Решение № 902 от 29.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. Пловдив, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330208038 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на М. К. П. против Наказателно постановление № 21-1030-011042/24.11.2021г., издадено от началник група към ОДМВРПловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдив, с което на М. К. П., ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди 1 доводите изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждение по следните съображения:

На 20.11.2021г. жалбоподателят П. пътувал с личния си л.а. БМВ 330 ХД с рег. № ****, който бил управляван от него. Докато минавал по път II-86, на км 19+500 около 07,03ч., бил спрян от полицейски патрул в състав Й.И. и св. В.. У полицейските служители възникнало съмнение, че водачът е употребил алкохол, поради което поканили същия да даде проба. Водачът се съгласил, като при извършената проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA-0182, който е преминал периодична последваща проверка видно от списък рег. № 3286р-41751/02.09.2021г. от Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери, бил установен положителен резултат за употреба на алкохол с концентранция на алкохола в размер на 1,15 на хиляда. На водачът бил издаден талон за медицинско изследване № 088848 и осем броя стикери А040419. Талонът му бил връчен в 07 ч. и 20 мин. с указание, че трябва да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе № 66 до 120 минути от връчването на талона, за даване на кръв.

За така констатираното от органите на реда бил съставен АУАН.

Прието било, че водачът е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, тъй като управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Същият бил подписан без възражения от жалбоподателя, като такива не били депозирани и в дадения за това 3-дневен срок.

В предоставения в талона срок, жалбоподателят се явил в УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД и дал кръвна проба, протоколирана в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Съгласно протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № 790/22.11.2021г. се установило, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето М.П., се е доказало наличие на етилов алкохол в количество 0,84 промила в кръвта.

По случая била сезирана Военно-окръжна прокуратура-Пловдив, като съответен военен прокурор с постановление за отказ да се образува 2 досъдебно производство от 24.11.2021г. приел, че липсва състав на престъпление и отказал да образува ДП и прекратил прокурорската преписка, като указал копие от постановлението да се изпрати на с-р Пътна полиция – Пловдив по издадения АУАН.

След връщането на преписката, на 24.11.2021г. било издадено обжалваното НП.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното. Съдът констатира и че същият е бил подписан без възражения от жалбоподателя, който не е подал възражения и впоследствие в 3-дневния срок от връчването му.

В конкретния случай съдът намира, че гореописаната фактическа обстановка, включително констатациите в АУАН, изцяло се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства- показания на свидетеля В., както и от приетите по делото писмени документи - Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 100044 от 20.11.2021г., триажен лист, талон за изследване № 088848, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, Протокол за доброволно предаване, страници с регистрацията на пациента Г. от амбулаторен дневник ОСМ – Звено „Хирургия“, Списък рег. № 3286р41751/02.09.2021г. от Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери, Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол и кръв в урина, Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, справка за нарушител водач.

В гореизброените доказателства не се съдържат съществени противоречия, същите в пълнота описват случилото се както при проверката на пътя, така и след пристигането на жалбоподателя в лечебното заведение и даването на пробите кръв пред медицинските служители, както и последвалото изследване на същата от експерти и установяването на точната концентрация. Следва да се посочи, че така описаната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, който е подписал АУАН без възражения а впоследствие и в съдебно заседание е потвърдил, че не оспорва описаното в АУАН.

3

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган не се оспорва, като същата се установява от приложените по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. – т.2.11. и т. 1.3. и Заповед № 8121з825/19.07.2019г.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 20.11.2021г., за нарушение от същата дата, а НП - на 24.11.2021г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца, а и след изтичане на 3дневния срок за представяне на възражения срещу АУАН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира на тази посочена в НП, като правилно в накзателното постановление е взета предвид изследваната проба кръв, а не показанията на техническото средство. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от него.

Не се споделя възражението за наличие на съществено процесуално нарушение поради липсата на описание на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства в НП. На първо място, такова изискване е въведено от законодателя с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, влязла в сила на 23.12.2021г., т.е. близо месец след издаването на наказателното постановление, поради което и към момента на съставянето на НП същото не е съществувало и не е имало изискване за административнонаказващия орган да посочва тези обстоятелства при съставянето на наказателното постановление. На следващо място, описването на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства в НП би било от значение само в случаите, когато наказанието ще следва да се индивидуализира в границите, посочени в закона, в съответствие с чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, доколкото само тогава предмет на контрол биха се явили тези обстоятелства, обусловили налагането на санкция над минимално предвидения размер. От друга страна в случаите, когато наказанието е определено в абсолютен размер (какъвто е и настоящият 4 случай при фиксирани от законодателя стойности), липсата на посочване на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства би се явило безпредметно, след като за административнонаказващия орган, а и за съда, би липсвала възможност за законосъобразно определяне на наказанието в някакви предели, различни от посочения абсолютен размер. Отделно от това нормата е процесуалноправна, а не материалноправна – касае процедурата във връзка с издаването на НП и неговото съдържание, поради което и в случая не е приложим принципът за по-благоприятния закон по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Нарушението е било правилно квалифицирано от административнонаказващия орган като такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Нормата предвижда забрана за водачите на МПС да управляват пътното превозно средство с концентранция на алкохол над 0,5 на хиляда. Редът за установяването на съответната концентранция е предвиден в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). В случая безспорно е установено, че водачът е управлявал МПС, когато е бил спрян от полицейските служители, като в този изричен смисъл са показанията на св. В.. Концентрацията на алкохол в кръвта е била установена с годно техническо средство. Впоследствие е бил попълнен талон за изследване № 088848 по образец на приложение № 1 от Наредбата, който е бил връчен на жалбоподателя в 07,20ч.

Правилно в талона е определено мястото, където следва лицето да се яви, ако желае да даде в кръв, като в съответствие с чл. 6, т. 2 от Наредбата, доколкото нарушението е извършено извън територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване , е определен срок за явяване до 120 минути, който е максимално допустимият по Наредбата за конкретния случай. Жалбоподателят е следвало да се яви до 09,20ч.

Видно от триажния лист, жалбоподателят е бил в лечебното заведение в 09,16ч., от извлечението от амбулаторния дневник, се установява, че е бил регистриран 09,17ч., а съгласно Листа за преглед на пациент му е била взета кръвна проба в 09,19ч., т.е. били са спазени сроковете, дадени от органите на 5 реда.

В съответствие с чл. 15 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози са били взети 2 броя вакуумирани епруветки, които били предадени за изследване. От извършеното изследване се установила концентрация на алкохол от 0,84 промила в кръвта, което запълва състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

При така горепосоченото, жалбоподателят правилно е бил санкциониран за извършеното от него нарушение със санкцията по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, доколкото кръвната му проба е отчела количество между 0,8 и 1,2 промила. Кумулативно предвидените наказания са в абсолютен размер – глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като същите са били правилно определени от административнонаказващия орган.

Въз основа на гореизложеното, процесното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По делото не са били претендирани разноски от страна на въззиваемата страна, поради което и такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление №

21-1030011042/24.11.2021г., издадено от началник група към ОДМВР- Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдив, с което на М. К. П., ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.