Решение № 42 от 18.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. София , 17.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Цветкова

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Анна Мариянова Алексова (СГП-София) като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000601385 по описа за 2020 година

С присъда №260006 от 04.11.2020г. по нохд №138/2020г., Врачански окръжен съд, НО, е признал подс.А. Л. И. за виновен в извършване на престъпление по чл.115 от НК и на осн.чл.115 вр. чл.54 от НК го е осъдил на 12 /дванадесет/ години лишаване от свобода, като на осн.чл.57 ал.1 т.2 б.А от ЗИНЗС определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

На осн.чл.189 ал.3 от НПК съдът осъдил подс.А. И. да заплати направените по делото разноски в размер на 1005,77 лева по сметка на бюджета на МВР, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВрОС сумата от 269.25 лева.

Срещу постановената присъда е била депозирана жалба от адв.Св.Л.-П. – служебен защитник на подс.А. И.. В жалбата се посочва, че присъдата е явно несправедлива и незаконосъобразна, тъй като съдът неправилно преценил фактическата обстановка по делото, като не е направил цялостен, обективен и задълбочен анализ на доказателствените материали, вследствие на което е направил погрешни изводи относно съставомерността на извършеното престъпление. Налице били основания да се приеме, че изпълнителното деяние 1 от страна на подс.И. е било насочено обективно към причиняване на телесна повреда, а не към причиняване на смъртта на пострадалия, който правен извод можел да се направи след съвкупен анализ на всички гласни и писмени доказателства. От субективна страна, подс.И. е причинил на Л. А. смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, което било деяние по чл.124 ал.1 пр.2 от НК, каквото било и първоначалното му обвинение по наказателното производство, по което той се признал за виновен. Изпълнителното деяние било насочено обективно към причиняване на телесна повреда, а не към причиняване смъртта на пострадалия. Моли се, след анализ на всички събрани по делото доказателства, да бъде прието, че са налице погрешни правни изводи от страна на първоинстанционния съд, че подсъдимия е осъществил състава на престъпление по чл.115 от НК, тъй като неправилно била изследвана субективната страна на деянието.

Посочва се, че средството, с което са нанесени двата удара и мястото на нанасянето им – главата биха могли да навеждат на правен извод, че подсъдимият е съзнавал, че може така да причини смъртта на пострадалия, която действително е настъпила. От друга страна се касае до два удара, а не до серия от удари, а и обстоятелството, че тези два удара са нанесени след поредица от агресивни действия от страна на пострадалия към подсъдимия, както и че тези два удара са кулминацията на поредния семеен скандал, при който пострадалият за пореден път е проявил агресия към подсъдимия, говорят за това, че последният не е целял да причини смърт с тези удари. Посочва се също, че подсъдимият е имал възможност да нанесе на пострадалия и последващи удари, ако е целял да го умъртви, тъй като в момента на извършеното деяние са били само двамата и нищо не го е възпирало да го стори, но не го е сторил. Не бил без значение фактът, че пострадалият непосредствено след деянието не е искал да бъде съобщено в полицията за случилото се, както и това, че е починал на 24.04.2019г., т.е. единадесет дни след извършване на деянието.

Наложеното на подс.И. наказание било явно несправедливо, тъй като били налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно младата му възраст, доброто му процесуално поведение, съдействието му за разкриване на обективната истина, чистосърдечните му признания, тежкото му детство, липсата на майчина и бащина грижа при неговото отглеждане, средата, в която е израснал и възпитаван с чести семейни скандали и побоища, многократното му подлагане на физическо и психическо насилие от страна на пострадалия, който е негов дядо, разкаянието за извършеното от него деяние.

Поради тези съображения се моли да бъде изменена присъдата на ВрОС, като подс.А. И. бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124 ал.1 пр.2 от НК и му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства под предвидения среден размер за това деяние, чието изтърпяване да бъде отложено на осн.чл.66 ал.1 от НК и да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.115 от НК. Като алтернатива се моли да бъде намалено наложеното на подс.И. наказание под предвидения от закона минимум, като бъде индивидуализирано при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

2

Защитата на подс.И. – адв.П. изразява становище, че атакуваната присъда е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива в двете й части, които е атакувала с жалбата – в частта относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние и в частта, с която му е било наложено наказание от 12 години „лишаване от свобода“. Според защитата, подсъдимият е причинил на пострадалия смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, като се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба. Моли да бъде изменена атакуваната присъда в частта, в която подс.И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 от НК, като бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124 ал.1 пр.1 от НК и му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.115 от НК. Поддържа се и жалбата в частта относно наложеното наказание. В случай, че не бъде преквалифицирано деянието, то се моли наложеното му наказание от 12 години „лишаване от свобода“ да бъде намалено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК и бъде определено наказание под предвидения минимум от 10 години, тъй като били налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Поддържат се доводите, изложени в жалбата в тази насока.

Подс.А. И. в своя защита пред въззивния съд поддържа казаното от служебният му защитник. Заявява, че не е искал да стане така, не го е направил умишлено. Реализирайки правото си на последна дума, изразява съжаление и моли да се намали наказанието.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на обвинението моли да бъде оставена депозираната жалба без уважение. Застъпва се становище, че първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и постановена на базата на правилно установена фактическа обстановка. Съдът направил правилна квалификация на извършеното деяние, като отчел неговите характеристики, съобразявайки се с доказателствата относно броя на нанесените удари, средството, с което това е извършено, частта на тялото, в която са нанесени тези удари, силата и техния брой. Според прокуратурата, правилно първият съд преценил, че в този случай умисълът на подсъдимия не е спрял до причиняването на телесно увреждане, а с оглед неговите интелектуални способности, той категорично е могъл да предвиди последиците и ги е предвиждал, и с оглед начина на извършване на деянието си е целял именно смъртта на пострадалия.С оглед на тези изброени аргументи, според прокуратурата категорично не може да се твърди за непредпазливо деяние. Намира за декларативно твърдението, че се касае за цел само причиняване на телесна повреда. Доводите за изключителност на смекчаващите обстоятелства не се споделят от обвинението, като се счита, че те не са налице и че 3 наказанието е правилно отмерено. По така изложените съображения се моли да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт.

Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбата, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за установено следното:

Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем доказателствен материал, необходим за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при спазване на предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и възможността на базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволило на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа на анализ на доказателствената съвкупност, като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им тълкуване, не според действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях кредитира и кои не и по какви причини, след което е изложил своите съображения, отговорил е на направените от подсъдимия и защитата му възражения и е аргументирал становището си във връзка с реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Извършвайки собствена внимателна преценка на всички доказателствени източници, САС намери за установено следното:

По време на първоинстанционното съдебно следствие било установено, че подс.А. Л.

И. е роден на ***г. в гр.***, област ***, живущ в с.***, ул.“***“ №10, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********.

По делото било установено, че подс.И. живеел в с.*** заедно с баба си св.О. Б. А. и дядо си – пострадалият Л. И. А.. Последният имал две деца от предишен брак – В. Л. И. – майка на подсъдимия и И. Л. И..

Около 20.00ч. на 13.04.2019г., подс.И., пострадалият А. и св.А. седнали да вечерят и употребили алкохол. Подс.И. изпил три чаши ракия, а А. – една чаша ракия. След вечеря, подс.И. отишъл в стаята си и пуснал музика на музикалната си уредба. Пострадалият А. му направил забележка да намали музиката, тъй като не чувал гледаното от него и св.А. предаване по телевизията. Подсъдимият отказал, при което дядо му отишъл и отвил бушона от електрическото табло за ток към стаята на внука си. Това ядосало подс.И., който също 4 отишъл до елтаблото, отвил главния бушон и спрял електрозахранването в цялата къща.

Пострадалият А. изблъскал подсъдимия от таблото и завил главния бушон, при което И. отново отишъл в стаята си и пак пуснал силно музиката. Дядо му влязъл в стаята, изключил уредбата и колоните към нея и ги изнесъл на терасата. Подс.И. опитал да прибере колоните и уредбата в стаята си, но дядо му го бутнал, при което И. залитнал и се подпрял в стената, като оставил една от колоните които носел в коридора, пред вратата, водеща към хола.

Подсъдимият взел в ръцете си дървена бухалка, замахнал към дядо си, който стоял прав до вратата от вътрешната страна на хола и го ударил по главата, при което последният паднал на земята. Докато падал, подс.И. му нанесъл и втори удар с бухалката по главата, след което избягал от стаята.

В същото това време, св. О. А. била в банята и когато се върнала видяла, че съпругът й седи във фотьойла до вратата на стаята, като цялата му глава била в кръв. Св.А. веднага се обадила на тел.112, като съобщила за случилото се, увила главата на съпруга си с кърпа, за да не тече кръв и слязла до центъра на селото, за да изчака линейката.

Междувременно подс.И. скрил бухалката на тавана на къщата и седнал на стълбите, водещи към входната врата на къщата. Там бил намерен от пристигналия на място св.И. И., който бил кмет на селото. Последният помогнал на пострадалия А. да легне на дивана в хола, като извикал по телефона св.Д. Д., асистент лекар към ЦСМП гр.Враца, филиал гр.***, която оказала помощ на А. до идването на екипа на ФСМП гр.*** и полицейските органи.

Въпреки нежеланието му, пострадалият А. бил транспортиран с линейка до ФСМП гр.***, след което бил извозен до гр.Враца, а впоследствие, предвид влошеното му здравословно състояние бил транспортиран до УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД гр.Плевен, където постъпил на 14.04.2019г. в 02.42 часа, а на 24.04.2019г. в 06.25 часа починал.

Разпечатката съдържа 30 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6be46ab-5a78-4b02-9784-5cf34038ce9a