Решение № 71 от 20.05.2021, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ гр.Ловеч, 20.05.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 12 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 73, ал. 3 от Закон за културното наследство /ЗКН/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

Със Заповед № 1539/20.12.2019 г. на Кмета на Община

Ябланица, издадена на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 73, ал. 3 от ЗКН е наредено:

„В 14-дневен срок от връчване на заповедта по чл. 73, ал. 3 от ЗКН, собственикът на НКЦ къща-музей

„Васил Левски“, с. ****, общ. Ябланица - Областна администрация, гр. Ловеч, представлявана от В. С. - Областен управител, да предприеме мерки за предотвратяване възможността за нерегламентиран достъп до имота и сградата.

Собственикът на НКЦ да възложи изготвяне и да представи за съгласуване по реда на ЗКН инвестиционен проект за основен ремонт, консервация, реставрация и адаптация за подходяща функция на недвижимата културна ценност - сграда, ограда, порта, двор и всички елементи в имота. Проектната документация подлежи на съгласуване с Министерство на културата по реда на чл. 83 и чл. 84 от ЗКН и е необходимо същата да бъде изготвена от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165 от ЗКН. С проектната документация е необходимо да се предложи адекватна функционална адаптация, осигуряваща текуща поддръжка на недвижимата културна ценност. Проектната документация да бъде изготвена в съответствие с изискванията за съдържание, регламентирани в Наредба 4/21.12.2016 г. на МК и МРРБ за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности (обн. ДВ., бр. 105/30.12.2016 г.). Срок-6 месеца.

След приключване на процедурата по съгласуване от МК, проектната документация за основен ремонт, консервация, реставрация и адаптация на недвижимата културна ценност да бъде внесена от собственика на НКЦ в община Ябланица за одобряване и издаване на разрешение за строеж.

Собственикът да започне изпълнението на съгласувания и одобрен проект в срок до 3 месеца след издаване на разрешението за строеж.“ Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят Областен управител на Област Ловеч, който срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е подал жалба, в която излага аргументи за нарушение на материалния закон. Оспорващият областен управител не е съгласен Областна администрация Ловеч да бъде адресат на оспорената заповед, поради наличие на АДС № 4561 от 15.07.1968 г. Сочи, че обжалваната заповед е издадена без да са изисквани писмени доказателства и становища от Областен управител на област Ловеч. Не с спазено и изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е съобразена съхраняваната в Областна администрация Ловеч административна преписка № P-1115 от 2007 г. Оспорващият сочи, че с предложение е вх. № Р-1115/03.07.2007 г. до Областен управител на област Ловеч от Кмета на Община Ябланица е направено искане описаният имот да бъде деактуван от актовите книги за държавна собственост на основание чл. 56, ал. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 78 от ЗДС, като в мотивите на предложението е цитиран § 42 от ПРЗ на ЗОС и чл. 58, ал. 4 от ЗОС (отм.), съгласно който имотът става общинска собственост по силата на закона. Сочи, че незавършването на процедурата по отписване на имота от актовите книги за държавните имоти е ирелевантен факт, т.к. Община Ябланица е придобила имота ех lege. Сочи, че при обособяване на общинската собственост от държавната с § 7 от ПЗР на ЗМСМА, законодателят е определил кои имоти на територията на общината, с оглед предназначението им с влизане в сила на закона, преминават в собственост на общината ех lege, като е използвал два критерия, които следвало да са налице при условията на кумулативност: обектите да са от общинската инфраструктура с местно значение и на следващо място - да имат някое oт предназначеният, изброени в ал. 1. т. 1-7 на нормата. Оспорващият поддържа, че с влизане в сила па ЗМСМА - по силата на закона - § 7, ал. 1. т. 6 от ПЗР на ЗМСМА имотът с станал собственост на Община Ябланица. Областният управител сочи, че в подкрепа на изнесеното дотук са и предприетите действия от страна на Община Ябланица, следващи трансформирането на държавния имот в общинска собственост. Сочи, че през 2013 г. Кметът на Община Ябланица се обръща с молба до Министъра на културата за отпускане на финансови средства за спешен ремонт на имота - „Къща-музей на Васил Левски“, тъй като същата е започнала да се руши, като сочи, че целеви средства за ремонт са отпуснати и такъв ремонт с извършен по сключен договор между Министерство на културата и община Ябланица, сключен на 18.12.2013 г. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед, като не се претендират разноски от жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк. Д.С., която поддържа жалбата, излага и допълнителни аргументи в писмена защита, като сочи и съдебна практика. Оспорващият акцентира, че неправилно в обжалваната заповед е определен като адресат на заповедта – Областна администрация гр. Ловеч. Сочи, че законодателят е уредил начина на управление, ползване и разпореждане с имотите - културна ценност в отделен закон - Закон за културното наследство /обн. ДВ.бр. 19/2009 г./, в съответствие с чл. 31 от Закон за държавната собственост, съгласно който имотите и вещите - държавна собственост, които са културни ценности, се управляват при условия и ред, определени с отделен закон. ЗКН е с специален по отношение на ЗДС. Закона за държавната собственост урежда придобиването, управлението и разпореждането с имоти и движими вещи - държавна собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго, като в случая в ЗКН, изрично е посочено, че само министърът на културата може да управлява недвижими културни ценности - държавна собственост. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, разпоредбата на чл. 18 от Закона за държавната собственост, се явява обща и в случая неприложима за недвижимите културни ценности - държавна собственост, тъй като упражняването на правата на собственика, включващи и управлението им, е уредено в специалния закон - ЗКН. За къща-музей „Васил Левски“ в с. ****, общ.

Ябланица има съставен АДС № 4561/1968 г. Съгласно чл. 14, ал. 1, т.14 от ЗКН министърът на културата упражнява правото на собственост на държавата по отношение на културните ценности - собственост на държавата. Сочи, че в този смисъл редът, разписан в ЗКН, изключва общата компетентност на областния управител по чл. 44, ал. 1 от ЗДС. /сочи решение по адм. д. № 6214/2011 г. по описа на ВАС, IV отд./. Сочи, че съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗКН лицата, които са задължени да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, са собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности. По делото са представени безспорни доказателства, че къща-музей „Васил Левски“ в с. ****, общ. Ябланица е паметник на културата с „местно значение“ - недвижима културна ценност - държавна собственост. Сградата е декларирана като исторически паметник на културата в ДВ. Бр. 75/1978 г. и вписана под № 130 в актуализиран списък, одобрен с писмо №6740/22.12.1978 г. на НИПК. В контекста на гореизложеното е видно, че областният управител/областна администрация не следва да е адресат на оспорената заповед, тъй като законът не му е предоставил права относно горепосочените недвижими културни исторически ценности. Адресат на заповед за извършване на укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности за тези обекти следва да бъде техният принципал - министърът на културата.

Ответникът – Кметът на Община

Ябланица, чрез процесуалния си представител адв. И.Н., намира жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В съдебно заседание и в писмена защита ответникът сочи, че: Основният въпрос, за който се излагат твърдения в жалбата е, че процесният имот не е собственост на жалбоподателя, като се сочи, че същият е станал общинска собственост по силата на закона и че адресатът на заповедта не е областния управител. Ответникът твърди, че неправилно е становището на жалбоподателя, че адресат на заповедта следва да е министърът на културата. В чл. 71, ал. 1 от Закона за културното наследство са изброени лицата, които са задължени да извършват определени действия по запазване на културните ценности, като на първо място са отбелязани „собствениците“. Същият закон не изключва общата компетентност на областния управител. Сочи, че в Закона за държавната собственост - чл.18, ал. 1, изр.1 - е определено, че имоти държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им. Сочи, че от приложените и приети писмени доказателства по делото е видно, че единственият документ, от който може да се направи извод чия е собствеността на процесния имот, е акта за държавна собственост № ****г., който легитимира държавата като собственик на имота, предмет на обжалваната заповед. Сградата е посочена като недвижима културна ценност, като сочи, че процесният имот безспорно е на територията на Община Ябланица и не се владее от Община Ябланица, а издадената заповед е единствената възможност за запазване на недвижимата културна ценност, като задължение на собственика на имота, който безспорно е държавата, респ.Област Ловеч, представлявана от областния управител. В заключение ответникът моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Заинтересованата страна Министъра на културата в писмен отговор, чрез юрк. Н., намира жалбата на Областен управител на Област Ловеч за неоснователна. Сочи, че съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за държавната собственост: „Имоти - държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им.“ Сочи, че регионален инспектор от „Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата е съставил Констативен протокол на 20.12.2018 г., който е с peг. № 94-00-196/28.12.2018 г. за извършена проверка на основание заповед №РД09-319/11.05.2018 г. на министъра на културата за състоянието на къща-музей „Васил Левски“ в с. ****, община Ябланица, която е декларирана като исторически паметник на културата в ДВ бр. 75/1978 г. и за която актуален документ за собственост е АДС № ****г. Заинтересованата страна претендира заплащането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, считано от съобщението на 23.12.2019 г. /на л. 7-8 от делото/, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Следва да се посочи, че съдът многократно с протоколни определения в четири съдебни заседания, както и в две определения от закрито заседание на 08.10.2020 г. и на 26.02.2021 г. е указал на страните, че след като основният спорен въпрос по делото е – чия е собствеността на процесния недвижим имот – НКЦ – къща-музей „Васил Левски“ с. ****, Община Ябланица, а именно дали е собственост на Община Ябланица или е държавна собственост, че административните съдилища не решават гражданскоправни въпроси за собственост, поради което следва да предприемат действия да упражнят правата си пред общите граждански съдилища.

Независимо от горните многократни указания до страните, както и независимо от отлагането на делото с цел някоя от страните да предприеме действия за завеждане на искова молба пред общите граждански съдилища за решаване на основния спорен въпрос между страните относно собствеността на процесния имот, нито една от страните не заведе искова молба пред компетентните граждански съдилища.