Решение № 198 от 13.09.2021, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 610/2021
- Вид
- Решение № 198
- Подписан
- 13.09.2021
- В сила
- 28.02.2022
- Състав
- Свилена Стоянова Давчева
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 415в ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 415в ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 63 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 198 гр. С. , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VI СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно наказателно дело № 20212230200610 по описа за 2021 година Производството е образувано по повод жалба от търговско дружество „Тексплет” ЕООД – гр. С., ЕИК ...... представлявано от управителя А.
Господинов Кръстев против НП № 20-002960 от 26.04.2021 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - С., с което на основание чл.
416, ал.5 , вр. чл.414, ал.3 от КТ на дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител по пълномощие оспорва жалбата и моли издаденото НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 12.04.2021 год. около 10.55 часа служители на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. С. - свидетелите К.Д. и А. Г. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в страната Проверяващите посетили цех за 1 производство на чорапи в гр. С., на бул. „Асеновско дефиле“ № 4а, като извършили проверка на фирма „Тексплет“ ЕООД. При извършената проверка било установено, че лицето И.А.Б. престира работна сила, като обръщач на чорапи, за което той собственоръчно попълнил декларация, в която посочил, че работи в дружеството жалбоподател, посочил начална дата на полагането на труд, работно време и заемана длъжност. От дружеството – жалбоподател, в хода на проверката, не могли да представят на проверяващите трудов договор на Б., справка за регистрация на трудовия му договор в ТД НАП Б.. В хода на проверката не са представени каквито и да е било документи, удостоверящи основанието, на което Б. се е намирал в цеха на дружеството и е изършвал дейност по обръщане на чорапи. На 15.04.2021 год. в Инспекция по труда гр. С. от дружеството жалбоподател представили на проверяващите трудов договор между „Тексплет“ ЕООД и И Б., както и справка за уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ с дата и час на подаване на уведомлението 12.04.2021 год., 14.27 часа.
На дружеството жалбоподател бил съставен АУАН от св. Д. за това, че И Б. бил допуснат на работа без да му бъде предоставено копие от уведомлението на трудовия договор регистриран в НАП. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ „Тексплет“ ЕООД било санкционирано с имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при което е извършено.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Разпоредбата на цитираната ал. 1 на чл. 63 от КТ от своя страна задължава работодателя преди постъпване на работа да предостави на работника екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3, заверено от НАП.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че И Б. е бил допуснат до работа преди да му бъде връчено копие от уведомлението на трудовия договор, регистриран в ТД на НАП. Видно от представените трудов договор, справка от ТД на НАП, служебна бележа за проведен инструктаж от 12.04.2021 год. и длъжностна характеристика от същата дата, към датата и часа на проверката – 12.04.2021 год. в 10.55 ч., извършвана от служителите на Инспекцията по труда Б. е бил допуснат до работа и е полагал труд без да му бъде предоставено копие от уведомлението на трудовия договор, регистриран в ТД на НАП, като последното е извършено в 14.27 ч. на 12.04.2021 год., тоест няколко часа след като е започната проверката. Съдът намира за ирелевантни възраженията на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че лицето е извършвало дейност по граждански договор, тъй като видно от сключения трудов договор той е от дата 12.04.2021 год., в попълнената декларация от И Б. той е записал като начална дата на работа именно 12.04.2021 год., в деня на проверката на проверяващите не е представен граждански договор, сключен с него, а и в съставения АУАН не са депозирани възражения в тази насока. Ето защо, съдът намира, че след като на 12.04.2021 год. е бил сключен трудов договор с Б. и към момента на проверката той е съществувал и действал, доколкото в декларацията Б. е попълнил началната му дата, то работодателят му е бил длъжен да не го допуска до работа преди да му предостави копие от уведомлението.
Видно от разпоредбата на чл. 415в ал. 1 от КТ, регламентираща специалните случаи на маловажност, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В 3 разпоредбата на чл. 415в ал. 2 от КТ е посочено обаче, че не са маловажни нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и ал. 3 и чл. 63 ал. 1 и 2. Доколкото процесното нарушение, квалифицирано като такова по чл. 63, ал.2 от КТ попада в обхвата на изброените в чл. 415в ал. 2 от КТ, то съдът намира, че то не може да бъде квалифицирано като маловажно нито по смисъла на ал. 1 на чл. 415в, ал.1 от КТ, нито по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. /В този смисъл Решение от 31.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 18 / 2021 г. на Административен съд - С./.
Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 414 ал. 3 от КТ, според която работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Доколкото обаче не се събраха данни нарушението, извършено от дружеството жалбоподател да не е първо, както и се установи, че още на същия ден, в който е открито нарушението трудовият договор е бил регистриран в ТД на НАП, което е необходимо условие, за да бъде в последствие и предоставено уведомление на работника и доколко липсват изложени мотиви в обжалваното НП защо именно в размер на 2000 лева е определена наложената имуществена санкция, то съдът намира, че следва да измени НП и определи имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер от 1500 лева.
С оглед изхода на делото и правилата на ГПК субсидиарно приложими в настоящото производство, предвид обстоятелството, че санкцията наложена на дружеството жалбоподател е намалена от 2000 лева на 1500 лева, а претендираните разноски са в размер на 400 лева, то ИА „Инспекция по труда“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сума в размер на 100 лева. Доколкото за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева, а производството по делото не е с фактическа или правна сложност то на въззиваемата страна следва да се присъди минималното възнаграждение.
Доколкото обаче, обжалваното наказателно постановление е изменено и размера на наложената санкция е намален от 2000 на 1500 лева, то и размера на юрисконсултското възнаграждение, който следва да плати дружеството4 жалбоподател следва да бъде определен не на 80 лева, а на 60 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-002960 от 26.04.2021 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - С., с което на чл.
416, ал.5 , вр. чл.414, ал.3 от КТ на „Тексплет” ЕООД – гр. С., ЕИК ..... е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2000.00 /две хиляди/ лева на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
О С Ъ Ж Д А „Тексплет” ЕООД – гр. С., ЕИК .....да заплати на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда “ сумата от 60.00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Инспекция по труда “ на заплати на „Тексплет” ЕООД – гр. С., ЕИК ..... сумата от 100.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд С. в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5