Решение № 327 от 14.09.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Бургас , 14.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Д. Михова

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20202100502181 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№29114 от 27.07.2020г. по описа на РС- Бургас, подадена от адв. Диляна Павлова като пълномощник на Н. П. Д.. срещу решение №1568 от 8.07.2020г. по гр.д.№6474/19г. на БРС, В ЧАСТТА, с която е допусната делба на сградатаедноетажна жилищна постройка с РЗП 139 кв.м., построена в дворно място с площ от 715 кв.м., за което е отреден УПИ II-185 в кв.48 по плана на с.Тръстиково, при квоти по ½ ид. ч. за всеки от съделителите. Изложени са оплаквания, че решението е неправилно и необосновано. Изводите на съда били в противоречие с фактическата обстановка, установена посредством събраните писмени и гласни доказателства. Неправилно съдът приел, че имотът, от чиято продажба въззивникът е черпил средства за извършените пристроявания в процесната сграда и за обзавеждането на имота, както и за текущите разходи на семейството, бил продаден от него през 2005г., а не през м. ноември 2015г. От банковите извлечения, представени от въззивника се установявало, че горецитираните разходи били осъществени чрез теглени от ответника суми или чрез директни картови или безкасови плащания от разкритите на името на въззивника банкови сметки. Същевременно не били представени доказателства дали получените от въззиваемата суми като трудово възнаграждение във Великобритания били разходвани на територията на България в периода на пристрояването на сградата. Неправилен бил и изводът на съда, че имотът бил закупен, пристроен и обзаведен в периода, в който въззиваемата получила обезщетение в размер на 1 около 22500 GBP, тъй като закупуването и пристрояването на имота били извършени през 2016г., т.е. преди евентуално да е било получено обезщетението за неработоспособност.

Развити са подробни съображения.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което делбата на сградата се допусне при квоти на съсобственост 2/7 ид.ч. за въззиваемата и 5/7 ид.ч. за въззивника. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемата А.. Д.., представлявана от адв. Росен Диев. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Според въззиваемата, правилно, в съответствие с писмените доказателства, съдът приел, че не било доказано при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че процесният имот бил закупен изцяло с лични средства на въззивника, респективно- не била оспорена презумпцията за съвместен принос на съпрузите при придобиването на недвижимия имот. Поддържа становището си, че е работила и получавала значителни доходи в Англия, които са послужили за закупуване и ремонт на процесния недвижим имот. Доказано било, че страните са изтеглили заем от 25000 британски паунда, послужил за извършването на ремонтни дейности на къщата, изплащан изцяло със средства от работната заплата на въззиваемата. По време на съвместния им живот в Англия същата заплащала и комуналните разходи, като спестявала и средства, които по-късно послужили за покупка, ремонт и пристрояване на имота. След устройването им в България въззиваемата не спирала да работи и влагала получените средства в имота- семейна имуществена общност. Тя наемала работници, които извършвали ремонта, организирала работния процес и инициирала административното производство по снабдяване с разрешение за пристрояване и надстрояване на къщата. Въззивникът не направил усилие да научи български език, нито да започне работа в България, за да участва финансово в издръжката на семейството. Намира за недоказано и възражението за частична трансформация на лично имущество. От друга страна не ставало ясно дали, кога и каква сума е получил въззивника по личната си сметка, предвид това, че имотът му бил обременен с тежести, както и нямало доказателства, водещи до безспорен извод, че средствата от продажбата били вложени именно в покупката, пристрояването и ремонта на процесния имот. Средствата по сметката на въззивника били в много по-малък размер от продажната цена на неговия имот, а освен това не били ясно за какво са били изразходвани. Свидетелят на въззивника не установявал последният да е заплащал в брой на работниците, наети за извършване на преустройството на имота, докато водената от въззиваемата свидетелката заявила, че двамата съпрузи са й споделяли, че въззиваемата работила извънредно в Англия, за да спести средства за ремонт и пристрояване на къщата в Тръстиково и получила обезщетение, средствата от което били вложени в ремонта. Затова правилно съдът приел, че няма как да се установи категорично, че въззивникът е вложил средствата от продажбата на имота в Лондон в покупката и преустройството на семейното жилище в с.Тръстиково, а въззиваемата няма финансов принос в покупката и извършеното пристрояване на имота, като в съдебното заседание, проведено пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззиваемата уточнява, че районният съд правилно е приел, че ищцата има финансов принос. Затова 2 намира за неопровергана презумпцията за съвместен принос. Доказано било, че двамата съпрузи с общи усилия, средства и труд са придобили и пристроили процесния имот, поради което същият следвало да бъде допуснат до делба при равни квоти. Развити са съображения, че на въззиваемата се дължат и разноски за първата инстанция, тъй като били отхвърлени претенциите на въззивника по чл.23, ал.1 СК и чл.23, ал.2 СК.

Моли, решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за първата и въззивната инстанция.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат изложените по-горе становища. Не ангажиран доказателства.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва съдебното решение в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

Делото е за делба на недвижим имот и движими вещи е във фазата по допускане на делбата.

Ищцата А.. Д.., полска гражданка, сочи, че с ответника Н. П. Д.., поданик на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, сключили граждански брак на 14.02.2009г. в гр. Лондон, Великобритания. Преди брака двамата решили да закупят имот в България, като за целта се наложило да регистрират дружество- „ПОЛ И А.А ХОТ СПОТ“ ООД и с личните си спестявания закупили дворно място с площ от 715 кв.м., за което бил отреден УПИ II- 185 в кв.48 по плана на с.Тръстиково, ведно с построената в поземления имот едноетажна жилищна сграда с РЗП 80 кв.м. По време на брака, през 2015г. дружеството продало на двама им като физически лица описания по-горе имот. Страните решили и извършили преустройство на съществуващата жилищна сграда, която след него вече била с площ от 139 кв.м. Ищцата не обитавала жилището от 14.03.2017г., когато се изнесла от него поради нанесен й от ответника побой. Бракът между страните бил прекратен с решение от 24.10.2017г., постановено по гр.д.№3232/2017г. на РС- Бургас, с което било утвърдено споразумението между страните, с което ползването на семейното жилище, представляващо описания по-горе имот, било предоставено на ответника.

Моли да се допусне делба на описаното по-горе дворно място и сграда при квоти по ½ ид. ч. за всеки от съделителите, както и на описаните в исковата молба движими вещи.

Ангажира доказателства.

Ответникът е представил в едномесечния срок по чл.131 ГПК отговор, с който е оспорил иска за делба като допустим, но неоснователен. Твърди, че както земята и постройката върху нея, така и движимите вещи, описаните в исковата молба са негова лична собственост, придобити поради пълна трансформация- преобразуване на негово лично имущество, а при условията на евентуалност- поради липса на принос на ищцовата страна в тяхното придобиване. Затова моли искът за делба да бъде отхвърлен изцяло поради липса на съсобственост.

Не оспорва, че през 2007г. недвижимият имот бил закупен на името на дружеството, 3 регистрирано от страните, поради наличната към онзи момент пречка за чужденцифизически лица да придобиват земя в България. Твърди, че плащането на продажната цена било извършено изцяло от личната банкова сметка на ответника във Великобритания, по сметката на дружеството- посредник по сделката /“БРИТИШ ДЕВЕЛОПМЪНТС БЛАК СИИ“ ЕООД/, което извършило по-късно плащането към продавача.

Твърди, че цената, посочена в нотариалният акт от 2015г. не била в действителност платена, а с нея била прихваната част от задължението на дружеството към ответника като съдружник, предоставил средства за закупуването на имота. В периода 2015- 2016г. сградата била пристроена, от 80 кв.м. станала 140 кв.м., като за целта били използвани изцяло лични средства на ответника от продажбата на негово недвижимо имущество, придобито през 2005г. във Великобритания преди брака на страните. Тези средства били преведени през м. ноември 2015г. по личната сметка на ответника, в която освен от продажбата били постъпвали единствено суми от пенсия и/ или заплата на ответника и в която не били постъпвали вноски от ищцата. Заявява също, че всички разходи за проектиране и строителство, а по-късно и за ремонт на сградата били заплатени и само от средствата от личната му банкова сметка.

При условията на евентуалност е направил искане делбата на имота /по-конкретно къщата/ да се допусне при квоти 2/7 ид.ч. за ищцата и 5/7 ид.ч. за ответника, тъй като пристрояването на първоначално закупената сграда било извършено изцяло с негови лични средства, набирани по негова лична сметка и без какъвто и да е принос на ищцата.

Ангажирани са доказателства.

По повод указанията, дадени от въззивната инстанция, процесуалният представител на ответника е посочил в откритото съдебно заседание, че тези квоти са определени на база на съотношението между квадратурата на къщата преди и след преустройството, извършено с лични парични средства на ответника

Ищцата, в становището си по повод отговора /л. 205 и сл. от делото на РС/ е оспорила твърденията на ответника, че имотите са придобити изцяло с негови лични средства, както и че строително- ремонтните дейности в имота били извършвани изцяло от него. Същата сочи, че покупката на имота от общото им търговско дружество била извършена със средства, поголямата част от които били нейни спестявания. Тя също потърсила съдействие и от своите родители, които изтеглили заем от 5000 евро, които предоставили на страните по делото, за да бъде финализирана продажбата. Заявява, че както преди, така и след сключването на брака е работила, а голяма част от получаваните от нея трудови възнаграждения вложила в процесния имот. В началото на връзката им с ответника закупили апартамент в Лондон на името на ответника, тъй като ищцата нямала достатъчен трудов стаж, за да й бъде отпуснат кредит. По тази причина поискали кредит, като се договорили с ответника той да плаща ипотеката, а тя да заплаща всички останали сметки в домакинството. Освен това изтеглили още един заем – 25000 британски лири, който бил погасен изцяло от ищцата, средствата от който вложили в имота в Тръстиково. Заявява, че и двамата са работили в Британските пощи и са получавали добро възнаграждение. Затова, освен да плаща битовите сметки, ищцата успявала и да спестява. След преместването си в България през 2015г. решили да разширят 4 къщата. Ремонтът й започнал в началото на 2016г. Строително- ремонтните дейности били извършени със семейни средства и спестявания на ищцата. През 2016г. ищцата получила и еднократно обезщетение за хронична болест- 22570 британски лири, които също използвала за ремонта и закупуване на обзавеждане. Ищцата започнала да учи български език и да работи, като през цялото време на брачния им живот в България тя работила и инвестирала средствата за ремонта и преустройството на къщата, така и за ежедневните семейни разходи.