Определение № 37712 от 14.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37712 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110128477 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от И. М. П. срещу „*************“ ЕАД.

С определение № 11357 от 24.03.2023 г. съдът е спрял производството по гр.д. № 28477/2022 г. по описа на СРС, 176 състав до приключване с влязъл в сила акт на производството по гр.д. № 70970/2022 г. по описа на СРС, 119 състав. С писмо с изх. № 93960/30.09.2026 г. на председателя на 119 състав са представени в заверени преписи постановените по гр.д. № 70970/2022 г. по описа на СРС, 119 състав актове, в т.ч. и крайният съдебен акт – окончателно решение от 05.06.2026 г., постановено по в.гр.д. № 367/2025 г. по описа на СГС, II „Е“ състав. Предвид това съдът намира, че е отпаднала причината, поради която производството по делото е спряно, съответно същото следва да се възобнови.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на предявения иск поради това, че за част от вземането и за част от периода са налице други съдебни производства между същите страни по ч.гр.д. № 67490/2016 г. по описа на СРС, 144 състав и ч.гр.д. № 34311/2020 г. по описа на СРС, 119 състав, както и поради липса на правен интерес. Съдът намира направеното възражение за частично основателно.

По отношение на ч.гр.д. № 67490/2016 г. по описа на СРС, 144 състав се установява, че в полза на ответника е издадена заповед за изпълнение за следните суми: 857,14 лева главница за доставена топлинна енергия за периода от м.11.2013 г. до м.04.2016 г., както и мораторна лихва 115,73 лева за периода от 31.12.2013 г. до 16.11.2016 г. Ищецът в качеството си на длъжник в производството е подал възражение, по повод на което е образувано гр.д. № 70720/2017 г. по описа на СРС, 144 състав. С решение № 146586/20.06.2019 г., постановено по гр.д. № 70720/2017 г. по описа на СРС, 144 състав, влязло в законна сила на 17.10.2019 г., предявените установителни искове са изцяло уважени. Съдът като съобрази, че с настоящата искова молба са наведени 1 твърдения за новонастъпили факти касаещи погасяване на вземането след приключване на съдебното дирене по предходното производство, намира предявения иск в тази част за допустим.

По отношение на ч.гр.д. № 34311/2020 г. по описа на СРС, 119 състав се установява, че в полза на ответника е издадена заповед за изпълнение за следните суми: 868,99 лева главница за доставена топлинна енергия за периода от м.07.2016 г. до м.04.2019 г., мораторна лихва 152,11 лева за периода от 15.09.2017 г. до 17.07.2020 г., сумата 30,16 лева главница за дялово разпределение за периода от м.03.2017 г. до м.04.2019 г., както и мораторна лихва 5,88 лева за периода от 01.05.2017 г. до 17.07.2020 г. Ищецът в качеството си на длъжник в производството е подал възражение, по повод на което е образувано гр.д. № 70970/2022 г. по описа на СРС, 119 състав. С решение № 3798/05.06.2026 г., постановено по в.гр.д. № 367/2025 г. по описа на СГС, II „Е“ състав е отменено решение от 13.12.2023 г., постановено по гр.д. № 70970/2022 г. по описа на СРС, 119 състав в уважителната му част, като предявените установителни искове са изцяло отхвърлени. Предвид това, съдът приема, че за периода от м.07.2016 г. до м.04.2019 г. е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на недължимостта на претендираните от „*************“ ЕАД вземания за топлинна енергия и дялово разпределение.

Ето защо, предявеният отрицателен установителен иск в частта за периода от м.07.2016 г. до м.10.2016 г. се явява недопустим.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ищеца съдът да задължи ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи всички документи за извършени от ищеца плащания по договорна сметка № ************ следва да се отхвърли, доколкото документи за извършени плащания (разписка, касов бон) обичайно са в държане на длъжника, като в случая не са изложени фактически твърдения същите да са в държане на кредитора.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да се отхвърли, тъй като същата не е необходима за изясняване на спора.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 28477/2022 г. по описа на СРС, 176 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 28477/2022 г. по описа на СРС, 176 състав в частта за периода от м.07.2016 г. до м.10.2016 г. вкл.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

2

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК, както и искането за допускане на ССчЕ.

НАСРОЧВА о.с.з за 11.03.2027г. – 10.20 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 6245,17 лева, представляваща топлинна енергия и дялово разпределение за периода от м.11.2006 г. до м.06.2016 г. вкл., както и за м.12.2021 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия, за което му е издадена договорна сметка № ************, с аб. № ******. Твърди, че на 13.01.2022 г. опитал да извърши плащане по издадена фактура № ***********/31.12.2021 г. за потребена топлинна енергия на стойност 71,99 лева чрез системата на ePay.bg, но се визуализирало съобщение, че дължи сума в размер на 4627,95 лева. Същия ден извършил опит да заплати задължението по фактурата и чрез системата на ответника, където се визуализирало съобщение за дължима сума в размер на 4630,51 лева. Твърди, че извършил справка в интернет страницата на ответника и след като достъпил фактурата видял, че в съдържанието е посочено наличие на неплатени задължения за изминал период към 12.01.2022 г. в размер на 5685,89 лева. Навежда, че подал жалба до ответника, а на 17.01.2022 г. получил официален отговор, че дължимата сума за неплатени задължения е в размер на 6245,17 лева и е начислена в периода от м.11.2006 г. до м.10.2016 г., заедно с фактура № ***********/31.12.2021 г. за периода от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г. Твърди, че е заплатил надлежно всичките дължими суми към ответника. Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на начислените вземания в периода от м.11.2006 г. до м.10.2016 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта на предявения иск поради това, че за част от вземането и за част от периода са налице други съдебни производства между страните по ч.гр.д. № 67490/2016 г. по описа на СРС, 144 състав и ч.гр.д. № 34311/2020 г. по описа на СРС, 119 състав, както и поради липса на правен интерес. Излага съображения, че погасителната давност е институт на процесуалното право, а не на материалното право, поради което не води до погасяване на самото вземане за доставена топлинна енергия. Оспорва действията по изпращане на фактури, писма и покани за плащане да обуславят правен интерес от предявяване на настоящия иск.

По предявения иск правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че е погасил чрез плащане процесните вземания.

3

В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок.

На основание чл. 153 ГПК, с оглед твърденията на ищеца и оспорванията на ответника, съдът следва да отдели като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между И. М. П. и „*************“ ЕАД е налице облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия, както и че е доставено твърдяното количество топлинна енергия.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

Определението, в частта, в която се прекратява производството по делото, подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4