Решение № 4325 от 14.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4325 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110200985 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от А. М. К., ЕГН **********, с адрес ****, против наказателно постановление №21-4332-022713/09.11.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва изложената в процесното НП фактическа обстановка, съответно извършване на вмененото му нарушение. В този смисъл твърди, че скоростта му на движение е била съобразена с пътните условия, но движещото се пред него МПС е навлязло в пътната му лента без да сигнализира, при което напуснал пътното платно и преминал от средна в дясна пътна лента, за да предотврати верижно ПТП, доколкото и движещото се зад него МПС не е спазвало дистанция. Твърди, че при преминаване в съседната дясна пътна лента е подал светлинен сигнал, но е имало остър предмет на пътя и спукал задна дясна гума, вследствие на което управлявания от него лек автомобил се ударил в бордюра, а другите участници продължили движението си.

1

Счита, че неправилно контролните органи са му вменили извършване на нарушението, че не е бил уведомен за отнемане на синия му талон, което отчита като строго нарушение на закона за личните данни.

Моли съда да отмени наложената с процесното НП глоба.

Жалбоподателят, надлежно призован, не се явява и представлява, не взема становище по същество на правния спор. Отказва да дава обяснения за случая.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, надлежно призована, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по направените възражения в жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 14.01.2022 г., а жалбата срещу него е подадена на същата дата - 14.01.2022 г., съгласно отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в законоустановения преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалване на НП, считано от датата на връчване, поради което жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН, Серия GA, бл.№489942 на 22.10.2021 г., от компетентно длъжностно лице – мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР – Л. М. А., в присъствието на един свидетел: Е. А. Л. /също служител при ОПП-СДВР/, против А. М. К., в качеството на водач на МПС, за това, че:

На 22.10.2021 г., в 10:50 часа, в гр.София, управлява личния си автомобил „БМВ“, с рег.№****, по бул.“Тодор Александров“, с посока на движение от бул.“Вардар“ към ул.“Никола Сукнаров“, и срещу бл.71, поради движение с несъобразена скорост с интензивността на движението, реализира 2 леко ПТП в бордюр и колче от дясно, след което се измества и се удря в бетонна ограда, разделяща пътното платно.

Актосъставителят посочил като виновно нарушена от водача разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като отразил в АУАН, че от нарушението са причинени имуществени вреди, описани в Протокол за ПТП №1780549, а като доказателства за извършеното нарушение е иззет КТ №2847815300, 1 брой скица и 1 брой декларация.

АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне – на 22.10.2021 г., срещу подпис и без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се е възползвал от правото си да представи писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, компетентно длъжностно лице: Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, надлежно упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издал НП №21-4332-022713 на 09.11.2021 г., с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, наложил на А. М. К. административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Л. М. А. и Е. А. Л., както и от приобщените писмени доказателства: процесните АУАН и НП; декларация от К.; Протокол за ПТП №1780549/22.10.2021 г., ведно със скица на ПТП; справка картон на водач А.

М. К.; Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.; Заповед №8121к-13318/23.10.2019 г., издадени от министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, съгласно приложените по делото два броя заповеди, в кръга на техните функции и по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът не констатира допуснати в административнонаказателното производство съществени 3 хода на по тежест нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице.

На основание събраните по делото доказателства, съдът намира, че е установена описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, която принципно се оспорва от жалбоподателя, макар същият да не оспорва авторството на деянието, настъпилото ПТП и механизмът на неговото причиняване.

От показанията на свидетелите А. и Л. се установява по несъмнен и безспорен начин, че на посочените в АУАН дата, час и място, са установили самокатастрофирал лек автомобил, както и че причините за ПТП са извели от попълнената на място декларация от водача и настъпилите щети по неговия автомобил. Съдът кредитира показанията на свидетелите А. и Л., доколкото изхождат от лица, даващи показания за непосредствено възприетото от тях при изпълнение на служебните задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото. Показанията им са последователни, обективни и изцяло кореспондират с данните от приложените по делото писмени доказателства.

Видно от саморъчно попълнената от жалбоподателя декларация на 22.10.2021 г. е, че като причина за процесното ПТП същият посочил поведението на друг водач на МПС, който извършил рязка маневра без подаване на светлинен сигнал, вследствие на което последният го засякъл, а като извършени от него действия за предотвратяване на ПТП-то посочил използване на кормилна и спирачна система за управление на МПС-то.

Относно обстановката на пътното платно изрично вписал, че е имало интензивен трафик.

Видно от съставения Протокол за ПТП с рег.№10725/22.10.2022 г. е, че ПТП е причинено от един участник: описаното като МПС-1 – лек автомобил „БМВ 325И“, с рег.№****, собственост на А. М. К., управляван лично от собственика. Като причини за настъпване на ПТП е описано, че МПС-1 се движи по бул.“Тодор Александров“, с посока от бул.“Вардар“ към бул.“Константин Величков“, и срещу бл.71, поради несъобразена скорост с интензивността на движението, реализира ПТП в бордюр, колче и предпазна бетонна ограда. Описани са имуществени вреди по МПС – по неговата предна – предна броня, контрол, 2 броя аербек, и задна дясна част – дясна джанта, 4 калник, броня, както и 4 метра настъпили щети по предпазна бетонна ограда.

Посочените по-горе доказателства изясняват по безспорен начин конкретната пътната обстановка на посочените в АУАН и НП дата, час и място – а именно: интензивен трафик на движение в процесния пътен участък, както и причините и механизма за настъпване на процесното ПТП – несъобразяване на скоростта на движение с интензивността на движението в този пътен участък, наложило от своя страна водачът да използва кормилната и спирачната система за управление на МПС, вследствие на което самокатастрофирал в бордюр, колче и предпазна бетонна ограда.

Правилно е приложен и материалния закон.

Посочената в АУАН и НП като виновно нарушена разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП, вменява на водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил това си задължение като водач на МПС, поради което е реализирал ПТП в бордюр, колче и предпазна бетонна ограда на пътя, от което са настъпили имуществени вреди за управлявания от него и собствен лек автомобил и предпазната бетонна ограда. Следователно, с действията си, изразяващи се в движение с несъобразена скорост с интензивността на движението, в резултат на което не е могъл да спре управлявания от него автомобил и реализирал ПТП с имуществени вреди, жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение – по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Скоростта на движение се явава несъобразена, тъй като е била неподходяща с конкретните условия на пътя, а именно: с интензивността на движение в процесния пътен участък, щом движението със същата е довело да настъпване на ПТП с имуществени вреди.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че актосъставителят правилно е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на 5 чл.20, ал.2 от ЗДвП, а наказващият орган правилно е ангажирал неговата отговорност на основание санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда на виновния водач да се налага глоба в размер на 200 лева, когато поради движение с несъобразена скорост, причини ПТП. Настоящият случай е такъв, доколкото жалбоподателят е реализирал ПТП, именно поради движение с несъобразена скорост с интензивността на движението – интензивен трафик, както самият жалбоподателя саморъчно декларирал в писмена декларация. Законодателят е предвидил наказание глоба във фиксиран размер и доколкото с НП е наложена на жалбоподателя глоба именно в така предвидения размер от 200 лева, съдът няма правомощия да я изменя в насока нейното намаляване.

Жалбоподателят, макар и да оспорва отразената в АУАН и НП фактическа обстановка, не ангажира в хода на съдебното следствие никакви насрещни доказателства, които да я оборват. За първи път в жалбата си до съда навежда твърдения за спукана задна дясна гума на пътното платно.

Доколкото, обаче, това обстоятелство не е заявено лично от него, още към момента на попълване на декларацията, а и такива щета по самокатастрофиралото МПС – спукана задна дясна гума, не са установени от контролните органи на мястото на произшествието, съответно не са описани в съставения протокол за ПТП, съдът намира твърденията на жалбоподателя за голословни, неподкрепени от събраните по делото доказателства, и поради това ги приема единствено като защитна версия, с цел избягване на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.

По разноските:

На основание чл.63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски има ответната страна по жалбата. Правоимащата страна не се представлява и не прави изявление в горния смисъл, поради което съдът не се произнася по въпроса за разноските.