Решение № 126 от 27.10.2021, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 93/2021
- Вид
- Решение № 126
- Подписан
- 27.10.2021
- В сила
- 27.10.2021
- Състав
- АЙГЮЛ АПТУЛА ШЕФКИ, АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ, ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1, предл. последно · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175а, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Кърджали, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ при секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД №93 по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Б.А.Ю. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №260113/19.04.2021 г., постановено по анд
№4/2021 г. по описа на Районен съд-Кърджали. Касаторът намира оспореното решение за неправилно, като постановено в противоречие със събраните доказателства. Счита, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като не било установено да е ползвал пътя не по неговото предназначение, нито автомобилът да е бил изведен умишлено извън контрол. Твърди, че не е излизал от пътното платно, като при постановяване на решението си, съдът не е преценил поведението на водача в конкретната ситуация. Сочи и неясно съдържание на издаденото наказателно постановление. Иска отмяна на обжалваното решение и претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – ВПД началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Кърджали, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно и обосновано.
Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №4/2021 г. по описа на КРС, а по същество е неоснователна.
С оспореното решение, съдът е потвърдил
Наказателно постановление №
20-1300-002048/ 08.12.2020 г. издадено от ВПД началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, на Б.А.Ю. е наложена глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. С горното решение касаторът е осъден да заплати на
ОДМВР- Кърджали и направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лв.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че на посочената в НП дата и час, жалбоподателят е управлявал МПС като използва пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение - за превоз на хора и товари, подавайки рязко газ при завиване наляво, при което, задвижващите гуми на автомобила превъртали и колата се отклонявала наляво и дясно около 4 пъти. Горната фактическа обстановка била установена от показанията на свидетелите – очевидци: К. и Т., лично възприели начина, по който се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя и подробно описали поведението му на инкриминираната дата, час и място. Съдът кредитирал горните показания като обективни, безпристрастни и кореспондиращи си с другите доказателства. При извършената служебна проверка не констатирал и съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като АУАН и обжалваното наказателно постановление били съставени от компетентен орган и с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, като от изложените в акта и наказателното постановление факти, било ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация. Описаното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответствали на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава, като в тази връзка не било установено несъответствието, твърдяно от жалбоподателя. Въз основа на горното, районният съд стигнал до извода, че водачът е извършил вмененото му нарушение и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и че наложеното наказание е съответно на закона и справедливо.
Настоящия състав намира постановеното съдебно решение за законосъобразно. По съществото на спора правилно е установено, че касаторът в настоящото производство е осъществил състава на нарушението по чл.104б, т.2 ЗДвП и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, същото е било издадено срещу касатора Б.Ю. за това, че на 22.11.2020 г., около 00.10ч. на в ***, на кръстовището на ***, жалбоподателят използвал път, отворен за обществено ползване за други цели, освен за превоз на пътници и товари, като извършвал резки рискови маневри по време на движение - рязко подавал газ, с което повишавал оборотите на двигателя и превъртал задните гуми на автомобила. В резултат автомобилът поднасял вляво и вдясно по платното за движение и създал непосредствена опасност за останалите участници в движението. Идентично е описанието на нарушението и в съставения акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено НП.
С разпоредбата на чл.104б, т.2 ЗДвП, е въведена забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. При нарушаване на горната забрана, разпоредбата на чл.175а, ал.1 ЗДвП предвижда за водачите наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3 000 лв.
Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на оспореното решение.
Районният съд е установил правилно фактическата обстановка, като е извършил преценка на показанията на полицейските служители К. и Т., които са еднопосочни, взаимно допълващи се и съдържат подробно описание на възприетите от тях факти. Като очевидци на процесното деяние, полицейските служители са възприели непосредствено начина, по който е шофирал водачът – по време на маневра „ляв завой“, форсирал двигателя на управляваното от него МПС, чрез подаване на повече газ и превъртане на задвижващите гуми на автомобила, при което задната му част поднесла наляво и надясно, около 3-4 пъти. Тези действия безспорно не съответстват на предназначението на пътищата, отворени за обществено ползване, а именно - за превоз на хора и товари и осъществяват състава на нарушението по чл.104б, т.2 ЗДвП, поради което неоснователно е твърдението на касатора, че не е извършил вмененото му нарушение. Установено е също по делото, че на пътното платно е имало и други превозни средства и с горните действия, водачът е създал непосредствена опасност за другите участници в движението.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на районния съд е законосъобразно и следва да се остави в сила.
Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260113/19.04.2021 г., постановено по анд
№4/2021 г. по описа на Районен съд-Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.