Решение № 293 от 30.12.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Монтана, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251630201328 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 9658/20.10.2025 г. на Началника на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, на В. Л. П. от с. В., обл. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лева на основание чл.

177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗДвП вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал В.

Л. П., който чрез процесуалния си представител адв. Я. С.-А., обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, непълнота и необоснованост, като излага конкретни доводи. Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В условията на алтернативност – навежда съображения за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна изпраща свой процесуален представител, взема 1 становище по жалбата и представя писмена защита, като поддържа изцяло издаденото НП като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски и от двете страни.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема следното:

Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес и правна възможност да обжалва, в законния 14-дневен срок от връчването на НП, поради което е процесуално допустима.

На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че на 19.09.2025г. в 11.58 часа, на път I - 1 км 114 +000 на отбивна площадка в посока гр. Монтана – гр.

Враца, водачът управлявал и извършвал превоз на товар – фрезован асфалт, с МПС с четири оси, с две управляеми оси марка „И.“, модел „М.“, с рег. № ХХХХХХХ, като в процеса на извършената проверка при измерване с техническо средство електронна мобилна везна модел PW-10 № 0200008 и ролетка № 1313/18/5м/, се констатира, че са превишени максималните допустими норми в раздел I I от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, който не се превишава с повече от 30% съгласно изискванията на чл. 14, ал. 3 от Наредбата, както следва: При измерени разстояния между осите от 1,36 м на двойната задвижваща ос, сумата от натоварването на оста на ППС 3-та-4-та е 19,930 т при максимално допустимо натоварване на оста от 19т съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишаването е с 0,930 т. ППС е тежко, с което е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл.

7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.

Горепосоченото измерване се установява от приложен Протокол за измерване на превозно средство № 0000137/19.09.2025г. /л. 36 от делото/.

АУАН е предявен, съответно подписан от нарушителя с възражение, че „не е минавал кантар“, както и срещу подпис му е връчен препис от същия. В 7-дневен срок от връчването не са направени допълнителни възражения или искания.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление за виновно нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗДвП във 2 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.

Проверката е извършена на равен участък – отбивна площадка – част от пътното платно, намираща се след изкачване на баир и преминаване на прав участък.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на трима свидетели – Н. М. А. – актосъставител, И. К. С. – свидетел по съставения АУАН и М.И.М. – очевидец и работещ заедно с административнонаказания.

Съдът изцяло дава вяра на свидетелските показания на служителите на АПИ относно мястото на извършване на проверката и констатираното при проведените измервания. Съдът кредитира свидетелските показания на М.М. досежно изложените факти, че при товарене на камиона, не преминават през кантар, тъй като не пълнят самосвала догоре.

Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София в качеството си на АНО след запознаване с цялата преписка, АУАН счел нарушението за безспорно установено, както и че не са налице основания за прилагане на чл. 28 и 29 от ЗАНН, поради което издал атакуваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на гласните и писмени доказателства, събрани в хода на въззивното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Въззивният съд служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът не установи в хода административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както АУАН, така и НП съдържат в 3 цялост всички изискуеми се реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Видно от приложената по делото Заповед № РД-11-1278/10.10.2025 г. година на Председателя на управителния съвет на АПИ, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на заповед № РД-11-1279/10.10.2025 г. Както акта, така и атакуваното НП са издадени въз основа на годни доказателствени средства, събрани по надлежния ред.

В жалбата си административнонаказаният изцяло оспорва установената фактическа обстановка в НП. Съдът намира, че описаната фактическата обстановка в процесното НП е безспорно установена и подкрепяща се от събрания доказателствен материал в своята съвкупност. Твърдението, че не е ползвана ролетка при извършване на проверката остава напълно неподкрепено от събраните писмени и гласни доказателства.

Съдът счита за ирелевантни изложените доводи, че е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Посочени са конкретни разпоредби, отговарящи на описаното нарушение в АУАН и НП. Макар посочената разпоредба на чл.

139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП да има бланкетен характер, в диспозитивната част на НП и АУАН, АНО не се е позовал единствено на нея за ангажиране на наказателната отговорност. Нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е посочена във връзка с конкретната норма на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Още със съставянето на АУАН, впоследствие и НП, жалбоподателят е бил уведомен за приетата фактическа обстановка и законовата регламентация на извършеното нарушение.

На следващо място, въззивникът релевира възражение относно липса на описание дали проверяваното ППС е с пневмативно, респ. признато за еквивалентно на него окачване или е с такова без пневмативно окачване.

Навеждат се доводи за непосочване на максималната маса на МПС съгласно чл. 6 от Наредбата. Констатираното нарушение ясно е описано и установено, отговарящо на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата. Не е установено нарушение на общо претоварване, което да обуслови евентуално ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 6 от Наредбата, поради което правилно АНО не се е спрял на анализ и обсъждане 4 на разпоредбата.

Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата: „Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: т. 5 сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е: в) от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t)“. Съгласно Приложение № 2, т. 2, международен път Е-79, в който изцяло влиза републикански път I-1 е част от пътищата, които са отворени за пътните превозни средства без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за допустимото максимално натоварване на ос, определено в чл. 7, ал. 1 от Наредбата.

Изследването на факта дали процесното ППС е с пневматично, /респ. еквивалентно на него окачване/ или е без пневматично окачване, ще е необходимо условие, ако републиканският път, който е отворен за обществено ползване, не беше изрично отворен и за ППС без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване. С оглед горното, се явява без правно значение изследването на вида окачване на превозното средство.

Абсолютно несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че невярно е посочено в обстоятелствената част на атакуваното НП, че товарът е неделим. В НП е описано, че „не е установено наличие на „неделим товар“ /л.

13 от делото/ по смисъла на §1, т. 14 от ДР на Наредбата“, тъй като товарът бил делим. Граматическото тълкуване налага точно обратния извод за волята на АНО, а именно, че е констатирал делимостта на товара и именно това е посочил като установено във фактическата обстановка относно товара.

Същият е осъществявал превоз на „делим товар“ - фрезован асфалт.

Измерените параметри при проверката на процесното ППС показват, че същото е извънгабаритно по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 от Наредбата. Водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно Разрешително за платени пътни такси за движение на извънгабаритно пътно 5 превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3 Наредбата. Посоченото разрешително се касае до установеното в хода на проверката, че ППС е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата, а не до характеристиките на товара. Характеристиките на товара не обуславят отпадане на отговорността на жалбоподателя в качеството си на водач на ППС да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар не надвишават максимално допустимите норми на раздел II от Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл. 139, ал. 1 т. 2 от ЗДвП.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от субективна, така и от обективна страна състав на административно нарушение по чл. чл. 139, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗДвП вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че В. Л. П. е извършил посоченото административно нарушение. Актът е съставен в деня на проверката, като надлежно е предявен на нарушителя. В сроковете по ЗАНН е издадено и атакуваното наказателно постановление.

Материалният е закон е приложен правилно. Правилно са приложени и съответните на нарушенията санкционни разпоредби.

Съгласно чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) „Наказва се с глоба 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството“. На П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева - фиксирания размер на предвидената санкция за процесното нарушение в закона. Правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е наложил наказанието в точния му размер, 6 предвиден в правната норма.