Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1158 от 14.11.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1452/2024
Вид
Определение № 1158
Подписан
14.11.2024
В сила
14.11.2024
Състав
Владимир Астарджиев, Димитрина Ангелова, Андрей Ангелов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1158 гр. София, 14.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Астарджиев

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно наказателно дело № 20241000601452 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. Глава ХХІІ от НПК.

С определение от 06.11.2024г. по НЧД №6794/2024г. по описа на СГС, НО, 19 състав съдът е оставил без уважение искането на лишения от свобода Т. П. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по НОХД №83/2023г. по описа на СОС, НО, 7 състав с определение от 03.05.2023г., в сила от същата дата.

Срещу определението на окръжния съд в законоустановения срок е постъпила жалба от осъдения Т. П. П. чрез упълномощения защитник - адв.П.

К., с която се иска отмяна на определението на първата инстанция и уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Излагат се доводи за наличие на придобито право на условно предсрочно освобождаване, като се изтъкват вътрешни противоречия в доклада на затворническата администрация и се твърди, че наложените на осъденото лице дисциплинарни наказания са неправилни, независимо, че са влезли в сила. Сочи се, че осъденото лице работи през целия си престой в затвора.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и 1 след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено поради следните съображения:

Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440, ал.1 НПК.

В мотивите си първоинстанционният съд е направил подробен разбор на предпоставките по чл.70 НК и по чл.439а НПК, като изводът на съда за невъзможност да се приложи института на условното предсрочно освобождаване е правилен и законосъобразен.

В изпълнение на правомощията си по чл.345 НПК, при направен собствен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Жалбоподателят Т. П. П. търпи наказание в размер на четири години „лишаване от свобода“, наложено по реда на чл.23, ал.1 НК за престъпления по чл.142, ал.2, т.3, пр.2 вр. ал.1 НК, по чл.142а, ал.3, т.1, пр.3 вр. ал.1 НК и по чл.198, ал.1, пр.1 НК, като преди това е изтърпял приведеното по реда на чл.68 НК предходно наказание лишаване от свобода за престъпление по чл.343б, ал.3 НК.

Към датата на съдебното заседание на първата инстанция 06.11.2024г. са били изтърпени фактически и със зачитане на предварително задържане две години, два месеца и двадесет и седем дни, от работа - два месеца и двадесет и един дни, а остатъкът за изтърпяване е бил една година шест месеца и дванадесет дни.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд намира, че формално осъденият П. е придобил право по чл.70, ал.1, т.1 НК да бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за престъпление, което не представлява опасен рецидив.

В същото време поведението на лишения от свобода в затвора не се 2 отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и Т. П. П. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, които да позволят прилагането на института на условното предсрочно освобождаване. Напротив - поведението на осъденото лице в мястото за изтърпяване на наказанието е колебливо. Той е награждаван един път, а е наказван поне три пъти, рискът от рецидив е среден във високите стойности - 74 точки, като не е променян спрямо първоначално установения риск.

Осъденият работи и има конформно поведение спрямо затворническата администрация, като е завършил и специализирана корекционна програма „Умения за мислене“, но като цяло неговото поведение не се отличава с изискваната от закона изключителност, която би позволила да бъде приложен институтът на условното предсрочно освобождаване.

Институтът на условното предсрочно освобождаване предполага лишеният от свобода със своето поведение да е показал и доказал поправянето си в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил достатъчно активни и продължителни усилия в тази насока, тъй като условното предсрочно освобождаване е изключение от общия принцип, че наложените наказания трябва да се изтърпят напълно, за да се постигнат целите на наказателната репресия, установени в закона. Прилагането на института на условното предсрочно освобождаване не е придобито право от осъденото лице, а привилегия, за която трябва да се положат значителни и резултатни усилия.

Липсата на доказателства, че осъденият Т. П. П. се е поправил и превъзпитал не позволява спрямо него да се постанови условно предсрочно освобождаване.

Неоснователни са възраженията за неправилност на наложените дисциплинарни наказания. Същите са влезли в сила, като част от тях са били потвърдени при направеното обжалване. Тези наказания са факт от обективната действителност и разкриват неспособността на осъденото лице да съобразява своето поведение в мястото за лишаване от свобода с изискванията на затворническия режим.

Липсата на промяна в стойностите на риска от рецидив също сочи на непостигане на целите на наказателната репресия и на невъзможност да бъде приложено условно предсрочно освобождаване.

3

Трябва да се посочи, че осъденото лице Т. П. П. следва да продължи да полага необходимите усилия да работи, да се приучи към спазване на затворническия режим и да изпълнява плана на присъдата, за да има възможност при последваща преценка след изтичане на срока по чл.441 НПК да се стигне до евентуално предсрочно освобождаване под условие.

С оглед изложените съображения определението на СГС, НО, 19 състав трябва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2 НПК‚ Софийски апелативен съд, НО, 2 състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 06.11.2024г.‚ постановено по НЧД №6794/2024г. по описа на СГС, НО, 19 състав, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода Т. П. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, определено му по НОХД №83/2023г. по описа на СОС, НО, 7 състав с определение от 03.05.2023г., в сила от същата дата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на осъденото лице, на неговия защитник и на ръководството на Затвора-гр.***.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4