Решение № 139 от 30.06.2025, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 977/2024
- Вид
- Решение № 139
- Подписан
- 30.06.2025
- В сила
- 31.07.2025
- Състав
- МАРИЯ ДИМОВА ШОЛЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 , ал.2,т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 62 · Закон за движението по пътищата
- чл.30, ал.5 · Закон за измерванията
РЕШЕНИЕ
№ 139 гр. Ловеч, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20244310200977 по описа за 2024 година С наказателно постановление № 24-0906-000740/29.10.2024 г. на Д.П.Д., Началник група сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч е наложена на основание чл.182, ал.5, във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на Е. К. Т. от с.Ч., ЕГН:********** за това, че на 21.03.2024 г. в 08:42:07 часа на ПП I-4 км., 65+700, с посока на движение към гр.София е управлявал собствения си лек автомобил Фолксваген ЛТ, с per. № * **** **, със скорост 94 км/ч при максимално разрешена скорост 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
Превишението от 34 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч., е констатирано със стационарна камера SITRAFFIC Lynx ERS400 №
00305904964В, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 20240321084207, радар № 107С499А01080023. Нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в сила ел. фишове серия К № 7672066, влязъл в сила на 12.10.2023 г., серия К № 7252475, влязъл в сила на 12.10.2023 г. АУАН е съставен по преписка №906р-1627/21 г. с нарушение №28162 в отсъствие на нарушителя, след като е поканен и попълнена декларация по чл.
188 от ЗДвП от водача на МПС, е извършил:
1. Водач системно превишаващ разрешената максимална скорост извън 1 населено място от 31 до 40 км/ч, с което виновно е нарушил чл.21, ал. 2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Е.
К. Т., който го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразно, тъй като при връчване на АУАН не му е представен снимков материал, от който да е видно, че именно той е управлявал автомобила на процесната дата, не е налице квалифициращия признак за системност на нарушението, като са цитирани само два ел.фиша, влезли в сила на 12.10.2023 г. и след влизането им в сила няма други наказания освен процесното. Поради изложеното счита, че НП е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, и моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него се явява адв.М., който моли съда да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно, като представя писмени бележки и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Началник група сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч МВР Ловеч, редовно призован не изпраща представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от материалите към преписката НП е връчено на жалбоподателя на 30.10.2024 г., жалбата е подадена по куриер на 07.11.2024 г./л.4/, входирана е в РС-Ловеч на 08.11.2024 г. и по същество е основателна.
От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на свидетелите Т. И., П.С. и П. П., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 26.07.2024 год. бил съставен Акт № 0504389 за установяване на административно нарушение от свид. В. Д., в присъствието на свид.С. С. и П.
П., срещу Е. К. Т., за това, че на на 21.03.2024 г. в 08:42:07 часа на ПП I-4 км., 65+700, с посока на движение към гр.София е управлявал собствения си лек автомобил Фолксваген ЛТ, с per. № * **** **, със скорост 94 км/ч при максимално разрешена скорост 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
Превишението от 34 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч., е констатирано със стационарна камера SITRAFFIC Lynx ERS400 №
2
00305904964В, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 20240321084207, радар № 107С499А01080023. Нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в сила ел. фишове серия К № 7672066, влязъл в сила на 12.10.2023 г., серия К № 7252475, влязъл в сила на 12.10.2023 г. АУАН е съставен по преписка №906р-1627/21 г. с нарушение №28162 в отсъствие на нарушителя, след като е поканен и попълнена декларация по чл.
188 от ЗДвП от водача на МПС, което представлява нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.
Актосъставителят и свидетелят по акта в с.з.поддържат отразените в акта констатации, като дават обяснения за процедурата по съставяне на АУАН.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, видно от приложената към преписката заповед на Министъра на вътрешните работи.
Спазен е срока по чл.34 от ЗАНН, тъй като тъй като нарушителят не е бил известен към момента на извършване на нарушението и фиксиране на скоростта. Контролните органи са получили данни за собствеността на автомобила след обработване на информацията от системата за контрол на скоростта, след което по рег.номер на автомобила са установили собственика му. Установено е, че собственик на автомобила е жалбоподателят, който е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП/л.9/, в която е отразил, че на 21.03.2024 г. в 08:42 часа е управлявал МПС с рег. № * **** **. Спазена е процедурата и до жалбоподателя са изпратени декларация по чл.188 от ЗДвП, както и покана за явяване на нарушителя за съставяне на АУАН. Видно от приложеното копие на покана/л.9/ жалбоподателят е получил поканата за съставяне на АУАН на 24.06.2024 г., не се е явил в сектор ПП-Ловеч, поради което правилно АУАН е съставен в негово отсъствие, след което е бил изпратен за връчване по делегация и е връчен на 07.10.2024 г., поради което съдът приема, че не е налице нарушение на процедурата по съставяне на акта.
Горното е налагало да се установи по безспорен начин кой е бил водача на автомобила, извършил нарушението с оглед преценка за квалификацията на нарушението и реда за ангажиране на неговата отговорност. Това е станало на 3
24.06.2024 г., когато жалбоподателят в декларация по чл. 188 от ЗДП е посочил, че той е управлявал автомобила на процесната дата. Точно тогава, с попълването и представянето на тази декларация в Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, е бил установен нарушителя, както и точната квалификация на нарушението, което е било извършено, предполагащо ангажиране административно наказателната отговорност по общия ред с АУАН. В случая такъв е бил издаден на 26.07.2024 год., преди изтичането на предвидения в ЗАНН 3-месечен давностен срок за съставяне на акта от откриване на нарушителя, както и преди изтичане на едногодишния срок от датата на извършване нарушението.
Не се споделя възражението на адв.М., че в АУАН не е посочено дали нарушението е извършено в рамките на населено място и наказващият орган самоволно е приел, че е извършено извън населено място. Действително в АУАН не е посочено дали нарушението е извършено в или извън населено място, но този пропуск е саниран в НП, като наказващият орган при описание на нарушението изрично и то не самоволно е посочил, че се касае за превишаване на скоростта извън населено място, като в подкрепа на този негов извод е представената с преписката схема на пътния участък, от която е видно, че мястото на нарушението попада в участък от пътя, извън населено място, където е важало ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с п.з.В26.
Съдът намира, че от формална страна АУАН и НП отговарят на всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 94 к м / ч при разрешена скорост за извън населено място от 60 км/ч, въведена с п.з.В26, т.е. превишение от 34 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 60 км/ч и тя произтича от п.з. В-26, което е в съответствие и с представения снимков материал, зададената скорост в АТСС и представената схема на пътния участък. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП I – 4, км.65+700, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал, в който изрично е отразено, че превишената скорост е 97 км/ч, а в АУАН и НП е приспаднат автоматично 3 км 4 толеранс при посочване на превишението, т.е. при издаване на НП наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство при изчисляване на превишението на скоростта. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената за пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 60 км/ч, въведена с п.з.В-26.
Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен със стационарна камера камера SITRAFFIC Lynx ERS400 № 00305904964В, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, одобрена на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ и протокол за проверка № 106-СГИСИС/21.07.2023 г., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. Тук следва да се има предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗИ, съгласно която когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В случая представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е със срок на валидност 06.10.2019 г., но с оглед представения протокол за проверка на използваната АТСС, съдът приема, че същата е от одобрен тип.
Видно от НП вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.
Съдът намира за правилно, че в случая е издаден АУАН, а не ЕФ, тъй като за нарушението вменено във вина на жалбоподателя е предвидено наказание лишаване от правоуправление.
5
От посоченото в НП място на извършване на нарушението –и обстоятелствената му част става ясно, че наказващият орган е приел, че нарушението е извършено извън населено място, поради което е приложил и санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, с оглед стойностите на установеното превишение на скоростта.
С НП на жалбоподателя е наложено наказание на основание чл. 182, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗДП за това, че в нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДП е управлявал МПС извън населено място със скорост от 94 км/ч при максимално допустима скорост за движение в съответния пътен участък, регламентирана с пътен знак В26 - 60км/час и нарушението е извършено системно.
Съдът поради изложеното приема, че всички събрани от наказващия орган доказателства сочат на това, че на посочената в АУАН дата жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2 от ЗДП да съобрази скоростта на движение с тази сигнализирана с нарочен пътен знак управлявал е МПС извън населено място в участък с ограничена скорост на движение до 60 км/ч с превишение от 34 км/ч.
По отношение на системността обаче, съдът намира, че АНО е приложил материалния закон неправилно.