Решение № 149 от 14.10.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Варна, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500277 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от „Електроразпределение Север“АД, чрез процесуалния му представител адв.Н.Б., против решение №350/05.04.2024г., постановено по гр.д.№1126/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което: 1/ „Електроразпределение Север”АД е осъдено да заплати на З. Ш. С. сумата от 64 000лв., заявена като частична от 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син А. С., починал на *г. след падане от 12 - метрова височина, настъпила по време на подмяна на изолатори на участък, предназначен за ремонтни дейности на ВЕЛ „Р.”, гр.И., област Р., собствен на „Електроразпределение Север”АД, която работа е изпълнявана пряко от „Арет-90”ООД/в несъстоятелност/ по възлагане на ЕТ „Ж. Ж.”/заличен търговец/, а на последния, възложена от „Електроразпределение Север”АД, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 24.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.49 от ЗЗД; 2/ „Електроразпределение Север”АД е осъдено да заплати на З. Ш. С. сумата от 30лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ „Електроразпределение Север”АД е осъдено да заплати на адв.В. Ж. М. сумата от 5 770лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана в производството по гр.д.№1126/23г. по описа на ВОС безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство в полза на З. Ш.

С., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА; 4/ „Електроразпределение Север”АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд 1 Варна сумата от 2 560лв., представляваща дължима за производството държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, като решението е постановено при участие на трето лице помагач - ЗК „Уника”АД, на страната на ответника „Електроразпределение Север”АД.В жалбата се твърди, че решението е недопустимо по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде обезсилено и производството по делото прекратено.Евентуално се твърди, че е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.

Въззиваемата З. Ш. С. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.В.М., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Трето лице - помагач ЗК „Уника”АД в депозираното становище по жалбата чрез процесуалния си представител ю.к.Г.В. поддържа становище за нейната основателност и моли обжалваното решение бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба и уточняващите такива към нея, съответно от 08.06.2023г., 01.08.2023г., 11.08.2023г. и 12.09.2023г. ищцата З. Ш. С. излага, че е майка на А. С. С., починал в резултат от трудова злополука, настъпила на *г., приета за такава с разпореждане №5104-19-4/19.01.2021г. на НОИ, ТПСливен.Починалият е бил в трудово правоотношение с „Арет-90“ООД, гр.Сливен.Дружеството е било подизпълнител по сключен рамков договор от 16.06.2020г. с ЕТ „Ж. Ж.“, гр.Бургас за извършване на СМР на част от обекти по ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа СрН и НН в област Разград и упражняване на технически контрол, а ЕТ „Ж.

Ж.“ е бил изпълнител по сключен от него с ответника „Електроразпределение Север”АД на осн. чл.112, ал.1 от ЗОП договор за обществена поръчка №252/05.07.2019г. с предмет: извършване на СМР по изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа СрН и НН, собственост на „Електроразпределение Север”АД, за обекти на територията на област Разград.

С възлагателно писмо №2/08.09.2020г. към сключения рамков договор от 16.06.2020г. ЕТ „Ж. Ж.“ е възложил на „Арет-90“ООД изпълнението на следните СМР: 1/ Реконструкция на ВЕЛ 20 V Р.: РОС 430-ТП 1 и 2 с.Ш.; 2/ Реконструкция на ВЕЛ 20 V Р.: ПС Исперих-ТП 3 с.Р.- Разград.Възложената дейност е включвала подмяна на ел.изолатори на участък, предназначен за ремонтни дейности, от ВЕЛ 20 V Р..Същата е била организирана и контролирана от служители на „Електроразпределение Север”АД/и от 2 служители на „Арет-90“/.Служител на „Електроразпределение Север”АД/С. Р.

С./ е бил допускащ до работа по чл.52, ал.1, т.5 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, съгласно изготвения по реда на чл.43 и сл. от цитираната наредба Наряд №128/24.09.2024г.Същият е инструктирал лицата по наряда: С.П.-отговорен ръководител, В.Ив.-изпълнител и членовете на бригадата, един от които А. С. С., посочил е границите на работното място и местата на поставените заземители, но не е поставил ограждения за маркиране на изключената от напрежение ВЕЛ Р., табели или други знаци, които да не оставят никакви съмнения у работниците кой стълб част от коя линия/работно място или не/ е, особено в участъци с успоредни ВЕЛ, не е извършил личен оглед в границите за маркиране на ВЕЛ Р./оглед е извършен предния ден, но не и на 24.09.2020г./, съвместно с лицата от наряда, вкл. отговорния ръководител и изпълнителя по наряда, не е завел цялата бригада до работното място, като така не е изпълнил преките си задължения да обезпечи и гарантира пълната безопасност на конкретното работно място.Поради бездействия или немарливо изпълнение на дейността по организацията и контрола на дейност, съставляваща източник на повишена опасност, се е достигнало до настъпване на злополуката.Против С.С. е внесен обвинителен акт с повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.123 от НК, производството по наказателното дело понастоящем не е приключило с влязъл в сила акт.

С влязло в сила съдебно решение работодателят на А. С. С. „Арет-90“ООД е осъден на осн. чл.200 от КТ да заплати на З. Ш. С. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на сина й, общо в размер на 80 000лв., ведно със законна лихва от 24.09.2020г.По издаден изпълнителен лист е образувано изп.дело №20227670401318 по описа на ЧСИ Г.Г., но присъдената сума не е събрана.Длъжникът е бил обявен в несъстоятелност 2023г.

Тъй като отговорността на работодателя не може да бъде реализирана, съответно ищцата не е получила каквото и да било обезщетение за вредите си, следва да бъде реализирана гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на конкретното задание-обем от работа, при или по повод на което е настъпила злополуката, причинила смъртта на А. С., а именно „Електроразпределение Север”АД, защото дейността, при която същият е загинал, е била извършвана под организацията, ръководството и контрола на ответника.

Предвид гореизложеното претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 26 000лв., предявена като частичен иск, целият в размер на 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син А. С. С., починал на *г. след падане от 12 - метрова височина, настъпила по време на подмяна на изолатори на участък, предназначен за ремонтни дейности на ВЕЛ „Р.”, гр.И., собствен на „Електроразпределение Север”АД, която работа е изпълнявана пряко от 3

„Арет-90”ООД/в несъстоятелност/ по възлагане на ЕТ „Ж. Ж.”/заличен търговец/, а на последния, възложена от „Електроразпределение Север”АД, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 24.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата З. Ш. С. е предявила против „Електроразпределение Север”АД и други частични искове от общата сума 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син А.

С. С., а именно частичен иск за сумата от 26 000лв., ведно със законна лихва от 24.09.2020г., по гр.д.№1146/23г. по описа на ВОС и частичен иск за сумата от 12 000лв., ведно със законна лихва от 24.09.2020г., по гр.д.№7052/23г. по описа на ВРС, производствата по които са били съединени за общо разглеждане с гр.д.№1126/23г. по описа на

ВОС/определение

№3445/11.09.2023г. и определение №4656/12.12.2023г./.След съединяването общо претенцията е за размера от 64 000лв., частичен иск от 100 000лв., ведно със законна лихва от 24.09.2020г.

Ответникът „Електроразпределение Север”АД в депозирания в срок отговор и в хода на производството оспорва предявените искове. Твърди, че предявените искове са недопустими, защото ищцата вече е реализирала специалната имуществена отговорност срещу работодателя, предвидена в чл.200 от КТ, като обстоятелството, че правата по съдебното решение не могат да бъдат изпълнени, предвид обявяване на работодателя в несъстоятелност, не е основание за насочване на идентична претенция срещу него.При идентични твърдения ищцата претендира повторно да получи обезщетение, чрез ангажиране отговорността на „Електроразпределение Север“АД в качеството му на възложител, за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина й в резултат от трудова злополука, като същевременно същата не може да бъде обезщетявана два пъти за една и съща трудова злополука.При осъществяване защитата по чл.200 от КТ, претенцията по чл.49 от ЗЗД не е предоставена нито като евентуален, нито като алтернативен избор измежду правните възможности на ищеца, още по-малко този иск е предпоставен от обстоятелството дали ищецът е успял да удовлетвори правата си по съдебното решение срещу работодателя.Изрично в ТР №45/19.04.1990г. по гр.д.№33/1989г. на ОСГК на ВС е посочено, че с влизане в сила на КТ от 01.01.1987г. е въведена имуществена отговорност при смърт или професионална болест на работника и тя е за работодателя.Тази отговорност изключва приложението на общата имуществена отговорност за чужди виновни противоправни действия.

В условие на евентуалност, поддържа становище за неоснователност на предявените искове.Поддържа, че по същество ищцата претендира от него обезвреда за вреди, причинени в резултат от трудова злополука, на осн. чл.200 от КТ, специалната разпоредба на чл.200 от КТ изключва приложението на общата такава по чл.49 от ЗЗД, отговорен по чл.200 от КТ е единствено работодателят, какъвто ответникът не е.Извън горното, ако и да се приеме, че се претендира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по 4 реда на чл.49 от ЗЗД, то в случая лицето, на което „Електроразпределение Север“АД е възложило определена работа, не е извършило противоправно деяние, което да е довело до вредоносния резултат.Дори и да се допусне, че С.

Р. С., като служител на ответното дружество, допускащ до работа по смисъла на чл.52, ал.1, т.5 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, заедно с Вл. Ив. Ив. при изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е допуснал нарушение на чл.58, ал.2 от същия правилник, то не това е довело до настъпване на злополуката, а само допуснатата грешка от целия екип, който е започнал работа по трасе, което възложителят изобщо не е възлагал.Поддържа и, че след като с договора за обществена поръчка, сключен с ЕТ „Ж. Ж.“, организацията на работа и техническият контрол са възложени на последния като изпълнител, а част от тези функции за определени участъци са превъзложени от него на „Арет-90“ООД, съгласно сключения между тях рамков договор, то, ако и да са налице противоправни действия, като техни адресати биха могли да бъдат определени само изпълнителят по договора за обществена поръчка, работодателят на пострадалия и в крайна сметка самият пострадал.Твърди, че ищцата не е претърпяла претендираните неимуществени вреди, включително и в посоченият размер.