Определение № 272 от 04.11.2020, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 272

03.11.2020 г.

Окръжен съд – Велико Търново

Град Велико Търново

На 03.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Драгoстинов

Ирена Колева

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20204100500680 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл.278 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна, чрез адв.Аня Минчева от ВТАК, против Определение №1072/04.08.2020г., постановено по гр.д. №2036/2019г. по описа на РС – Горна Оряховица, по реда на чл.248 ал.1 от ГПК, с което ГОРС е отхвърлил искане с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК, предявено с молба вх.№7041/16.07.2020г. от ответника „Енерго – Про Продажби“ АД за изменение на Решение №138/06.07.2020г. по гр.д. №2036/2019г. по описа на ГОРС, в частта му относно присъдените в полза на ищеца Р. С. Т. , с ЕГН **********, с адрес гр.Г.Оряховица, ул.“Славянска“ №24, вх.“А“, съдебни разноски, като неоснователно.

Жалбоподателят излага, че за да постанови обжалваното определение съдът е приел, че цитираното от молителя – частен жалбоподател Решение С-427/2016г. и С-428/2016г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/ в Люксембург, на което е основал искането си за присъждане на съдебни разноски в полза на ищеца за заплатено адв. възнаграждение по заповедното и по исковото производство под минимално определения размер, съгласно чл.36 ал.2 от ЗА, не е задължително и не го обвързва и е неотносимо към настоящия правен спор. Релевира оплаквания, че така постановеното определение на ГОРС по чл.248 ал.1 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно, а искането за намаляване на присъденото в полза на ищеца адв. възнаграждение е основателно и доказано по изложените в молбата по чл.248 ал.1 от ГПК съображения. Навежда, че изводимо от разпоредбата на чл.633 от ГПК решенията на Съда на Европейския съюз в Люксембург имат задължителна сила и обвързват българския съд, както и излага правни аргументи, че Решение С-427/2016г. и С428/2016г. на Съда на Европейския съюз в Люксембург е напълно относимо към настоящия правен спор, който е за присъждане в полза на ищцовата страна на адвокатско възнаграждение в размер по-малък от предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва, че без правно значение за намаляване на размера на заплатеното от едната страна адв. възнаграждение по реда на 1 чл.78 ал.5 от ГПК е размерът на заплатеното от другата страна адв. възнаграждение и обезпечеността й с юрисконсулти. Моли съда, да отмени Определение №1072/04.08.2020г. по гр.д.№2036/2019г. по описа на ГОРС и измени постановеното Решение №138/06.07.2020г. по гр.д.№2036/2019г. по описа на РС – Горна Оряховица в частта му за разноските, като присъди на Р. С. Т. от гр.Г.Оряховица против „Енерго – Про Продажби“ АД разноски за адвокатски хонорар в общ размер на 75лв. за водене на заповедното и исковото производство, съответно по Чгр.д.№13981/2019г. на ВРС и по гр.д.№2036/2019г. на ГОРС.

Претендира направените в настоящото производство съдебни разноски, в т.ч. за заплатено адв. възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Релевира възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответната страна адв. възнаграждение и моли да бъде намалено до размера, съответен на материалния интерес на иска и под предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. по съображения, изложени в частната жалба.

В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна Р. С. Т. – ищец по делото, чрез пълномощника му адв. Н. Кирчев от ВТАК, с който оспорва частната жалба изцяло като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, респ. Определение от 04.08.2020г., постановено по гр.д.№2036/2019г. по описа на ГОРС, потвърдено, като правилно и законосъобразно. Позовава се, че буквалното тълкуване на разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК налага извод, че съдът не разполага с правомощие да присъжда адв. възнаграждение по-ниско от определеното с Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което разбиране за приложението на чл.78 ал.5 ГПК е изразено и в т.3 на ТР по т.д.№6/2012г. на ОСГТК и е трайно застъпено в съдебната практика. Посочил е, че Решение от 23.11.2017г., постановено по съединени дела С-427/2016г. и С-428/2016г. на СЕС, на което се позовава частния жалбоподател, не е задължително и не обвързва българския съд, но и никъде в него не е посочено, че чл.78 ал.5 от ГПК и чл.36 от ЗА противоречат на нормативен акт на европейското право. Претендира направените в настоящото производство съдебни разноски за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, след като съобрази доводите на частния жалбоподател и отговора на насрещната страна, както и данните по Гр.д.№2036/2019г. по описа на РС – Горна Оряховица и приложеното към него Чгр.д.№13981/2019г. по описа на ВРС, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№2036/2019г. по описа на РС – Горна Оряховица е образувано по предявен от Р. С. Т. , чрез пълномощника му адв.Никола Кирчев от ВТАК, против „ Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна иск с правно основание чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за приемане за установено, че „Енерго – Про Продажби“ АД дължи на Ростислав Токмакчиев сумата от 19,00лв., представляваща начислена с фактура № ТП 3301451543/03.06.2019г. и събрана без основание такса за възстановяване преноса на електрическа енергия, ведно със законната лихва, изчислена от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на дълга, предмет на издадена 2 заповед по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№13981/2019г. по описа на ВРС.

Ищецът Р. С. Т. в исковото производство е направил съдебни разноски в размер на 325лв., от които 25лв. довнесена ДТ и 300лв. заплатено адв. възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 25.09.2019г., което е в минималния размер, визиран в чл.7 ал.2 т.1 от „Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция към датата на сключване на д/ра за правна защита и съдействие. С постановеното по гр.д.№2036/2019г. по описа на ГОРС съдебно решение №138/06.07.2020г. е уважен изцяло предявеният от ищеца установителен иск с правно основание чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД с цена от 19лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2019г., до окончателното изплащане на задължението, както и е осъден ответника „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати на Р. С. Т. сума в размер на 325 лв., представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена ДТ /25лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /300лв./, както и съобразно т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, и съобразно изхода по спора, съдът е осъдил Енерго – Про Продажби“ АД да заплати на Р. С. Т. сума в размер на 325 лв., представляваща направените от него като заявител в заповедното производство по Чгр.д.

№13981/2019г. по описа на РС – Варна съдебни разноски за платена ДТ /25лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /300лв./, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 27.08.2019г., което е в минималния размер, предвиден в чл.7 ал.7 вр. ал.2 т.1 от „Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения“ в редакцията й към датата на сключване на договора за правна защита.

Исковият съд с постановеното съдебно решение в частта за разноските не се е произнесъл по своевременно релевираното от ответника „Енерго – Про Продажби“ АД с негова молба вх.№4747/28.05.2020г. възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в исковото производство, както и по своевременно релевираното от длъжника „Енерго – Про Продажби“ АД с възражението му по чл.414 ал.1 от ГПК възражение за прекомерност на претендираното от заявителя адв. възнаграждение за заповедното производство по Чгр.д.№13981/2019г. по описа на ВРС, като ответникът /частен жалбоподател/ е поискал заплатеното от ищеца адв. възнаграждение, както в исковото, така и в заповедното производство, да бъде намалено под минималния размер, съобразно чл.36 от ЗА, като се е позовал на Решение С-427/2016г. и С-428/2016г. на Съда на Европейския съюз в Люксембург, което третира именно този въпрос и което в диспозитивната си част по т.1 изрично сочи, че следва да се провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането на такава правна уредба /в частност Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения/ действително отговаря на легитимни цели и дали така приложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението именно на тези легитимни цели, с довод, че целта в конкретния случай не оправдава наличието на толкова висок размер на адвокатско възнаграждение.

С обжалваното Определение

№1072/04.08.2020г. първоинстанционният съд е

3 отхвърлил искане с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК, предявено с молба вх.

№7041/16.07.2020г. от ответника „Енерго – Про Продажби“ АД за изменение на Решение №138/06.07.2020г. по гр.д. №2036/2019г. по описа на ГОРС, в частта му относно присъдените в полза на ищеца Р. С. Т. , с ЕГН **********, с адрес гр.Г.Оряховица, ул.“Славянска“ №24, вх.“А“, съдебни разноски, с искане да му бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар в общ размер на 75лв. за водене на заповедното и исковото производство, съответно по ч.гр.д.№13981/2019г. на ВРС и по гр.д.№2036/2019г. на ГОРС, като неоснователно.

За да постанови обжалваното определение по чл.248 ал.3 от ГПК съдът е приел, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, както в исковото, така и в заповедното производство, е в минималния размер, в съответствие с чл.36 ал.2 ЗА вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не са налице предпоставките по чл.78 ал.5 от ГПК за намаляването му, с оглед и тълкуването, дадено в т.3 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, както и че Решение С-427/2016г. и С-428/2016г. на Съда на Европейския съюз в Люксембург, на което се позовава частния жалбоподател, не е задължително за българския съд и не го обвързва и е неотносимо към настоящия правен спор.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в предвидения за това срок, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

По същество жалбата се явява доказана по основание.

В процесният случай уговореното и заплатено от ищеца адв. възнаграждение за осъщественото му от един адвокат процесуално представителство по исковото производство е в предвидения в чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на сключване на договор за правна защита и съдействие от 25.09.2019г. минимален размер от 300лв. В минималния, визиран в чл.7 ал.7 вр. ал.2 т.1 от „Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения“ в редакцията й към датата на сключване на договор за правна защита и съдействие от 27.08.2019г., размер от 300лв. е и заплатеното от ищеца - заявител по Чгр.д.

№13981/2019г. по описа на ВРС адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществената правна защита в рамките на заповедното производство, изразила се в изготвяне на заявление по чл.410 от ГПК. Съгласно чл.36 ал.2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от ЗА.