженията са прехвърлени като просрочени, а не на краен падеж, ищецът като нов кредитор е обявило предсрочната изискуемост на задължения до договора, съобразно изискванията на същия. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата И.П.З., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че е налице валидно сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, съдържащ валидни клаузи за неустойка, които не са неравноправни и не противоречат на императивните правни норми; кредиторът е предоставил на длъжника сумата по кредита, който не е погасен на уговорения в договора падеж; наличие на валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобил претендираното вземане; ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия; клаузите от договора са индивидуално уговорени и не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави. Счита, че законосъобразно решаващият съд е пиел, че договорът за потребителски кредит е нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, като е съобразил заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, което правилно е кредитирано. С обжалваното решение съдът е обсъдил всички доказателства и доводи на страните. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД. Ищецът твърди, че 20.06.2017 г. е подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение № 1 от същата дата, сключен на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г. Тези договори са сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД. По силата на договорите вземанията на „УниКредит Кънсюмъри Файненсинг“ ЕАД срещу И.П.З., произтичащи от договор за паричен кредит № 1477264, одобрен на 15.05.2014 г. и подписан на 16.05.2014 г. е прехвърлено в собственост на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси и комисионни и други разноски на дружеството – кредитор. Това вземане е индивидуализирано в Приложение № 1 от 20.06.2017 г. към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.06.2017 г. Твърди, че на ответницата са изпратени две уведомления по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД във връзка с извършената цесия. Същите са върнати с удостоверяване, че пратката не е потърсена от получателя и че клиентът не е намерен на посочения адрес. По силата на чл.4.3 от посочения рамков договор ищецът се е задължил да уведоми от името на цедента длъжниците за извършената цесия. Към исковата молба представя уведомление до ответницата. По силата на сключения на 16.05.2014 г. договор за паричен кредит № 1477264 „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставил на ответницата потребителски кредит в размер на 5 949 лв., от която: 5000 лв. – кредит, 250 лв. – комисионна/такса за разглеждане и 699 лв. – застрахователна премия.

На датата на сключване на договора дружеството е превело по сметка на ответницата сумата от 5 000 лв. Ответницата се е задължила да върне сумата от 9 960 лв. на 60 равни месечни вноски всяка в размер на 166 лв. Крайният срок е 21.05.2019 г. По силата на чл.16, ал.1 от Общите условия към договора при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разпределена на 365 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На това основание на длъжника е начислена лихва в размер на 138, 65 лв. за периода 21.11.2016 г. – 27.10.2017 г. Твърди, че ответницата не е погасила изцяло задължението си към насрещната страна, като към момента на завеждане на делото е погасила сумата от 4 457, 48 лв. Тъй като ответницата не е изпълнявала задълженията си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл.16, ал.2, б. „а“ от Общите условия, съгласно който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в това число изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита (главница и лихва). В изпратеното до ответницата уведомление по чл99, ал.3 ЗЗД същата е уведомена за обявената предсрочна изискуемост на задължението. В полза на ищеца е постановена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от 3 824, 96 лв. – главница, 455, 83 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 21.08.2016 г. – 20.06.2017 г., 138, 65 лв. – лихва за забава за периода 21.11.2016 г. -27.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. В условията на евентуалност – да осъди ответницата да му заплати горепосочените суми. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, депозиран чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител, с който оспорва предявените искове. Счита, че исковете са недопустими, тъй като ответницата не е уведомена за извършената цесия. Уведомяването не може да се извърши и чрез депозиране на исковата молба и приложеното към нея уведомление, тъй като ответницата не участва по делото лично, а чрез особен представител.

Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като е нарушен чл.22 ЗПК. Липсват подписи на страните върху общите условия, в нарушение на чл.11, ал.2 ЗПК. По делото не са ангажирани доказателства, че кредитът е предоставен на ответницата. Дори да е предоставен, кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

На 27.10.2017 г. „А.З.С.Н.В.“

АД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу И.П.З. за сумата от 3 824, 96 лв. – главница; 455, 83 лв. – договорна лихва за периода 21.08.2016 г. – 20.06.2017 г.; 138, 65 лв. – лихва за забава за периода 21.11.2016 г. – 27.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото, както и сторените по делото разноски. В т.12 от заявлението са посочени същите обстоятелства, както и заявените в исковата молба.

С разпореждане от 08.11.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 76600/2017 г. по описа на СРС, ГО, 156 състав, съдът е постановил исканата заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 138, 39 лв., от които: 88, 39 лв.

– държавна такса, както и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

Препис от постановената заповед е връчен на длъжника по реда на чл.46, ал.5 ГПК.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

На 16.05.2014 г. между

„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и ответницата, по силата на който дружеството се е задължило да й предостави сумата от 5 000 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 5 960 лв., в това число:250 лв. – такси/комисионни, 699 лв. – застрахователна премия. Кредитът се погасява на 60 месечни вноски, считано от 21.06.2014 г., всяка от които в размер на 166 лв. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент от 22, 5 %, а ГПР-27, 6 %.договорът е подписан чрез кредитен посредник – „УниКредит Булбанк“ АД, както и от потребителя.