Решение № 480 от 19.11.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Русе, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело № 20244500100854 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ.

В исковата молба ищецът Р. И. Х. твърди, че нa 04.01.2023г. около 19:30 ч. управлявал лек автомобил DS 7, с ДК № *** по път I-3 /Плевен - Бялa/. B района на км 36+750 товарен автомобил „ИВЕКО 75 E15 " c ДК № *** предприел обратен завой от лeнтaтa, в която се движел и така преградил траекторията на движение нa автомобила му, вследствие на което настъпило пътно-транспортно произшествие / ПТП /.

Ha място пристигнали полицейски служители от ОД МВР- Велико Търново, които съставили протокол за ПTП № 173 5140. На двамата водачи били извършени тестове зa алкохол и наркотици, като направеният на ищеца полеви тест Drug Chek 5000 отчел наличие на амфетамин. Той не бил съгласен с резултатите, пожелал и дал кръвна проба и проба от урина.

Била издадена Заповед зa задържане на ищеца Р. Х. пo реда на ЗМВР, като фактическото му задържане било да срок от един час.

Последното, както и придружаващите го личен обиск и смъкването на кoлaнa, понесъл зле, защото счита, че няма основание за такива действия по отношение на него.

На 05.01.2023г. на ищеца бил съставен Акт за установяване на административно нарушение / АУАН / серия GA №638593 г. и била издадена ЗППАМ №23-0352-00002/05.01.2023г., с която му било отнето СУМПC *** По случая започнало досъдебно производство - ДП № 13/2023г. по описа на PУ-Свищов / пр.пр. №133/2023г. по описа нa PП- B. Tъpнoвo, TO-Cвищoв 1

/, водено за престъпление пo чл. 343, aл. 1, б. ,, а " вр. чл. 342, aл. 1, пр.3 oт HK от и за престъпление по чл. 343 б ал. 3 от НК.

С Постановление от 05.01.2023г. по делото била назначена токсикохимична експертиза № 334, за която бил определен срок за изготвяне до 04.03.2023г.

Тъй като не бил употребявал наркотични вещества и не бил съгласен с наложените ми принудителни административни мepки, ищецът обжалвал ЗППAM №23-0352-00002/05.01.2023 г. пред Административен съд - Русе. По образуваното адм. дело№ о28/2023г. било постановено Решение №69/ 07.03.2023 г., c кoeтo била пoтвъpдена ЗППAM.

Ha 07.11.2023г. бил съставен Протокол за извършена експертиза №23/TKX-304, със заключение, че след обследване на биoлoгичнитe проби от ищеца нe e установено наличието нa наркотични вещества в кръвта и урината му.

Ищецът сочи, че приел тежко отнемането на свидетелството му за правоуправление на МПС, тъй като то била на основание, че управлявал MПC след употреба нa нapкoтични вещества – амфетамин.

Тъй като само неговият тест за наркотици дал положителен резултат, бил наясно, че разследването се води за извършено от него престъпление.

Ищецът се чувствал емоционално смазан заради случилото се, с оглед цялата си житейска философия и професионална биография. Във връзка с последната сочи, че е създател и собственик на първата в региона на гр. Русе школа за обучение на водачи, като регистрираната от него EФ „Рулан" била първата частна структура в България, получила разрешително за тази дейност, която развива вече 35 години. Към настоящия момент „ Рулан" OOД е основното дружество, с което упражнява тази дейност, като от 2000 г. то има разкрит клон в гр. София. Ищецът е и ръководител на учебната дейност в „Евродрайв“ ЕООД, където провежда и занимания пo безопасност на движението. Твърди, че през годините е налагал високи стандарти в обучението пo управление на MПC с основен акцент безопасността при управление и изразявал активна позиция за изключително негативното влияние на алкохола и наркотиците при кормуването. Heведнъж участвал в работни срещи в Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи, касаещи обучението на курсистите и проблемите пo безопасността нa движението, вкл. и подготвяне на изменения в нормативни aктoвe, регламентиращи тази проблематика. Често бил гост в регионални и национални медии по теми, свързани с проблеми в тази сфера. Ищецът сочи и че е автор и издател нa учебници и множество статии зa управление на МПС и безопасност на движението, създал електронни форми за обучение, достъпни в интернет пространството. Заради продължителния и интензивен труд, кoйтo полагал зa обучението в качествено и безопасно управление получил обществено признание като от 2018 г. бил избран за член на Cъюза на учените в България.

По време на воденето на ДП № 13/2023г. на PУ - Свищов Р. Х. бил убеден в крайния резултат, тъй като никога през живота си не бил употребявал 2 наркотици, но не бил наясно колко време ще мине, докато получи справедливост.

Ищецът сочи, че в периода от 10 месеца / до 07.11.2023 г., когато било изготвено заключението по токсико-химическата експертиза и в резултат му било върнато СУМПС/ претърпял сериозни емоционални вреди, значителна промяна в житейския статус и преки лишения поради уронване на професионалния и личния ми статус.

Слухът за това, че управлявал след употреба на наркотици и претърпял ПТП бързо се разпространил в гр.Русе, където живее, и е достатъчно разпознаваем в сферата на обучението за безопасно управление. Правело му впечатление прекъсването на разговори между колеги при появата му, имало не само подмятания за случилото ce, но и язвителни забележки. По този повод дори получил покани от медии, да коментира случилото се. Поради това ищецът започнал да избягва контакти с колеги.

Постоянното притеснение се отразило негативно и на здравословното му състояние, още повече, че страда от хронични заболявания - сърдечни проблеми, диабет и други, за които приема медикаменти. Станал напрегнат, раздразнителен, което се отразило не само в отношенията му с близките и семейството, нo и на работата му.

Не бил в състояние да преодолее емоционалната травма, страдал при мисълта, че нещата никога няма да cе възстановят дo състоянието oт преди произшествието. Безпокойството и притесненията му била не само поради факта на воденото досъдебно производство за престъпление по чл. 343 б, ал.3 oт от НК, но и заради отнемането на СУМПС. Заради последното не можел да шофира, затруднило се организирането на дейността му в офисите в гр.

Русе и гр. София, довело до понижаване на ефективността и нивото на преподаване. Това изключително го притеснявало, тъй като доброто име се създава с десетилетия. Продължителният период, в кoйтo нямал право дa управлява МПС дoпълнитeлнo подхранвал слуховете, че макар самият той да е инструктор пo кормуване, управлява след употреба на наркотични вещества, и така се поставяли под съмнение професионалната му компетентност и умения.

Тъй като му било отнето СУМПС, нямал право да заема длъжността „Ръководител учебна дейност" в „Евродрайв EOOД", и бил освободен.

Ищецът счита, че за него липсва възможност да изчисти името си след прекратяване на наказателното производство, тъй като няма такава процедура, като е невъзможно да търси публичност или пък да обяснява oт човек на човек какво се е случило. Още повече, че дори и след като споделял и обяснявал какво точно е станало, чувал зад гърба си коментари, че „има връзки и се оправил „.

Ищецът Х. сочи, че от години заради несъвършени технически средства, кoитo дават фалшиво позитивен резултат, и други водачи, като него, са подлагани на наказателна репресия. Счита, че Прокуратурата на Р България /ПРБ / следва да отговаря за това, тъй като не организира и не създава възможност за провеждане нa наказателното производство в разумен срок.

Ето защо следва да се ангажира отговорността на Държавата по чл. 2, 3 aл. 1, т. 3 от ЗOДOB за воденото досъдебно производство, по което не е повдигнато обвинение в престъпление и ищецът не е имал качеството обвиняем. Позовава се на практика на ВКС, че когато досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител пpи достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, уличеният търпи вреди от наказателното преследване, ако той е бил единственото лице, кoeтo е могло да извърши престъпното деяние, и че засягането на личнaтa сфера настъпва oт мoмeнтa, в който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство, а не формалното му привличане в качество нa обвиняем.

Ищецът счита, че следва да бъде обезщетен заради търпяната упражнена по отношение на него принуда - водене на наказателно производство, наложената му принудителна административна мярка издаване на ЗППАМ, при условията на обвързана компетентност на полицейските служители и прокуратурата, бездействието на последната и действията на разпореждане, изразяващи се в продължителен срок, в който не се предприемат следствени действия за установяване на обективната истина, вкл. има ли вина ищецът за двете престъпления.

В исковата молба се сочи и че описаните действия и бездействия са довели до безпокойство, притеснения, емоционални страдания, негативни промени в житейски и социален план, и свързани с професионалното развитие и авторитет на Р. Х. – неимуществени вреди, за които последният иска на основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ ПРБ да бъде осъдена да му плати справедливо обезщетение, в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от 05.01.2023г.

В постъпилия по делото в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба от ПРБ се взема становище за недопустимост на предявения иск, като се счита, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на прокуратурата като ответник по иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, и се излагат съображения, че исковата претенция е неоснователна.

Конкретно се сочи, че поради липса на материално-правни предпоставки липса процесуална легитимация, и заявеният с исковата молба ответник не може да отговаря по претенция за обезщетение за причинени неимуществени вреди. Неоснователността на последната обуславя и неоснователност на акцесорната претенция за законната лихва върху главницата. В случай, че съдът приеме иска за основателен, се счита, че няма доказателства, които да сочат или обосноват така претендирания размер на обезщетението. Излагат се доводи, че претенцията е за действия, които са извършени от служители на МВР, че ПРБ не следва да носи отговорност за вредите от съставения АУАН и наложената принудителна административна мярка, с която е отнето СУМПС, още повече, че законността на последната е била предмет на проверка в административно производство пред Административен съд – Русе и има произнасяне с Решение № 69/07.03.2023 г. Искът се оспорва като прекомерен, като се твърди, че претендираното обезщетение не съответства на критериите за справедливост. Твърди се, че няма ангажирани конкретни доказателства по какъв начин действията на ПРБ са се отразили негативно върху трудовата 4 биография, личния, обществения и професионалния живот, какви емоционални вреди и промени в житейския статус са причинили на ищеца.

Твърди се, че е невярно изложеното в исковата молба, че същият бил освободен от длъжността „ръководител учебна дейност“ в „Евродрайв“ ЕООД, тъй като от приложени писмени доказателства по делото е видно, че прекратяването на трудовото правоотношение е станало по взаимно съгласие.

Счита се за неоснователно и твърдението, че временното отнемане на СУМПС ограничило възможността на ищеца да пътува до гр. София и да контролира бизнеса си там. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което се извежда от това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

С доклада по реда на чл. 146 от ГПК като неподлежащи на доказване обстоятелства съдът е приел : воденото досъдебно производство, започнало по повод процесното ПТП на 04.01.2023г., в което участвал ищецът Р. Х. като водач на МПС, взетите по отношение на последния принудителни административни мерки, изразяващи се в отнемане на СУМПС, с оглед констатирано в АУАН нарушение, че е управлявал ППС след употреба на наркотици или аналози, както и че воденото ДП е прекратено с Постановление от наблюдаващия прокурор / за престъплението по чл. чл.343, ал.1 б.“а„ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК / и че има постановено впоследствие допълващо Постановление от 03.09.2025г. - за прекратяване на досъдебното производство по отношение на второто престъпление, за които е водено – по чл.343 б, ал.3 от НК.