Решение № 50 от 22.03.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Тутракан, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20233430100706 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 5549/11.12.2023 на „У. б.“ АД с ЕИК *** против Ф. Б. Б. с ЕГН **********, С.

Х. Б. с ЕГН ********** и О. О. Б. с ЕГН ********** за обявяване за недействителна спрямо ищеца сделката по Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 182, том 5, рег.№ 5131, дело № 817/2022 на нотариус М.

К., рег.№ 648 на Нотариалната камара, вписан в Агенцията по вписванията – Служба по вписванията – Тутракан като акт № 40, том XI, дело 1956/2022, вх.рег.№ 2990 от 21.12.2022, в частта, с която към приобретателя са прехвърлени 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху:

1. ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с***, представляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – XII – 13 (дванадесет римско – тринадесет арабско) с площ от 1473 кв.м. (хиляда четиристотин седемдесет и три квадратни метра), в квартал 5 (пети) по плана на селото, одобрен със Заповед № 219/30.04.1993 г. на Община Главиница, ведно с построените в имота: ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 74 кв.м. (седемдесет и четири квадратни метра) и ПРИСТРОЙКА с площ от 16 кв.м. (шестнадесет квадратни метра), при граници и съседи за имота по скица: улица, УПИ XIII15, УПИ XIV-14, УПИ XV-12 и УПИ XI-21, като дарителите Ф. Б. Б. и С. Х.

Б. си запазват заедно и поотделно пожизнено вещно право на ползване и обитаване върху дарявания имот;

2. и 200/269 (двеста от двеста шестдесет и девет) идеални части, 1 равняващи се на 200 кв.м. (двеста квадратни метра) обособени като „ПИВНИЦА“, със самостоятелен вход откъм улица „Първа“, състояща се от зала, кухня и санитарни помещения от ПОЛУМАСИВНА ЕДНОЕТАЖНА ТЪРГОВСКА СГРАДА, цялата с площ 269 кв.м. (двеста шестдесет и девет квадратни метра), построена в общинско ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.

Зарица, ул. „Първа“ № 6 (шест), общ. Главиница, обл. Силистра, представляващо УРИГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – III – 20 (три римско – двадесет арабско) с площ от 1329 кв.м. (хиляда триста двадесет и девет квадратни метра), в квартал 10 (десети) по плана на селото, одобрен със Заповед № 219/30.04.1993 г. на Община Главиница, при граници и съседи за имота по скица: УПИ V-19, УПИ IV-18 и УПИ II-17, като дарителите Ф. Б. Б. и С. Х. Б. си запазват заедно и поотделно пожизнено вещно право на ползване и обитаване върху дарявания имот.

Предвид местоположението на имотите и сбора на данъчните им оценки, който е 6927,50 лева, респ. 3463,75 лева за половината, делото е местно и родово подсъдно на Тутраканския районен съд на основание чл. 109 и чл. 103 вр. чл. 104, т. 4 ГПК. Платена е държавна такса от 50 лева.

Ищцовото дружество твърди, че е кредитор на ответника Ф. Б. Б. за сумата от 40000 лева, за която се е снабдил с Изпълнителен лист № 440/15.06.2023 въз основа на Заповед за изпълнение № 495/15.06.2023 по ч.гр.д.№ 930/2023 на Районен съд – Силистра, за вземане по договор за банков кредит № 1816/677/20092021 от 20.09.2021 г. Настоява, че с оспорената сделка, с която Ф. Б. Б. и С. Х. Б. са се разпоредили безвъзмездно в полза на внука им с гореописаните имоти, е увреден интересът на кредитора, тъй като с нея длъжникът Ф. Б. намалява имуществото си, което би послужило за удовлетворение на вземането. Тъй като имотите, предмет на прехвърлителната сделка, се твърди, че са придобити в режим на СИО, затова петитумът на иска е да се обяви относителната недействителност само за половината от правата, прехвърлени към приобретателя, колкото би следвало да е делът на съпруга в имуществената общност. Ищецът претендира разноски.

Ответниците се представляват от общо упълномощен процесуален представител адвокат, който оспорва иска, но прави признание от името на своите доверители: че банката ищец действително е останала частично неудовлетворена за вземането си, възникнало от договора за банков заем; че задължен по него е ответникът Ф. Б.; и че имотите, предмет на оспорената сделка, са придобити от него и ответницата в режим на СИО. За О. Б., поради малолетие, упълномощаването на адв. М. е извършено от баща му О. Ф..

В откритото съдебно заседание ищецът поддържа иска, а ответникът го оспорва с довода, че е липсвало намерение за увреждане на кредитора, тъй като атакуваната сделка е извършена от длъжника преди издаване на изпълнителния лист за вземането на кредитора.

От фактическа и правна страна съдът намира следното:

2

Касае се за иск с правна квалификация по чл. 135 от ЗЗД. Съгласно този нормативен текст, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Според константната съдебна практика, увреждащо интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на последния; знанието за увреждане е елемент от фактическия състав на потестативното право да бъде обявен за недействителен разпоредителен акт на длъжника по отношение кредитора, когато актът е извършен след възникване на вземането, като моментът на настъпването на изискуемостта и на установяването на вземането по съдебен ред са без значение; това знание е налице у длъжника, когато пътримониумът му се променя чрез негов акт; знанието на длъжника е достатъчно, когато актът на разпореждане е безвъзмезден (така в Решение № 201 от 31.10.2018 г. на ВКС по гр.д.№ 1036/2018 на 4-то Г.О.).

Ответникът Ф. Б. не оспорва, че ищецът му е кредитор, който е останал неудовлетворен за сумата от 40000 лева, за която се е снабдил с Изпълнителен лист № 440/15.06.2023 въз основа на Заповед за изпълнение № 495/15.06.2023 по ч.гр.д.№ 930/2023 на Районен съд – Силистра, за вземане по договор за банков кредит № 1816/677/20092021 от 20.09.2021 г.; не оспорва и безвъзмездната разпоредителна сделка от 21.12.2022 г., в полза на внука си, поради което и на основание чл. 153 от ГПК тези факти не подлежат на доказване, а се приемат от съда като безспорни.

Следователно, щом разпоредителната сделка е безвъзмездна и е сключена след възникването на дълга, налице е увреждане на кредитора и знание у длъжника Ф. Б. за това.

Тъй като дарението не е възмездно разпоредително действие, знанието на лицето, което договаря с длъжника, е без значение – арг. чл. 135, ал. 1, изр.

2 от ЗЗД, и въпреки това то е налице от презумпцията за знание по ал. 2, понеже дареният е записан в нотариалния акт като внук на дарителя и това обстоятелство не се оспорва.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника, че е липсвало намерение за увреждане на кредитора, явно имайки предвид разпоредбата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Намерението по този нормативен текст е от значение, когато разпоредителната сделка предхожда възникване на вземането. Основателни са аргументите на адв. А., че вземането възниква от договора за банков кредит, а не от снабдяването на кредитора с изпълнителен лист за него. В случая, договорът за банков кредит предхожда увреждащата сделка и затова не може да се говори само за намерение, а направо за реализация на увреждането и знание за него от страна на увреждащия длъжник. Фактът, че изпълнителният лист е издаден след разпоредителната сделка, е без значение, както приема и ВКС в цитираното по-горе решение.

3

Искът срещу ответниците Ф. Б. Б. и О. О. Б. се явява напълно основателен, тъй като с него се претендира обявяване относителната недействителност само на ½ ид.ч. от правата, прехвърлени с атакувания договор за дарение, колкото е правото на собственост на ответника Ф. Б. Б. в имотите, предмет на оспорената сделка, тъй като същите са придобити от него и ответницата С. Х. Б. в режим на СИО.

По отношение на ответницата С. Х. Б. искът е недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като ищецът не претендира обявяване относителната недействителност на сделката спрямо него за нейните ½ ид.ч. от правото на собственост върху двата имота. Ето защо, спрямо нея производството следва да се прекрати.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците Ф. Б. Б. и О. О. Б. следва да бъдат осъдени да платя 2/3 от разноските на ищеца за адвокатски хонорар 542,60 лева с ДДС и за държавна такса 50 лева, което прави 395,07 лева.

Отговорността за разноски е деликтна, затова на основание чл. 53 от ЗЗД, осъждането на ответниците следва да е в условията на солидарност.

За прекратената част на производството, ответницата С. Б. има право, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, на съответната част от разноските.

Адвокатският хонорар, платен от тримата ответници, общо е 3000 лева, а една трета от нея е 1000 лева. Минималният хонорар, според чл. 7, ал. 6 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да е 1500 лева – за един ответник. Независимо че съдът не е обвързан от размерите в наредбата, не намира 1000 лева, платени от всеки ответник за иск с предмет, като настоящия, за прекомерен. Ето защо, С. Б. има право да ѝ се присъдят 1000 лева разноски.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо „У. б.“ АД с ЕИК *** сделката по Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 182, том 5, рег.

№ 5131, дело № 817/2022 на нотариус М. К., рег.№ 648 на Нотариалната камара, вписан в Агенцията по вписванията – Служба по вписванията – Тутракан като акт № 40, том XI, дело 1956/2022, вх.рег.№ 2990 от 21.12.2022, в частта, с която Ф. Б. Б. с ЕГН ********** дарява на О. О. Б. с ЕГН ********** своята 1/2 ид.ч. (една втора идеална част) от правото на собственост върху:

1. ДВОРНО МЯСТО, находящо се в ***, представляващо

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – XII – 13 (дванадесет римско – тринадесет арабско) с площ от 1473 кв.м. (хиляда четиристотин седемдесет и три квадратни метра), в квартал 5 (пети) по плана на селото, одобрен със Заповед № 219/30.04.1993 г. на Община Главиница, ведно с построените в 4 имота: ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 74 кв.м. (седемдесет и четири квадратни метра) и ПРИСТРОЙКА с площ от 16 кв.м. (шестнадесет квадратни метра), при граници и съседи за имота по скица: улица, УПИ XIII15, УПИ XIV-14, УПИ XV-12 и УПИ XI-21, като дарителите Ф. Б. Б. и С. Х.

Б. си запазват заедно и поотделно пожизнено вещно право на ползване и обитаване върху дарявания имот;

2. 200/269 (двеста от двеста шестдесет и девет) идеални части, равняващи се на 200 кв.м. (двеста квадратни метра) обособени като „ПИВНИЦА“, със самостоятелен вход откъм улица „Първа“, състояща се от зала, кухня и санитарни помещения от ПОЛУМАСИВНА ЕДНОЕТАЖНА ТЪРГОВСКА СГРАДА, цялата с площ 269 кв.м. (двеста шестдесет и девет квадратни метра), построена в общинско ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.

Зарица, ул. „Първа“ № 6 (шест), общ. Главиница, обл. Силистра, представляващо УРИГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – III – 20 (три римско – двадесет арабско) с площ от 1329 кв.м. (хиляда триста двадесет и девет квадратни метра), в квартал 10 (десети) по плана на селото, одобрен със Заповед № 219/30.04.1993 г. на Община Главиница, при граници и съседи за имота по скица: УПИ V-19, УПИ IV-18 и УПИ II- 17, като дарителите Ф. Б. Б. и С. Х. Б. си запазват заедно и поотделно пожизнено вещно право на ползване и обитаване върху дарявания имот.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 706/2023 срещу ответницата С. Х. Б. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА Ф. Б. Б. с ЕГН ********** и О. О. Б. с ЕГН ********** солидарно да платят 395,07 лева на „У. б.“ АД с ЕИК *** за разноски по гр.д.

№ 706/2023 на ТнРС.

ОСЪЖДА „У. б.“ АД с ЕИК *** да плати 1000,00 лева на С. Х. Б. с ЕГН ********** за разноски по гр.д.№ 706/2023 на ТнРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд Силистра.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 5