Решение № 37 от 27.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Георги Ушев

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Георги Ушев Наказателно дело за възобновяване № 20241000601109 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.

Образувано е по искане на А. А. Г. за възобновяване на НЧД 1310/2023г. по описа на Районен съд - Дупница, приключило с определение № 237/12.02.2024г., с което на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 НК е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години на А. А. Г., което е увеличено на основание чл.24 от НК с една година, на девет години, което следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. На основание чл.59, ал.2, вр. с ал.1 от НК, е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по групираните дела. Оставена е без уважение, молбата на осъдения А. А. Г., с която се иска определяне на едно общо, найтежко наказание и относно наложените на същия отделни наказания „лишаване от свобода“, за срок от по 1 /една/ година по присъда от 26.04.2017 г. по дело № 20157/2016 г., на Районен съд в гр. Лимасол, Р. Кипър и по НОХД № 308/2020 г., на РС-Дупница с присъда в сила от 09.02.2023 г., като е постановено всяко от наказанията по тези две присъди да се изтърпи отделно при първоначален „строг“ режим.

В искането се твърди, че постановеното определение № 237/12.02.2024г. по НЧД 1310/2023г. по описа на Районен съд - Дупница е незаконосъобразно, тъй като групирането е извършено в нарушение на принципа за найблагоприятното съчетание за осъдения, поради което е нарушен материалният закон. Претендира се възобновяване на горепосоченото наказателно дело, като се иска да се отмени определението и да се извърши на по-благоприятно за осъдения групиране на наказанията.

1

В съдебното заседание пред Апелативния съд представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на направеното искане, като счита, че съдът при групиране на наказанията се е съобразил с найблагоприятното за осъдения съчетние, като подробно е мотивирал приложението на чл.24 НК.

Защитникът на осъдения А. А. Г. - адв. М. Д., поддържа искането за възобновяване на делото, поради изложените в него аргументи.

Осъденият А. А. Г. поддържа молбата си за възобновяване, като твърди, че направеното от съда групиране не е най-благоприятното за него.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането за възобновяване, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, в пределите на своята компетентност намери следното:

Искането, направено от осъдения А. А. Г., за възобновяване на производството по делото е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. То е подадено от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК. В него се излагат доводи в подкрепа на основанието по чл.422, ал.1, т.5 НПК, вр. чл.348, ал.1, т.1 НПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

В производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, инициирано от осъдения А. А. Г., е постоновено определение № 237/12.02.2024г. по НЧД 1310/2023г. по описа на Районен съд - Дупница, с което на Г., на основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК, е наложено едно общо и най-тежко наказание измежду наложените му наказания по ЧНД № 438/12г. на ОС Благоевград /за замяна на наказание по НОХД № 569/12г. на РС - гр. Петрич/ и по НОХД № 152/2016 г., на ОС-Благоевград, а именно: „лишаване от свобода“, за срок от 8 /осем/ години, което е увеличено на основание чл.24 от НК, с 1 /една/ година, като му е наложено да изтърпи окончателно наказание “лишаване от свобода“, за срок от 9/девет/години. На основание чл.57, ал.1 т.2, б.„а“ и б."б" от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на така увеличеното общо най-тежко наказание.

На основание чл.59, ал.2, вр. с 1 от НК, при изпълнение на определеното най-тежко наказание „лишаване от свобода“, е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по всяко едно от посочените наказателни производства, попадащи в общата кумулативна група. На основание чл.25, ал.2 от НК, от определеното най-тежко наказание на осъдения е приспаднато 2 изтърпяното изцяло или от части до момента от наказанията „лишаване от свобода“, наложени му по всяко едно от посочените наказателни производства, попадащи в общата кумулативна група.

Оставена е без уважение, като неоснователна, молбата на А. А. Г., в останалата й част, с която се иска определяне на едно общо най-тежко наказание и относно наложените на същия отделни наказания „лишаване от свобода“, за срок от по 1 /една/ година, с осъжданията му: с Присъда от 26.04.2017 г. по дело № 20157/2016 г., на Районен съд в гр. Лимасол, Р. Кипър и по НОХД № 308/2020 г., на РС-Дупница с присъда в сила от 09.02.2023 г., като е постановено всяко от наказанията по тези две присъди да се изтърпи отделно.

На основание чл.57, ал.1 т.2, б."б" от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на всяко от така определените за отделно изтърпяване наказания „лишаване от свобода“, за срок от по 1 /една/ година.

На основание чл.59, ал.2, във вр. с ал.1 от НК е приспаднато времето, през което А. А. Г. е бил задържан по всяко от горепосочените две наказателни производства, както и времето през което същият е изтърпявал наказание лишаване от свобода, наложено му с някое от посочените осъждания, поради което е приспаднато изцяло изтърпяното на 17.10.2017 г. наказание, в размер на 1 /една/ година, наложено с присъда от 26.04.2017 г. по дело № 20157/2016 г., на Районен съд в гр. Лимасол, Р. Кипър.

Определението на Районен съд – Дупница не е било обжалвано или протестирано и е влязло в законна сила на 28.02.2024г.

Районен съд - Дупница правилно е посочил, че осъжданията на лицето до момента, които са конкретно относими към молбата му за кумулация и които има възможност да бъдат групирани по между си, са както следва:

Със Споразумение по НОХД 569/2012 г., на РС-Петрич, в сила от 06.04.2012г, с което е признат за виновен в извършването на 05.04.2012г. на престъпления по: чл. 279, ал. 1, вр. с чл. 18, ал.1 от НК и по чл. 316, пр. 2, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1, пр. 2 от НК, за които му е наложено по реда на чл.23 от НК едно общо наказание „ПРОБАЦИЯ“ с мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 , т. 2 и т. 6 от НК, за срок от 3 години, като остатъкът от неизтърпяната част от това наказание е бил заменен с Определение № 282/05.12.2012 г., по ЧНД № 438/2012 г., на ОС-Благоевград, влязло в сила на 13.12.2012г. с наказание „лишаване от свобода“, за срок от 1 година, 3 месеца и 10 дни. Наказанието е изтърпяно на 15.09.2014 г.;

С Присъда по НОХД № 152/2016 г., на ОС-Благоевград, съответно изменена от САС и от ВКС, в сила от 19.02.2020г., с която е признат за виновен за извършени за времето от 30.08.2012 г. до 31.08.2012 г. , съответно от неустановена дата през месец май 2012 г., до 31.08.2012 г., престъпления по: чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 , вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.

20, ал. 2, вр. с ал. 1, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от 8 /осем/ години и по чл.339, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от 2 /две/ години, всяко от които наказания следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. На 3 основание чл.23 от НК му е определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок о т 8 /осем/ години, което следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим и което лицето търпи и към момента в затвора в гр. Бобов дол.

С Присъда от 26.04.2017 г., по дело № 20157/2016 г., на Районен съд в гр.

Лимасол, Кипър, влязла в законна сила от същата дата осъденият е признат за виновен за извършването на общо три престъпления кражба, с дати на деянията, както следва: 1. - 09.03.2013 г.; 2. - 24.05.2015 г. и 3. - 23.01.2017 г., всички подробно описани по вид и дати в протоколно определение по ЧНД 238/2020 г. на ОС-Благоевград, цитирано в справката за съдимост и приложено към бюлетина за съдимост на осъдения. За тези престъпления от компетентния съд в Кипър му е било наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от 1 /една/ година, което е изтърпял ефективно след приспадане на посочените, съгласно писмо от Министерство на правосъдието и обществения ред на Р.

Кипър задържания на лицето в хода на тези наказателни производства и изтърпяване на остатъка от наказанието по посочената присъда до 17.10.2017 г., след което е бил предаден на българските власти съгласно изпълнение на ЕЗА.

Вярна е и констатацията на Районен съд – Дупница, че останалите постановени по-рано спрямо осъдения Г. присъди и наложени с тях наказания са били предмет на предходни групирания и посочените по-горе последни по време осъждания не са при условията на чл. 23-25 от НК с тези по-стари предходни осъждания в периода преди 2012г., поради което и извършените вече групирания на тези наказания запазват своята сила и е недопустимо, а и безпредметно да бъдат предмет на ново произнасяне.

Правилен е изводът на Районен съд – Дупница, че следва да се ревизира наново групирането извършено от ОС-Благоевград с Определение по ЧНД 238/2020 г. на ОС-Благоевград, в сила от 24.02.2023 г., с което Благоевградският окръжен съд е групирал наказанията, наложени с постановените спрямо А. Г. по ЧНД № 438/12г. на ОС - Благоевград /във връзка с НОХД 569/2012 г., на РСПетрич/, НОХД № 152/16г. на ОС - Благоевград и по НД № 20157/16г. на Районен съд - гр. Лимасол, Р. Кипър, като е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“, за срок от 8 /осем/ години, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим. На основание чл.24 от НК, така определеното наказание е увеличено с 1 година и 6 месеца и е наложено окончателно наказание „лишаване от свобода“, в размер на 9 години и 6 месеца.

Верен е изводът на съда, че в периода от време между извършване на някои от посочените отделни престъпни деяния, за които лицето е било осъдено поотделно от различни съдилища, с различните посочени по-горе присъди, не е налична влязла в сила присъда, поради което същите се намират в условията на реална съвкупност и попадат в една и съща кумулативна група, но между други от цитираните осъждания това не е така. От друга страна съдът е длъжен да ги съчетае по такъв начин, че да извърши групиране с найдобър положителен резултат за осъденото лице. С оглед на горепосочените 4 данни за хронологията на наложените и изтърпените до момента наказания от осъденото лице, правилно е прието, че най-благоприятното съчетание на осъжданията е следното: на основание чл.25, ал.1 и ал.2, вр. с чл.23, ал.1 от НК за осъжданията на лицето по ЧНД № 438/12г. на ОС - Благоевград /НОХД № 569/12г. на РС - гр. Петрич/ и по НОХД № 152/2016 г., на ОС-Благоевград следва да се определи едно общо най-тежко наказание измежду двете осъждания, а именно „лишаване от свобода“, за срок от 8 /осем/ години , което на основание чл.57, ал.1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, като се приспадне вече изтърпяната част от всяко от наказанията, попадащи в тази кумулативна група. По реда на чл.59, ал.2, вр. с ал.1 от НК, следва да се приспадне и всяко едно задържане на осъдения по реда на ЗМВР и с мярка за неотклонение по реда на НПК.

Отделно от това са налични и следва да бъдат оставени извън кумулативната група, посочена по-горе, за отделно изтърпяване и другите две осъждания на лицето - по дело № 20157/2016 г., на Районен съд в гр. Лимасол, Кипър, с Присъда от 26.04.2017 г., с която наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, за деяния на 1. 09.03.2013 г. 2. - 24.05.2015 г. и 3. - 23.01.2017 г., е било изтърпяно изцяло ефективно към 17.10.2017 г., видно от постъпилите писма и справки от МП и ОС-Благоевград, както и по НОХД № 308/2020 г., на РС-Дупница, в сила от 09.02.2023 г., по което за деяния от 2019 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от 1 година, при първоначален „строг“ режим. За последното не са налице предпоставките на чл.27 от НК, доколкото присъдата по НОХД № 152/2016 г., на ОС-Благоевград, съответно изменена от САС и от ВКС е влязла в сила на 19.02.2020 г. , т.е. след като е било извършено деянието по НОХД № 308/2020 г., на РСДупница.