Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1273 от 30.06.2022, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 486/2022
Вид
Решение № 1273
Подписан
30.06.2022
В сила
10.04.2023
Състав
ЗДРАВКА ГЕОРГИЕВА ДИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1273/30.6.2022г. гр.Пловдив, 30 . 06 . 2022г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, в открито заседание на четиринадесети юни, две хиляди двадесет и втора година, VI състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 486 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл. 405 от Кодекса на труда КТ/.

Мрежови експлоатационен район Пловдив - гр.Пловдив, ул.Хр.Г.Данов № 37, булстат 1752013040134, представлявано от Н.А. – ръководител на МЕР Пловдив /в хода на делото – Г.Х., л.212/ с процесуален представител Д.С.

– юрисконсулт обжалва принудителни административни мерки /ПАМ/ – предписания, основани на чл.404 ал.1 т.1 КТ, обективирани в Протокол за извършена проверка

№ ПР 2201571/09.02.2022г. на Дирекция „Инспекция по труда” – Смолян.

Становища на страните :

- Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на предписанията с искане за отмяната им. Заявено е, че неоснователно е цитиран чл.150 КТ, тъй като нормата е препращаща и чл.262 КТ съдържа няколко хипотези, а проверяващият орган не е конкретизирал точно по кая от хипотезите следва да се изплати увеличения размер. Счита се за неправилна констатацията за наличие на извънреден труд, положен от цитираните в протокола лица, извън установеното им по график работно време от 8 часа : СИРВ се въвежда с едностранен акт на работодателя – заповед и едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работно време по чл.142 ал.2 КТ – работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено СИРВ. В случая ръководител на МЕР Пловдив е издал Заповед № 156/11.06.2019г., с която е въведено СИРВ с календарен период на отчитане – три месеца, като с въвеждане на СИРВ се дава възможност на работодателя по-гъвкаво да определя заетостта на работника или служителя, който извършва работа в режим на график и с позоваване на чл.142 ал.2 и 3 КТ е изтъкнато, че работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време /СИРВ/ с продължителност от 1 до 4 месеца. Това е форма на отчитане /изчисляване/ на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време. При това изчисляване следва да се има предвид нормата за целия избран период, а не по отделни месеци. Тоест, въвеждането на сумирано изчисляване не означава, че работниците и служителите ще работят повече, а че положените часове труд могат да се разместват така, че средно за периода да се получи същата норма. При периоди от няколко месеца общата норма на работното време се определя като сбор от общата сума на часовете през съответните месеци. Твърди се предвид това, че в т.2, т.4, т.6, т.7, т.9, т.11, т.13 административният орган не се е съобразил с целия отчетен период, който е 3 месечен, видно от заповед № 156/11.06.2019г., а е извършил проверката за конкретния месец. Посочено е, че ако работното време се изчислява сумирано, извънреден труд ще бъде отработена работата извън установената за периода на сумиране норма за редовната продължителност на работното време. В случая видно от присъствените форми за съответните периоди по т.2, т.4, т.6, т.7, т.9, т.11, т.13 – не е бил полаган извънреден труд, за който да се изплати възнаграждение. Счита се, че несъобразяването на контролните органи с целия отчетен период води до нарушение на чл.35 и чл.36 АПК. В протокола не е отбелязано, че е взета предвид заповедта от 11.06.2019г. на ръководител МЕР Пловдив, с която е въведено СИРВ с календарен период на отчитане три месеца, което води до извод за несъобразяване с всички относими към случая факти и обстоятелства. В жалбата е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото.

В уточняваща молба /л.66/ жалбата е допълнена с твърдение, че оспорваните ПАМ са постановени на основание чл.3 ал.4 от Наредба № 2/22.04.1994г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя и контролните органи не са съобразили разпоредбата на чл.13 ал.1 ЗНА – актът по прилагане на закона губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частично отменяне на закона съобразно обсега на отменяването. Цитираната наредба следва да се счита за мълчаливо отменена на основание чл.13 ал.1 ЗНА, считано от 18.12.2020г., тоест през процесния период – 2021г. посоченото правно основание – чл.3 ал.4 от наредбата е неприложимо с влизане в сила на ЗИД на КТ, тъй като считано от 18.12.2020г. не е налице правно основание за третиране на изработените часове като „извънреден труд“. Същите са изработени в рамките на предвидения график за служители и при липса на превишаване на отработеното време над определената норма от часове за съответния тримесечен период. Заявено е, че предвид специфичния характер на сектор енергетика и по-конкретно непрекъснатостта на преноса на електрическа енергия, както и необходимостта от своевременни действия при аварии с оглед осигуряване на електроснабдяване на неселението, за определена група служители – вкл. и посочените в т.1 до т.13 от протокола, е въведен график за разположение. В тази вр. е заявено, че в случай, че електромонтьор, който е „на разположение“, се наложи да работи след общо установеното за МЕР работно време от 8 до 16.30ч., съгл. заповед № 159/11.06.2019г., но в рамките на установения конкретно за него график – т.е. работно време „на разположение“, на същия се осигурява задължителната междудневна/междуседмична почивка след приключване на осъществяваната от него работа. Въпросът дали при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото време, това време трябва да се счита за работно време, е разгледан в решения на ЕС, напр. Решение от 3.10.2000г. по дело С-303/98 – съдът е приел, че когато работникът или служителят изпълнява задълженията си „на повикване“, работно време е само времето, през което действително е положен труд и възложената последователно работа на ротационен принцип представлява работа на смени по см. на чл.2 ал.5 и ал.6 от директива 93/104 относно определени аспекти от организацията на работното време. Предвид цитираната практика на ЕС и при съобразяване с действащото национално законодателство се счита, че не е имало пречка за въвеждане на режим на работа – на повикване по график за служителите, чиято дейност е свързана с поддържане с оглед непрекъснато и сигурно осъществяване на дейността „пренос на електрическа енергия“.

В писмени съображения по същество на спора се поддържат аргументите от жалбата и допълненията към нея и е изтъкнато, че сумарно изчисляване на работното време по същността си представлява организация на работния процес, при който се отчита работното време за цял календарен период, в случая три месеца, без оглед на това – колко точно се работи през отделните дни, включени в този период. В този случай нормативно установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време и целия положен труд през този период следва да бъде обхванат при отчитането в края на периода, вкл. и часовете на фактически извършената работа през времето на разположение. В тази вр., едва в края на отчетния период за работодателя следва да възникне задължението за отчитане и изплащане на евентуално положения извънреден труд от работника или служителя, като се сумират всички отработени часове от лицето за периода и се сравнят с нормата работни часове за същия интервал от време. Дали нормата е превишена или не, се преценя в края на отчетния период и преценката не може да бъде направена за отделни дни или за отделни месеци. Както е посочено в жалбата – в конкретния случай административният орган не се е съобразил с целия отчетен период, който е 3 – месечен, а е извършил проверка за конкретен месец и посоченото е констатирано от в.л. в раздел V.Заключителна част на СИк.Е. Вещото лице е посочило, че не се констатира надвишаване на броя отработени часове в края на всеки отчетен период.

- Ответникът

Дирекция „Инспекция по труда” – Смолян /Д ИТ – Смолян/ се представлява от ст.юрисконсулт В.П.. Оспорва жалбата и по същество поддържа законосъобразност на оспорените предписания с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмено становище са изложени съображения в подкрепа на тезата за съобразяване на административния акт с материалния закон. За неоснователно се счита твърдението на жалбоподателя относно издадени ПАМ при неправилна квалификация на нарушенията като такива по чл.150 КТ, тъй като именно тази норма вменява задължение на работодателя да заплаща положен от работниците и/или служителите извънреден труд. Неоснователно е според ответника и твърдението за непосочена хипотеза от чл.262 КТ, тъй като в обстоятелствената част на Протокол за извършена проверка № ПР22011571 от 09.02.2022г. изрично са посочени факти и обстоятелства, при които са извършени нарушенията. Заявено е, че е ноторно известно, че вида и квалификацията на установените нарушения се извлича както от издадения административен акт, така и от цялата преписка, въз основа на която е издаден. По отношение твърдението за неприложимост на Наредба № 2/22.04.1994г. за реда за установяване задължение за дежурство или разположение на работодателя е посочено, че не е налице отмяна на КТ, за да бъде приложим чл.13 ЗНА – КТ е изменен и допълнен по отношение на някои от правните норми, поради което е недопустимо да се счита, че наредба № 2/22.04.1994г. е мълчаливо отменена. Според съдържанието на Протокол за извършена проверка № ПР22011571 от 09.02.2022г. – ясно, точно и конкретно, за всеки от работниците/служителите, полагали извънреден труд, е посочен периода, в който извънредният труд е полаган, часовете и графиците, и правилно е констатирано не само, че работодателят не е заплатил така положения извънреден труд, но и че тези работници/служители не са били своевременно уведомени за промените в утвърдените графици, преди започване на работа по тях, което обстоятелство е също съществено нарушение на трудовото законодателство. Според представен с преписката график за месец декември 2021г. – работодателят е начислявал и заплащал полагания от работниците и/или служителите извънреден труд, което оборва твърденията в жалбата. Видно от представените по преписката допълнителни споразумение на работниците в предприятието – след промяната на заеманите от тях длъжности, считано от 01.04.2021г. за тях е въведено подневно изчисляване на работното време с 8 – часов работен ден. Счита се за неоснователно позоваването на Заповед № 156/11.06.2019г. на Ръководителя на МЕР Пловдив, която е влязла в сила на 01.07.2019г., тъй като с нея работодателят цели да прикрие полагания от работниците и служителите извънреден труд.

- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

По отношение страни в съдебното производство се съобразиха разпореждания от 22.02.2022г. и от 28.02.2022г. вр. с постъпила на 04.03.2022г. уточняваща молба от Мрежови експлоатационен район Пловдив - гр.Пловдив /МЕР/, ул.Хр.Г.Данов № 37, булстат 1752013040134, представлявано от Н.А. – ръководител на МЕР Пловдив – заявено е, че жалбата е подадена от името на Мрежови експлоатационен район Пловдив - гр.Пловдив /МЕР/, ул.Хр.Г.Данов № 37, булстат 1752013040134, представлявано от Н.А. – ръководител на МЕР Пловдив и МЕР Пловдив е работодател по см. на §1 т.1 ДР КТ /вкл. е поделение на ЮЛ Електроенергиен Системен Оператор ЕАД, гр.София/. Оспорените предписания /ПАМ/ са с адресат - „работодател“ по отношение МЕР – Пловдив, ЕИК на който е посочен в административния акт – в обстоятелствената част и в т.14 относно документална проверка - Мрежови експлоатационен район Пловдив - гр.Пловдив е посочено за работодател, вкл. подпис в предписанията е положен за работодателя от Н.А. - ръководител на МЕР Пловдив.

Оспорените предписания – принудителни административни мерки /ПАМ/, са връчени на оспорващото лице – работодател, на 10.02.2022г. Жалбата е подадена на 22.02.2022г. – в срок и от адресат на неблагоприятен акт, поради което оспорването е допустимо.