Решение № 5990 от 29.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5990 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100504410 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20076490 от 16.01.2023 г. СРС, 42 с-в, по гр.д.№ 22359/2021 г. е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД от Е. М. Х. срещу И. М. М. за прогласяване на нищожност поради липса на основание на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 09.07.2020 г., обективиран в нотариален акт № 193, том 1, peг. № 6621, дело № 177/2020 г. за 2/6 идеални части от правото на собственост от дворно място, находящо се в с. И.няне, Столична община - р-н „Банкя" на ул. ****, представляващо по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД -18 -13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК и съгласно скица № 15-1006289/05.11.2019 г. на СГКК-София поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 785 кв.м. с трайно предназначение на територията: „Урбанизирана" и начин на трайно ползване:

„За друг вид застрояване", предходен идентификатор: ***, кв.1, при съседи:

***,

***,

*** и

***, заедно с построените в мястото еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ съгласно скица № 15-571536 от 02.07.2020 г. на СГКК- София от 62 кв.м., състояща се от сутерен с три мазета, котелно помещение и гараж, първи етаж от дневна, столова, кухня, баня с тоалетна и тераса от 4 кв.м., втори етаж от три спални, 1 коридор, баня с тоалетна и стълбище, тавански е т а ж от две тавански помещения и гараж с идентификатор ***, със застроена площ съгласно скица № 15-571548/02.07.2020 г. н а СГКК-София от 21 кв.м., при граници: от три страни - дворното място и сграда с идентификатор ***, както и заедно с всички подобрения, намиращи се в дворното място, както и за ½ идеална част от правото на собственост върху дворно място, находящо се в с. И.няне, Столична община - р-н „Банкя", на ул.

„**** ****" № 1, представляващо по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД - 18 -13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК и съгласно скица № 151006304/05.11.2019 г. на СГКК-София поземлен имот с идентификатор ***, с п л о щ от 580 кв.м., с трайно предназначение на територията: „Урбанизирана" и начин на трайно ползване „За друг вид застрояване", предходен идентификатор: ***, номер по предходен план:

1623, квартал 1, при съседи: ***,

***, *** и ***, като неоснователен, както и предявения в условията на евентуалност иск от Е. М. Х. срещу И. М. М. иск с правно основание чл.87,ал.З от ЗЗД за разваляне на сключения на 09.07.2020 г. с нотариален акт № 193, том 1, per. № 6621, дело N2 177/2020 г., между И. М.

М. и М.А.М. договор за прехвърляне на право на собственост за 2/6 идеални части правото на собственост от дворно място, находящо се в с. И.няне, Столична община - р-н „Банкя" на ул. „****" N9 1, представляващо по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18 - 13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица № 15-1006289/05.11.2019 г . на СГКК-София поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 785 кв.м. с трайно предназначение на територията:

„Урбанизирана" и начин на трайно ползване: „За друг вид застрояване", предходен идентификатор:

***, к в а р т а л 1, при съседи:

***, ***, *** и ***, заедно с построените в мястото еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ съгласно скица № 15-571536 от 02.07.2020 г. на СГКК- София от 62 кв.м., състояща се от сутерен с три мазета, котелно помещение и гараж, първи етаж от дневна, столова, кухня, баня с тоалетна и тераса от 4 кв.м., втори етаж от три спални, коридор, баня с тоалетна и стълбище, тавански етаж от две тавански помещения и гараж с идентификатор ***, със застроена площ съгласно скица № 15571548/02.07.2020 г. на СГКК-София от 21 кв.м., при граници: от три страни дворното място и сграда с идентификатор ***, както и заедно с всички подобрения, намиращи се в дворното място, както и за 1/2 идеална част от правото на собственост върху дворно място, находящо се в с. И.няне, Столична община - р-н „Банкя", на ул. ****, представляващо по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица № 15 1006304/05.11.2019 г. на СГКК-София поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 580 кв.м., с трайно предназначение на 2 територията: „Урбанизирана" и начин на трайно ползване „За друг вид застрояване", предходен идентификатор: ***, номер по предходен план:

1623, квартал 1, при съседи: ***, ***,

*** и ***.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата Е. М. Х. с оплаквания, че същото е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.Въззивницата твърди, че първоинстанционният съд неправилно не е допуснал повторна тройна комплексна СМЕ.Във въззивната жалба се възпроизвежда заключението на част от заключението на експертизата и се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че наличието на увредено здравословно състояние на прехвърлителя М. не може изначално да обоснове липсата на основание на процесния договор, респ. знание у приобретателката за скорошното настъпване на смъртта на баща й и неправилно е възприел само една част от свидетелските показания, които сочели, че за здравословното си състояние прехвърлителят е полагал стриктно грижи и протичането на заболяването му е било контролирано.Неправилно съдът е кредитирал заключението на СМЕ, според което точна прогноза за продължителността на живота не би могла да бъде направена, а към датата на сключване на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е липсвала яснота кога би могла да настъпи смъртта на прехвърлителя и необосновано е приел, че за близко настъпване на смъртта е могъл да бъде направен извод най-рано към 17.08.2020 г., но не и към датата на сключване на договора за издръжка и гледане.Излага доводи, че съдът не е отчел доказателствата, че прехвърлителят е страдал от хронични нелечими заболявания с лоша прогноза за изхода от заболяването, като има категоричен отговор на вещото лице за неизбежно настъпване на смъртта, но не могат да посочат кога и че съдът неправилно е приел, че към възникване на договорното правоотношение е липсвала яснота кога би настъпила смъртта на прехвърлителя.Излага твърдения, че от събраните доказателства е установено, че през периода 2012-2019 г. прехвърлителят е лекуван в различни болници, от личен лекар и от други специалисти, ползвал е лекарства от НЗОК и др., поради което близката смърт е била очаквана и ясна за ответницата.Твърди, че след изповядване на сделката лекуващият лекар не е посещавал прехвърлителя и че ответницата е викала частни лекари и медицински сестри, които са посещавали дома му по спешност и не са създавали медицинска 3 документация с цел прикрИ.не на здравословното му състояние от ищцата.Неправилно съдът е счел за ирелевантно обстоятелството, че обстоятелството дали прехвърлителят е имал друго имущество, от което да се издържа, е правно ирелевантно за спора и че процесният договор не е сключен при липса на основание.По отношение на евентуално предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД въззивницата твърди, че е налице пълно неизпълнение на договора за издръжка и гледане и че леталният край е бил известен на страните по сделката.Твърди, че прехвърлителят се е обслужвал сам и не е имал нужда от непосредствени грижи и че преди сделката е бил гледан и посещаван и от дъщеря си Е., която е замествала сестра си и че приобретателката не е извършала насрещна престация.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения главен иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.4 ЗЗД, а при отхвърлянето му-да уважи евентуалния иск по чл.87, ал.3 ЗЗД.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответницата по въззивната жалба-И. М. М. оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.Твърди, че от събраните доказателства е установено, че прехвърлителят редовно се е контролирал, вземал е медикаменти и са полагани в пълен обем адекватни и постоянни грижи от въззИ.емата, както и че здравословното му състояние е било задоволително и със стабилни стойности.Поддържа, че заключението на СМЕ е обосновано и съдържа отговор на всички поставени въпроси.Твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и правилно е приел, че състоянието на прехвърлителя по сделката не е било в т.н. терминален стадий, поради което е отхвърлил иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД.Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице пълно и точно изпълнение по договора от 09.07.2020 г. до момента на смъртта на 25.08.2020 г. и искът за развалянето му е неоснователен.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, обективно съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.Ищцата- Е. М. Х. твърди, че на 09.07.2020 г. между М.А.М. и ответницата и нейна сестра-И. М. М. е сключен договор за издръжка 4 и гледане, обективиран в нотариален акт № 193, н.д. № 177/2020 г., по силата на който който М.А.М. е прехвърлил на ответницата 4/6 ид. ч. от имот с идентификатор

№ ***, с площ от 785 кв.м. с трайно предназначение на територията: „Урбанизирана" и начин на трайно ползване:

„За друг вид застрояване", предходен идентификатор: ***, кв.1, при съседи:

***,

***,

*** и

***, заедно с 4/6 ид.части от построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** със застроена площ от съгласно скица № 15-571536 от 02.07.2020 г. на СГКК- София от 62 кв.м., заедно с 4/6 ид.ч. от сграда с идентификаотор *** със застроена площ от 21 кв.м., заедно с 4/6 ид.ч. от всички подобрения в дворното място и изцяло върху имот с идентификатор № ***, находящи се в с.И.няне, р-н Банкя, ул. „****“ № 1 по КККР, одобрени със заповед № РД-1813/17, както и дворно място, находящо се в с. И.няне, СО- Р-н „Банкя", на ул.

„**** ****" № 1, представляващо по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК и съгласно скица № 151006304/05.11.2019 г. на СГКК-София поземлен имот с идентификатор ***, с п л о щ от 580 кв.м., с трайно предназначение на територията: „Урбанизирана" и начин на трайно ползване „За друг вид застрояване", предходен идентификатор: ***, номер по предходен план: 1623, кв. 1, при съседи: ***, ***, *** и ***.Срещу прехвърленото право на собственост върху описаните недвижими имоти ответницата се е задължила да поеме гледането и издръжката на баща си М. М., като му осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водил досега, в т.ч. храна, медикаменти, грижи и др., докато е жив, лично или чрез трети лица.Ищцата твърди, че към 09.07.2020 г. прехвърлителят не е бил в добро здравословно състояние, през последните осем години е страдал от тежки придружаващи заболявания, които са обусловили настъпването на смъртта му непосредствено след прехвърляне на имотите.Твърди, че ответницата е знаела, че леталният изход за прехвърлителя е бил неизбежен.Ищцата излага подробни твърдения за влошеното здравословно състояние на ищеца за периода от 2013 г.Твърди, че няколко дни след прехвърлянето на имотите М. М. се е почувствал зле, появили са се симптоми, показателни за близката смърт на лицето.На 20.07.2020 г. ответницата е повикала линейка на Частна бърза помощ от частна клиника, но не е уведомила личния и лекуващия лекар на баща си, а е повикала друг лекар от частна клиника, който не е бил запознат със здравословното състояние на баща й, което буди подозрения, че М. не е бил лекуван адекватно и за него не са полагани нужните здравни и физически грижи.Това е направено умишлено от ответницата с цел прикрИ.не на здравословното състояние на баща й, влошило се преди и веднага след сделката, за да не разбере ищцата и да не я оспори.Излага и твърдения, че издръжка не е била престирана от ответницата, тъй като прехвърлителят е притежавал достатъчно имущество, от което да се издържа сам.Твърди, че след като ответницата е знаела за предстоящата смърт 5 на прехвърлителя, сключеният договор е без основание и е нищожен. Моли съда на основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД да прогласи нищожността на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 193, н.д. № 177/2020 г. поради липса на основание по отношение на 4/6 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 785 кв.м. с трайно предназначение на територията:

Разпечатката съдържа 35 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6c0c417-8684-416a-9cdb-44e996bc51ee