Решение № 4133 от 19.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4133 гр. Варна, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110106264 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Й. Д. П., ЕГН **********, действаща чрез адв. Д. С., срещу О. В., БУЛСТАТ *, процесуално представлявана от юрк. П. П., специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 49 от ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 18 750.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и неудобства, в резултат на настъпило на 15.07.2021 г. увреждане – травма на ахилесово сухожилие на левия крак в следствие на неподдържан в изправност пътен участък към детска площадка, находяща се в *, представляващ общинска собственост, като разлика на присъдените 1 250.00 лева до справедливо определеното обезщетение на вредите в размер на 20 000.00 лева по гр. д. № 17218/2021 г. по описа на РС-Варна, ГО, 47 съдебен състав, потвърдено с решение по в. гр. д. № 1362/2022 г. по описа на ОС-Варна и влязло в законна сила на 02.11.2022 г., ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на деликта – 15.07.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 838/21.02.2023 г. по реда на чл. 410 от ГПК в производството по ч. гр. д. № 1333 по описа за 2023 г. на РСВарна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Твърди се в исковата молба и уточняващите молби, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която в срок е постъпило възражение за недължимост, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви установителните искове.

Ищцата твърди, че на 15.07.2021 г. около 19.00 часа заедно с внукът и дъщеря й се прибирали от детската площадка, находяща се в *, пресечна с ул. „М.“. Посочва, че подхода към детската площадка е изграден от тротоарни плочки, които на места са разместени и създават неравности. Заявява, че държала внука си за ръка като при една от неравностите 1 левият й крак се приплъзнал от по-високо разположената плочка към по-ниско разположена плочка като изпитала силна, внезапна и остра болка. Усетила изпукване в областта на ахилесовото сухожилие. С помощта на дъщеря й се прибрала вкъщи, но забелязала изразена бразда на хлътване в областта на ахилесовото сухожилие, появил се отток и кожата й посиняла. Било невъзможно да стъпи на пръсти или да ходи. Вечерта не могла да спи от болка и на следващия ден с помощта на дъщеря си отишла до МБАЛ „М. д. – В.“, където веднага я приели да оперативно лечение.

На 16.07.2021 г. под спинална анестезия е извършена перкутанна тенография на ахилесовото сухожилие, след което е поставена превръзка и гипсова имобилизация.

Изписана е от болницата на 19.07.2021 г. като й бил издаден болничен лист за периода от 16.07.2021 г. до 18.08.2021 г. – 4 дни болничен режим и 30 дни домашен режим.

На 17.08.2021 г. посетила д-р К., която констаирала спокоен опереатоивен цикатрикс с болка и затруднени движения в глезенната става и я насочила към лекарска комисия.

На 20.08.2021 г. ищцата отишла на преглед при лекарска комисия, която след прегледа установила, че следва да продължи временната й неработоспособност и са й издали болничен лист за периода от 19.08.2021 г. до 17.09.2021 г.

На ищцата и бил назначен курс на лечение дълбока осцилираща терапия и ултразвукова терапия с 14 посещения, които се извършили в периода от 01.09.2021 г. до 24.09.2021 г.

На 24.09.2021 г. отново посетила лекарска комисия, която й издала болничен лист за периода от 18.09.2021 г. до 17.10.2021 г.

На 22.10.2021 г. отново посетила лекарска комисия, която продължила болничния лист за периода от 18.10.2021 г. до 16.11.2021 г.

На 18.11.2021 г. отново посетила лекарска комисия, която продължила болничния лист за периода от 17.11.2021 г. до 16.12.2021 г.

Поддържа се, общият период на временната неработоспоосбнос, в следствие на скъсано ахилесово сухожилие на левия крак е от 16.07.2021 г. до 11.03.2022 г. – общо 239 дни, от които 4 дни престой в МБАЛ „М. д. – В.“ и 235 дни в домашни условия.

Ищцата посочва, че работи като педиатрична сестра в град Д. и страховете й ,че няма да може да се върне на работа се били оправдали. Претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания, уплаха, стрес, социални и битови неудобства. Заявява, че не е налице прогноза за пълно възстановяване на движенията на левия глезен. Проведената физиотерапия не дала желания резултат като изпитва болки в левия глезен и пръстите на левия крак, засилващи се при натоварване, което води до получаване на отток. Болката не рядко се разпростира и до коляното. Движенията на левия глезен са ограничени. Изпитва постоянен дискомфорт и общо неразположение. По време на болничния и домашен престой изпитвала силни болки, което наложило приемането на обезболяващи. Изпаднала в депресия, чувствала се подтисната, че не може сама да се обслужва. Наложило се близките й и в голяма степен дъщеря й да се грижи за нея. Загубила нормалния си ритъм на живот. Чувствала се е неудобно, че е в тежест на околните.

Твърди, че участъкът, където е настъпил инцидента е собственост на общината и последната не е направила зависещото от нея чрез нейни работници и служители да осигури безопасното преминаване по участъка към детската площадка, находяща се *.

За претърпените вреди било образувано гр. д. № 17218/2021 г. по описа на РС-Варна, ГО, 47 съдебен състав с размер на претенцията 1 250.00 лева като част от 20 000.00 лева. Със съдебна санкция ответникът бил осъден да заплати на ищеца претендираното вземане от 1 250.00 лева.

В заключение се моли предявеният иск да бъде уважен като основателен.

2

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Последният не оспорва, че с решение № 1346/02.11.2022 г., постановено по гр. д.

№ 1362 по описа за 2022 г. на ОС-Варна е потвърдено решение № 1364/11.05.2022 г., постановено по гр. д. № 17218 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 47 състав, с което ответната община е осъдена да заплати на ищцата сумата в размер от 1 250.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, болки и неудобства.

Настоящата искова претенция я намира за допустима, но неоснователна, доколкото твърди, че кредиторовият интерес е напълно удовлетворен с предходното съдебно решение, а в условията на евентуалност се оспорва размера на претендираното обезщетение, като се сочи, че същият е в дисхармония с принципа за справедливост.

Обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК и претендира сторените по делото разноски.

В хода на о.с.з. ищецът чрез адв. Д. С. поддържа сезиралата съда искова молба.

Ответникът, редновно призован за същото о.с.з., чрез юрк. Б. поддържа отговора на исковата молба.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

По делото е присъединено ч. гр. д. № 1333 по описа за 2023 г. на РС-Варна, 9-ти съдебен състав, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от ищеца срещу ответника за процесната сума. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 838/21.02.2023 г., срещу която в законоустановения срок е постъпило възражение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си спрямо ответника.

Видно е от приобщеното гр. д. № 17218 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 47-ми съдебен състав, че с влязло в законна сила решение № 1364 от 11.05.2022 г. ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 1 250.00 лева, частично от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и неудобства, в резултат на настъпило на 15.07.2021 г. увреждане – травма на ахилесово сухожилие на левия крак в следствие на неподдържан в изправност пътен участък към детска площадка, находяща се в *, представляващ общинска собственост, ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на деликта – 15.07.2021 г. до окончателното погасяване на задължението Ангажирани са от ищеца гласни доказателства. В показанията си свид. И. П. С.а сочи, че е дъщеря на ищеца. Процесният инцидент се отразил негативно върху психоемоционалното състояние на последния. Ищецът бил жизнен, енергичен, работещ човек, въпреки пенсионната си възраст. Тежко е преживял факта, че след травмата някой е трябвало да се грижи за него. Ходенето до тоалетна дори е било много болезнено и тежко.

Непосредствено след операцията не можел да спи през нощта от болките. Общо взето през деня успявал да попридрямва. Именно свид. С.а е била тази, която е помагала на ищеца.

Възстановяването продължило дълго време, като към момента кракът му не бил напълно здрав и като ходи изпитвал затруднения. При натоварване започвал да накуцва и да го боли.

Преди инцидента ищецът работил като педиатрична сестра в детско отделение, където смените били по 12 часа. Заради травмата ищецът не е успял да се върне на работа, което приел много трудно, станал подтиснат и унил.

3

От ангажираното експертно заключение чрез назначената СМЕ се установява, че поставената на ищеца диагноза е „разкъсване на лявото Ахилесово сухожилие“. Механизмът на получаване на тази увреда е внезапно разтягане в областта на задните мускули на подбедрицата, което е възможно да бъде получено по описания от ищеца начин, а именно при неочаквано нестабилно стъпване с предната част на ходилото и увисване на петата назад. Травмата на левия крак се изразява в разкъсване на Ахилесовото сухожилие.

Предприето е оперативно лечение, като под спинална анестезия е осъществено зашиване със специфичен достъп през кожата и последваща гипсова имобилизация за период от 35 дни.

Проведени са два курса физиотерапия – през месец август 2021 г. и месец януари 2022 г. и по повод регистрирани симптоми, като оток, затруднени движения и болезненост е използван максималният срок за определяне на временна неработоспособност. Към настоящия момент се отчита пълно възстановяване по отношение на анатомичната цялост на сухожилието и движенията в глезенната става. Възможно е периодично да са налице усещания за болка при различни по степен натоварвания и неблагоприятни условия на средата. Констатира се още, че медико-биологичната квалификация на травмата е трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от два месеца при правилно протичане на процеса и съобразно приетото лечение. Възможността за възстановяване целостта на сухожилието е единствено оперативната интервенция, която в случая е проведена своевременно. Не са установени усложнения и съществени отклонения от очаквания период за пълно функционално възстановяване на крайника. Възможните неудобства, дискомфорт, понякога и болка, са свързани с развиващата се съединителна тъкан, която обичайно замества увредените тъкани.

В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място следва да се отбележи, че държавните органи, в това число общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение.