Решение № 148 от 22.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Ловеч, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА А. при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500317 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК

Против решение № 57/26.02.24 г. постановено по гр.д.№763/23 г. на Районен съд-Тетевен е подадена въззивна жалба с вх.№1698/19.03.24 г. от „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД.

Счита Решението за неправилно постановено в противоречие с материалния закон, обжалва съшото в цялост поради, което моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен предявеният иск, поради следните съображения:

По отношение на основанието обективирано в чл. 22 във връзка с чл. 11 от ЗПК твърди, че цитираната разпоредба предвижда задължение за кредитора да посочи в договора за потребителски кредит:

1) годишния процент на разходите по кредита - изразен като абсолютна стойност в чл. 10 от договора за кредит (48.26 %);

2) общата сума, дължима от потребителя - изразен като абсолютна стойност в чл. 10 от договора за кредит (3308. 85 лева):

3) да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин 1

Счита, че изискването за посочване на допусканията по точка 3) е категория изисквания, която не следва да се вмени като задължение по процесния договор доколкото не е приложима и отделно, в т. 3 от Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК са изброени случаите на изчисляване на ГПР при условията на допусканията, които се ограничават до хипотези, които не са приложими към процесния договор като например допускания при изменение на лихвения процент и на стойността или размера на разходите вкл. в ГПР възможности на усвояването, договор за овърдрафт, при договор за потребителски кредит с неопределен срок.

Счита, че изискванията на закона, описани в първите две точки по-горе обаче, безспорно са налице, обратно на което първоинстанционният съд е приел, че в договора за потребителски кредит липсва яснота относно това кои суми точно дължи потребителя, следователно е поставен в заблуждение чрез нелоялна търговска практика.

Счита че съдът неправилно смесва понятията „разходи по кредита", които са включени в изчисляването на ГПР и „изчисляване на ГПР", тъй като разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК посочва кои разходи по кредита сс включват при изчислението на ГПР, докато разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗПК указва как се изчислява ГПР - по формула посочена в Приложение 1 от ЗПК.

Сочи, че банката /кредиторът може да опише кои разходи се включват в ГПР, но е невъзможно да опише как се изчислява ГПР, тъй като самия закон (чл. 19, ал. 2 от ЗПК) не предлага правно описание на изчислението, а препраща към математическо описание във вид на формула, като във формулата описана в Приложение № 1 от ЗПК „разходите по кредита" са само едната неизвестна от обшо 9 неизвестни, които съставляват формулата (поподробно е разписано по-долу).

Твърди, че очакванията на първоинстанционния съд за ясно разписана методика на формиране на ГПР не са обективни и нямат законово основание. Изтъква, че по отношение разходите по кредита, които се включват при изчисляването на ГПР първоинстанционният съд неправилно е приел, че при изчисляването на ГПР Банката е следвало да включи като разход и посочените в договора за кредит суми за застрахователна премия и еднократна такса за оценка на риска. Сочи, че банката е предоставила информация за техния размер, дължимост и начин на финансиране преди сключване на договора за кредит със СЕФ.

Изтъква, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК предвижда, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, а съгласно дефиницията предоставен в § I, т. 1 от ДР на ЗПК: "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси." 2

Сочи, че разходите за сключване на застрахователен договор (стойността на застрахователната премия) са част oт общите разходи по кредита само, ако сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита и по аргумент на противното, когато сключването на застрахователния договор не с задължително условие за получаване на кредита (потребителя може да избере да сключи застраховка или да не сключи такава), то разходите по тази допълнителна услуга не са разходи по кредита, респективно не се включват при изчисляването на ГПР.

Твърди, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 19 от ЗПК изисква в договора за кредит да има информация за изискуемите застраховки и в чл. 19 от договора за кредит страните изрично са уговорили, че няма задължителни застраховки, но клиентът може по свое желание да сключи такава. Сочи, че в договора за кредит липсва и уговорка за промяна във финансовите условия при отказ на потребителя от сключения застрахователен договор, друго косвено доказателство, че застраховката не е условие за получаване на кредита или, ако потребителя се ползва от предоставеното му по закон право да се откаже от застраховката по договора, то премиите ще му бъдат възстановени (пропорционално на оставащия срок) за негово свободно ползване, но в този случай обаче ГПР в размер на 48.26 % показващ всички разходи по договора, няма да се промени, а ще остане същия до неговото пълно погасяване и това с така, защото застрахователната премия не е включена и няма задължение да бъде включена при изчислението на ГПР като разход, когато тя не е задължителна предпоставка за сключване на кредита.

Изтъква, че в процесния договор за кредит са описани ясно и разбираемо разходите по кредита, които потребителят трябва да плати, а именно:

• В чл. 7.1 - еднократна такса за оценка на риска в размер на 293. 11 лева:

• В чл. 9.1 - годишния лихвен процент в размер на 25 %

Сочи, че в разходите свързани с кредита не се включени застрахователната премия, която не е задължителна за потребителя, за да получи кредита, но стойността на същата е ясно показана в чл. 7.1 - 442.62 лева.

Изтъква, че простата аритметика показва цитираният в 7.1. от договора общ размер на кредита от 2735,73 лева, което е стойността на усвоената сума от 2000.00 лева + 442.62 лева + 293, 11 лева. Смята, че ТРС неправилно разбира и интерпретира чл. 7.1. „Общ размер на кредита" и чл. 10 от Договора ,:Обща сума, дължима от потребителя:41, мотивирайки се. че с това потребителя е поставен в заблуждение и неяснота за разходите по кредита или включените в главницата суми.

Не споделя изводите на съда в мотивите относно това. че клаузата но договора чл.

7.1. изискваща заплащане на премия е нищожна сама по себе си, като водеща до неправилно изчисление на ГПР. Счита, че сключването на процесната застраховка не противоречи на добрите нрави или ЗПК и кредитополучателят е дал изричното си съгласие плащането на застрахователните премии да бъдат финансирани от кредитора. Счита, че твърденията на съда, че потребителя е бил в неблагоприятна за него фактическа обстановка като с 3 поведението си не би мотъл да влиея върху застрахователната премия са в противоречие с клаузите на договора и ЗПК.

Сочи, че застрахователните клаузи са инкорпорирани в договора за потребителски кредит в съответствие с разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, като по този начин процесиите суми формират стойността на отпуснатия кредит и съгласно същата разпоредба (чл. 9 от ЗЗД) страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В този смисъл цитира практика на Окръжни съдилища.

Изтъква, че желанието на кредитополучателя да сключи застраховка за покрити рискове като смърт, трайно намалена неработоспособност, временна пълна неработоспособност в следствие на заболяване или злополука, както и при недоброволна загуба на работа е защита за срещу финансови загуби при настъпване на риска. Сочи, че застраховката осигурява спокойствието, че при евентуално настъпване на застрахователното събитие ще са налице средства, който да покрият загубите и тя е рационален начин за компенсиране на финансови затруднения, които могат да възникнат в следствие на евентуална невъзможност от страна на застрахования да обслужва използвания от него кредит. Във връзка с изложеното, счита, че сключването на процесната застраховка не е наложена едностранно от кредитора, нс противоречи на добрите нрави и кредитпоплучателят е дал изричното си нареждане и съгласие да бъдат финансирани от кредитора и възстановена от кредиполучателя. Излага, че независимо дали желанието на кредитополучателя е да получи парична сума, да се заплати стойността на стока или да се финансират застраховки, средствата по кредита се отпускат съгласно изричната му воля и формират стойността на отпуснатият кредит.

Отделно от горното счита, че дори да се приеме, че в мотивите си съда е прав т.е. реалният ГПР по договора за кредит е по-висок и надминава размера посочен в чл. 19 ал. 4 от ЗПК, то това не води до недействителност на процесния договор за кредит. По аргумент на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, би била недействително единствено съответната клауза.

Счита, че за правилно обоснованото от съда Решение № 452 от 2.12.2019 г. на ОС – Хасково, което цитира и прилага, както и и Определение от 20.08.2020 г. на ОС - Кюстендил по в. ч. гр. д. № 370/2020 г.

Сочи, че не следва разпоредбата на чл. II, ал. 1.,т. 10 ЗПК да сс тълкува разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл. 22 ЗПК е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между Банката и потребителя. Счита, че неправилното изчисляване на ГПР по кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение, което е установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не води до недействителност на договора за кредит на соченото основание.

Твърди, че обратно на събрананите по делото писмени доказатества, първоинстанционния съд не с обърнал внимание на чл. 20.4 от Договора, където е приведено 4 в изпълнение изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК договорът за заем да съдържа информация за лихвения процент на ден, като именно в чл. 20.4 от Договора е посочен начинът за прилагане и изчисление на лихвата за ден в случай на упражнено право на отказ от страна на потребителя

Счита за неправилно заключението на съда по отношение на инкорпорираната в договора „Еднократна такса за оценка на риск" и заключението на съда, че същата противоречи на ЗПК по силата на чл. 10а. Сочи, че дори обаче това да е така и същата да е изискана неправомерно от кредитора, то това не би довело до нищожност на целия договор, а само до нищожност на съответната разпоредба от договора, която урежда дължимостта на такава такса.

Моли съда да постанови решение с което да отмени постановеното Решение № 57/26.02.2024 г. по гр.д. №20234330100763/2023 г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон и да постанови друго с което да отхвърли първоначално предявените искове.

Моли в случай, че представител на Банката не се яви на първото по делото открито съдебно заседание, същото да се разгледа в тяхно отсьствие.

В случай че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от ищеца по настоящето дело и същите са в размер над минимлания адвокатски хонорар, прави възражение на основание член 78, ал, 5 от ГПК и моли съдът да намали същия до размера на нормативно установения минимален размер за адвокатски хонорар.