Решение № 1640 от 29.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1640 гр. Варна, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Д. М. при участието на секретаря Т. А. Т. като разгледа докладваното от А. Д. М. Гражданско дело № 20253110109987 по описа за 2025 година

Предявен е иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищците М. А. Г., ΕΓΗ **********, с адрес с. К., *** и А. П. А., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния представител адв. М. П. от АК В., против О.В., представлявана от Кмета на общината, с процесуален представител юрисконсулт Б.Б..

В исковата молба ищците твърдят, че на 16.06.2025 г. ответната страна - О.В. е съставила Акт №*** г. за частна общинска собственост, вписан в Агенцията по вписванията - Варна под номер акт №***, с който е бил актуван като общинска собственост следният недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор №*** по КК И КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД ** г. на ИД на АГКК, с площ от 1294 кв.м., в землището на с. К., предназначение на земята: земеделска, начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, категория при неполивни условия: нула, при граници на имота ПИ: ***. Актът за частна общинска собственост бил съставен след подадена от ищците молба - декларация за признаване правото и на собственост по чл.587 от ГПК и чл.79 от ЗС по отношение на посочения имот. Ищците сочат, че са владяли и владеят за себе си този имот и за имота, към датата на отправяне искането за извършване на обстоятелствена проверка от страна на ищците, не бил съставен АОС, а и О.В. никога не била владяла имота. Двамата ищци се занимавали с риболов за лични нужди от 2003-2004 г., който извършвали заедно по едно и също време във Варненското езеро в землището на с. К., О.В.. Така за тях възникнала нуждата от съхранение на риболовните принадлежности и инвентар. Настанили се заедно 1 през 2005 г. в процесният имот и от тогава го владеели, стопанисвали и поддържали като тяхна собственост. В имота направили зеленчукова градина, която обработвали и поддържали вече 19 години. В част от имота отглеждали и птици, за които изградили и клетки. Също така направили сглобяема постройка, в която си готвили и оставали за пренощуване през летния сезон. От месец април до месец октомври всяка година пребивавали постоянно в имота, а през зимните месеци само през деня обитавали имота.

Никой не нарушавал или повреждал собствеността им и нямало злоупотреби с покъщнината им и риболовния инвентар. Всички съседи знаели, че имотът е тяхна собственост, като уважавали и зачитали този факт. Така от 2005 г. до момента ищците стопанисвали процесния имот необезпокоявано и без претенции за собственост от други хора и от О.В.. През имота преминавали много хора всеки ден, за да стигнат до имотите си, поради липса на друг път до собствените им имоти. Със всички съседи ищците били в добри отношения и никой от тях не възразил на правото им на собственост върху процесния имот. Владението на ищците било явно и открито. Имотът не бил заграден, което било с цел преминаване на други стопани от региона, поради липса на достъп до техните имоти. Имотът бил трасиран и били поставени отличителни знаци за границите му, с цел да се знае от околните, които преминават през него от къде започва и къде свършва самият имот.

Ищците сочат още, че през годините по отношение на процесния имот не били извършвани отчуждителни или каквито и да са други сделки, нито пък същият бил отчуждаван по законоустановения ред от държавата или общината. Ищците не били уведомявани от общината или държавата за предстоящи или започнали отчуждителни процедури. Имотът никога не бил заявяван за възстановяване, той никога не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание и за него не важала забраната по чл.86, ал.1 от ЗС, нито по чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. За него не била приложима разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Предвид така изложените обстоятелства ищците молят съдът да постанови решение, с което да признае, за установено в отношенията между О.В. и ищците, че ответника О.В. не е собственик на ПИ с кадастрален № *** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД** г. на ИД на АГКК, с площ от 1294 кв.м., в землището на с. К., предназначение на земята: земеделска, начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, категория при неполивни условия нула, при граници на имота ПИ: ***. Молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В представения писмен отговор ответната страна, чрез представителя си твърди, че искът е неоснователен. Сочи, че процесният поземлен имот е общинска собственост съгласно чл.2 ал.1, т.7 от ЗОС във връзка с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Оспорва твърденията на ищците за осъществен състав на придобивна давност. Счита, че относно ищците не са налице елементите на придобивната давност, а са налице законови ограничения да тече придобивен давностен срок в твърдения от ищците период на упражняване на владението, предвид законовите разпоредби на чл. 86 от ЗС, пар. 1 от ЗД на ЗС; чл. 29 от ЗСГ (отм.); чл.

59 от ЗТСУ (отм.); чл. 200 от ЗУТ; чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ и др., в които са предвидени 2 законови ограничения и забрани за придобиване на имоти на основание давностно владение.

Обектите, които са общинска собственост били определени със Закона за общинската собственост. Съгласно чл.86 от ЗС, във всичките й редакции и приложение на § 1 от ЗИД на ЗС (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) (1) (Предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., последна редакция ДВ бр. 7/2018г.), бил въведен мораториум за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост до 31.12.2022 г., считано от 01.06.2006 г. Съгласно последното изменение на посочената норма, в сила от 31.12.2017 г., давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спирала да тече до 31.12.2022 г. Предвид това съществувала забрана за придобиване по давност на процесния имот.

Поради така изложените обстоятелства ответната страна моли искът да бъде отхвърлен, като й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците по делото М. А. Г. и А. П. А. в началото на 2025 г. предприели действия за извършване на обстоятелствена проверка за признаване право на собственост и издаване на констативен нотариален акт относно следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор №*** по КК И КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД ** г. на ИД на АГКК, с площ от 1294 кв.м., находящ се в землището на с. К., предназначение на земята: земеделска, начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, категория при неполивни условия: нула, при граници на имота ПИ: ***.

По повод подадено от ищеца М. А. Г. искане до О.В., Дирекция „Местни данъци“ вх. № **., било издадено удостоверение № ** г., в което било посочено, че за имота, посочен в молба-декларация от М. А. Г. и А. П. А., ЕГН **********, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 1294 м2, находящ се в землището на село К., няма данни за подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ от някой от ищците, както и няма открита данъчна партида.

След снабдяването с горепосоченото удостоверение ищците подали до ответната страна заявление с рег. №** г. за изпълнение на услуга „Заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост“. По повод това заявление О.В. изискала от Общинска служба по земеделие – Варна информация за постановени решения за признато или възстановено право на собственост относно процесния имот. От земеделската служба бил изпратен отговор, че в регистъра на имоти и собственици към картата на възстановената собственост в ОСЗ – Варна няма данни за постановени решения относно посочения имот, а съгласно КВС имотът има следните характеристики: вид територия - за нуждите на селското стопанство, вид собственост общинска частна, собственик - О.В. - без отразен документ за собственост.

На 16.06.2025 г. от О.В. бил съставен акт за частна общинска собственост №** относно 3 процесния имот, вписан в Службата по вписванията - Варна под номер акт №***, в който акт за общинска собственост било отразено основание за съставянето му - чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, както и че имотът се управлява от кмета на общината.

На 28.07.2025 г. от по заявлението на ищците от О.В. било издадено удостоверение рег.

№** от същата дата, в който било отразено, че за процесния имот е съставен акт за общинска собственост.

На 06.08.2025 г. от Областен управител на Област Варна е било издадено удостоверение №**(1), в което е било посочено, че за имота няма съставен акт за държавна собственост, а е съставен акт за общинска собственост и в издадена скица от СГКК – гр. Варна като собственик е вписана О.В..

По делото е назначена съдебно техническа експертиза, чието заключение е прието от съда като пълно и обосновано, и съгласно което се установява, че за територията, в чийто район се намира поземлен имот с идентификатор №***, са действали следните планове: кадастрален план от 1969 г. на част от плана на хижа „*“, гр. Варна; кадастрален план от 1989 г. на част от плана на м. „Л.“, гр. Варна; карта на възстановената собственост на землище с. К., обл. Варна, одобрена със Заповед №** г.; кадастрална карта и кадастрални регистри на с. К., обл. Варна, одобрена със Заповед №**2018г. на Изп. Директор на АГКК и Общ устройствен план на О.В., одобрен със Заповед №*2012г. на Министъра на РРБ.

Съгласно кадастралните планове от 1969 г. и от 1989 г. процесният имот попада в територия отразена като ливада, разположена между бреговата линия на Варненското езеро и обширна територия заета от гора с посочени дървесни видове - „бор“, като за имота няма ясно отразени граници и номер в никой от плановете от 1969 г. и 1989 г., също и в разписните листи към плановете имотът не е отразен като имот със собственост. По тези планове имотът няма граници, няма номер и не се индивидуализира като обособен имот, а е част от неурбанизирана територия.

По картата на възстановената собственост от 1996 г. имотът е отразен с номер **, със следните характеристики: площ: 1,294 дка; начин на трайно ползване: друга територия заета от селско стопанство; вид територия: за нуждите на селското стопанство; вид собственост: общинска частна; собственик: О.В., без отразен документ за собственост в регистъра на ПИ ** към КВС.

По действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на населеното място от 2018 г. имотът е с идентификатор №***; с площ - 1294 кв.м.; с трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя; категория на земята при неполивни условия: 0; предишен идентификатор: няма; номер от предходен план:

**; съседи: ** собственост: общинска частна; собственик: О.В., съгласно АОС №**г. на Служба по вписванията - Варна, **.

Съгласно Общия устройствен план на О.В. от 2012 г. имотът попада в територия отредена за зона „Зп“ - устройствена зона на градски паркове и градини за широко обществено ползване и в обхвата на зоните за защита на директива на птиците 79/409/EEC.

4

Отразено е в заключението на експертизата също, както и се заявява от вещото лице в хода на изслушването му на откритото заседание, че процесният имот не е бил заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и няма данни за постановени решения за възстановяване право на собственост по ЗСПЗЗ, нито имотът фактически е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. Също така в заключението е посочено, че относно имота няма данни да е съставян акт за държавна собственост, нито има данни да е бил да е бил предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; нито има данни за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ; изрично е бил предоставен на вещото лице отговор от ОСЗ – Варна, че имотът не попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и, че не представлява земя по чл.19 от ЗСПЗЗ - т.е. не е земеделска земя, останала след възстановяването правата на собствениците на земеделски земи. В експертизата е посочено също, че процесният имот попада в земеделска територия, която се намира извън границите на урбанизирана територия, определена с ПУП или с околовръстен полигон, попада извън границите на горския фонд, не е застроена със сгради на промишлени и други стопански предприятия, не е част от открити мини и кариери и други съоръжения за общо ползване, съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗСПЗЗ. Понастоящем достъп до имота се осъществява от черен път, като на място имотът няма точно установени граници, ограден е частично с бодлива тел на бетонови колове, има установени трайни знаци маркирани с червена боя, вследствие от извършено на място трасиране на имота. Част от имота е заграден с метална мрежа и бетонови колове и представлява, където са изградени няколко паянтови постройки /тип бараки/ и обработваеми площи, тип зеленчукова градина.

Разпечатката съдържа 30 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6c08bc6-17d5-481a-8f14-310cb42a98de