Определение № 39739 от 25.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39739 гр. София, 25.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110107412 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 74898/04.02.2025 г., молба с вх. № 130909/11.04.2025 г. и молба с вх. № 177042/21.05.2025 г./ на М. Д. С. срещу „............“ ООД и „.............“ ООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците за нередовност на исковата молба. Непосочването на електронен адрес за връчване не представлява нередовност на исковата молба, когато ищецът изрично е посочил по делото адрес за призоваване и връчване на съобщения, какъвто е настоящият случай. На следващо място, в исковата молба и уточнителните молби ясно е посочено кой е главният и кой – евентуалният ответник по делото, а преценката при условията на какъв вид съединяване са предявени исковете срещу тях се извършва служебно от съда.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства. Възраженията на евентуалния ответник срещу договорите за предоставяне на гаранция нямат характер на оспорване по чл. 193, ал. 1 ГПК, а са такива по същество.

Ищцовото искане за задължаване на ответниците да представят справки от своите счетоводства относно начина на разпределяне помежду им на платените от него суми и искането му за издаване на съдебно удостоверение, за да се снабди със същата информация, подлежат на отхвърляне, защото касаят безспорни по делото факти. Така е, защото ищецът и главният ответникът твърдят, че всички плащания са получени от „............“ ООД, а евентуалният ответник оспорва изобщо да е получавал плащания.

По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе след формулирането от него на конкретни задачи.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 06.11.2025 г. от 10:05 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – преписи и от отговорите на исковата молба и приложенията към тях.

ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото, като му УКАЗВА, че описаният документ в т. А.5. от доказателствената част на исковата молба не е фактически представен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за задължаване на ответниците да представят справки и за снабдяване със съдебно удостоверение.

УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с 2 бр. преписи за ответниците да формулира конкретни задачи към поисканата съдебно-счетоводна експертиза. При постъпване на молба от ищеца с поставени задачи към съдебно-счетоводната експертиза преписи от същата незабавно ДА СЕ ВРЪЧАТ на ответниците за становище в 1-седмичен срок от получаване на съобщението. След постъпване на становища от ответниците по молбата или изтичане на срока за това делото незабавно ДА СЕ ДОКЛАДВА.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са от М. Д. С. следните искове: срещу главния ответник „............“ ООД – обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за следните суми: 209.34 лв.

– платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № .............../05.12.2019 г. и Договор за предоставяне на гаранция № ............/05.12.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2025 г. до окончателното плащане; 139.70 лв. – платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № ................/24.02.2020 г. и Договор за предоставяне на гаранция № ............./24.02.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2025 г. до окончателното плащане; 100.41 лв. – платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № ................/05.06.2020 г. и Договор за предоставяне на гаранция № ............../05.06.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2025 г. до окончателното плащане; 408.90 лв. – платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № ................./25.07.2020 г. и Договор за предоставяне на гаранция № ............/25.07.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2025 г. до окончателното плащане; срещу евентуалния ответник „.............“ ООД – обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за следните суми: 209.34 лв.

– платена без основание сума по Договор за предоставяне на гаранция № ............/05.12.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2025 г. до окончателното плащане; 139.70 лв. – платена без основание сума по Договор за предоставяне на гаранция № ............./24.02.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2025 г. до окончателното плащане; 100.41 лв. – платена без основание сума по Договор за предоставяне на гаранция № ............../05.06.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2025 г. до окончателното плащане; 408.90 лв. – платена без основание сума по Договор за предоставяне на гаранция № ............/25.07.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 07.02.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е сключил с „............“ ООД онлайн чрез електронната му страница Договор за потребителски кредит № .............../05.12.2019 г., Договор за потребителски кредит № ................/24.02.2020 г., Договор за потребителски кредит № ................/05.06.2020 г. и Договор за потребителски кредит № ................./25.07.2020 г. Заявява, че задължително условие за отпускане на кредитите било ищецът да сключи с „.............“ ООД – дружество, свързано с кредитора, договори за предоставяне на гаранция, поради което сключил с 2 евентуалния ответник Договор за предоставяне на гаранция № ............/05.12.2019 г., Договор за предоставяне на гаранция № ............./24.02.2020 г., Договор за предоставяне на гаранция № ............../05.06.2020 г. и Договор за предоставяне на гаранция № ............/25.07.2020 г., по всеки от които се задължил да му заплати възнаграждение за предоставяне на гаранция по договорите за кредит. Излага, че по Договор за потребителски кредит № .............../05.12.2019 г. е получил кредит в размер на 1 600 лв. и е платил задължения в общ размер на 1 942.68 лв., от които: 1 600 лв. – главница; 121.55 лв. – лихва; 221.13 лв. – такса гарант. Твърди, че по Договор за потребителски кредит № ................/24.02.2020 г. е получил кредит в размер на 300 лв. и е платил сума в общ размер на 472.95 лв., както следва: 300 лв. – главница; 26.28 лв. – лихва; 146.67 лв. – такса гарант. Посочва, че по Договор за потребителски кредит № ................/05.06.2020 г. е получил кредит в размер на 500 лв. и е извършил плащания в общ размер на 634.99 лв., от които: 500 лв. – главница; 25.56 лв. – лихва; 109.43 лв. – такса гарант. Заявява, че по Договор за потребителски кредит № ................./25.07.2020 г. е получил кредит в размер на 1 900 лв. и е платил задължения в общ размер на 2 593.90 лв., от които: 1 900 лв. – главница; 236.70 лв. – лихва; 457.20 лв. – такса гарант. Изтъква, че платените по всеки договор за кредит лихва и такса гарант превишават максимално допустимия размер на ГПР от 50 %, което сочи, че действителният ГПР по всеки от договорите за кредит противоречи на закона – на чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. клаузите относно ГПР са нищожни. Счита, че ако по всеки от договорите за кредит бъде приложен размер на ГПР, съответстващ на максимално допустимия такъв, той би дължал следните суми над размера на отпуснатата главница, а именно: по Договор за потребителски кредит № .............../05.12.2019 г. – 133.34 лв.; по Договор за потребителски кредит № ................/24.02.2020 г. – 33.25 лв.; по Договор за потребителски кредит № ................/05.06.2020 г. – 34.58 лв.; по Договор за потребителски кредит № ................./25.07.2020 г. – 285 лв. Поддържа, че разликата между сумата, платена от него по всеки договор за кредит и свързания с него договор за предоставяне на гаранция над чистата стойност на главницата, и сумата, която той би дължал при спазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, подлежи на връщане като платена без основание. Сочи, че в съответствие с уговореното в договорите за кредит е извършвал всички плащания, вкл. плащанията на такса гарант, по банкова сметка на „............“ ООД, а то, от своя страна, се задължило впоследствие да превежда дължимото възнаграждение по всеки от договорите за предоставяне на гаранция на „.............“ ООД. Акцентира, че изпълнението от „............“ ООД на това негово задължение касае вътрешните отношения между двете дружества, които не следва да бъдат противопоставяни на ищеца. Счита, че всички суми, платени от него без основание във връзка с процесните договори за кредит и договори за предоставяне на гаранция, формирани по посочения по-горе начин, следва да му бъдат върнати от главния ответник „............“ ООД, в чийто патримониум са постъпвали всички извършвани от ищеца плащания по четирите договора за кредит и по четирите договора за предоставяне на гаранция. В условията на евентуалност – ако се установи, че „............“ е превеждало на „.............“ ООД дължимите възнаграждения по договорите за предоставяне на гаранция, поради което първото дружество следва да отговаря пред ищеца съразмерно на това, което е получило, моли процесните суми да му бъдат върнати от евентуалния ответник „.............“ ООД. В тази връзка твърди, че извършените плащания по всеки договор за кредит, които надвишават законосъобразния размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, са отнесени за погасяване на дължимите на „.............“ ООД такси по договорите за предоставяне на гаранция. Изтъква, че претенциите му към евентуалния ответник са дори в по-малък размер от размера на платените такси гарант. Претендира разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК главният ответник „............“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете срещу него като неоснователни. Признава сключването с ищеца на процесните договори за кредит, размера на заемната сума по всеки от тях и това, че възнаграждение за гарант не е включено в размера на ГПР по всеки от кредитите. Признава получаването на посочените в исковата молба суми по всеки от 3 договорите за кредит, но възразява срещу посоченото от ищеца разпределение по пера на получените суми по договорите. Оспорва ищцовите доводи за наличие на нищожни клаузи в договорите за кредит, във връзка с което оспорва „.............“ ООД да е предоставяло обезпечение по тях. Твърди, че причината възнаграждение за предоставяне на гаранция да не бъде включено в размера на ГПР по всеки от договорите за кредит е несъществуването на такъв разход. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК евентуалният ответник „.............“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете срещу него като неоснователни. Оспорва наличието на облигационни правоотношения с ищеца при твърдения, че не е сключвал с него посочените в исковата молба договори за предоставяне на гаранция. Сочи, че договорите не са сключени по реда на ЗПФУР и не са подписани от страните, включително с електронен подпис. Възразява, че не е издавал гаранции по тях и не е получавал възнаграждения по договорите. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

По исковете срещу главния ответник с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД доказателствената тежест се разпределя по следния начин: в тежест на ищеца е да установи извършени от него в полза на „............“ ООД престации на определени блага, т.е. плащане на процесните парични суми, и получаване на сумите от главния ответник, както и настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията; в тежест на главния ответник при установяване на горните факти е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесните суми, което в случая предполага да установи наличието на валидни облигационни правоотношения с ищеца, възникнали по силата на Договор за потребителски кредит № .............../05.12.2019 г., Договор за потребителски кредит № ................/24.02.2020 г., Договор за потребителски кредит № ................/05.06.2020 г. и Договор за потребителски кредит № ................./25.07.2020 г.; след което в тежест на ищеца е да докаже възражението си за наличие на нищожни клаузи в процесните договори за кредит, включително че във връзка с договорите за кредит са сключени между него и „.............“ ООД Договор за предоставяне на гаранция № ............/05.12.2019 г., Договор за предоставяне на гаранция № ............./24.02.2020 г., Договор за предоставяне на гаранция № ............../05.06.2020 г. и Договор за предоставяне на гаранция № ............/25.07.2020 г.