Определение № 96 от 11.02.2025, Районен съд - Айтос

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 96 гр. Айтос, 11.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело № 20252110100122 по описа за 2025 година и като съобрази следното:

На 04.11.2024 г. ЗД „БУЛ ИНС“ АД е подало пред Софийски районен съд искова молба срещу Ю. Ю. М., ЕГН **********, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1221,95 лв. – регресен иск на застрахователя за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на увредно от М. лице.

С Определение № 46566 от 15.11.2024 г. по гр. д. № 65375/2024 г. на Софийски районен съд делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд – Бургас. Мотивите на съда са, че ответникът е застраховано лице по застраховката и поради това попада в обхвата на чл. 113 ГПК, за която подсъдност съдът следи служебно.

С Определение № 198 от 09.01.2025 г. по гр. д. № 135/2025 г. на Районен съд – Бургас делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд – Айтос. Съдът е приел, че изводите на Софийски районен съд за приложението на чл. 113 ГПК са правилни, но настоящият адрес на ответника не е в съдебния район на Районен съд – Бургас, а в съдебния район на Районен съд – Айтос.

Според настоящия съд отговорността по чл. 500 КЗ е регресна, основана на непозволено увреждане, т.е. извъндоговорна. След като не е породена от застрахователен договор, ответникът няма как да има качеството потребител по застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ. Той не черпи права и не отговаря към застрахователя по силата на сключен договор. Поради това и същият не попада в обхвата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо спрямо предявения иск не намира приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК и съдът не може служебно да прекрати делото и да го изпрати по подсъдност.

Според настоящия състав Софийски районен съд е следвало да връчи 1 препис от исковата молба за отговор на ответника, който единствен може да направи възражение за местна неподсъдност.

По посочения въпрос е налице противоречива практика на съдилищата, но настоящият съд споделя изложеното по-горе мнение, застъпено и в Определение № 758 от 21.12.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1748/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, Определение № 1892 от 3.12.2021 г. по в. ч. гр. д. № 2083/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, Определение № 536 от 20.09.2024 г. по в. ч. гр. д. № 596/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик, Определение № 313 от 21.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1037/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, Определение № 2051 от 14.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1107/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, Определение № 1683 от 26.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1114/2023 г. на Окръжен съд – Бургас и много други.

Предвид изложеното, настоящият съд намира за нужно да повдигне спор за подсъдност по чл. 122 ГПК пред горестоящия съд на двете съдилища – Окръжен съд – Бургас.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА гр. д. № 122/2025 г. на Районен съд – Айтос.

ПОВДИГА спор за подсъдност с Районен съд – Бургас пред Окръжен съд – Бургас.

Делото да се изпрати на Окръжен съд – Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________ 2