Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 399 от 30.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1231/2025
Вид
Решение № 399
Подписан
30.03.2026
Състав
Валерия Братоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 72, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20251100901231 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-16 състав, в публично съдебно заседание на шести март през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Павлинка Славова като разгледа докладваното търговско дело № 1231 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от „ГОРУБСО - КЪРДЖАЛИ" АД, ЕИК 108060915, срещу ДЪРЖАВАТА, чрез МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА, с адрес: гр. София, ул. „Триадица" № 8, обективно, кумулативно съединени отрицателни установителни искове за властническо установяване недължимост на акцесорни задължения в общ размер на 33189,72 лева, претендирани с отправена покана, изх. № Е-26-5-210/14.05.2025 г., произтичащи от неизпълнени задължения по договор от 09.08.2017 г. за концесия на подземни богатства – златно-сребърни руди от находище „Седефче“, участъци „Централен" и „Южен", съгласно издадена фактура № 1000020609 от 22.05.2025 г. за сума в размер 1617,54 лева - неустойка за 1 неточен размер на вноските по специалната сметка към 31.01.2023 г., фактура № ********** от 22.05.2025 г. за сумата 29567,17 лева - неустойка за неточен размер на банковата гаранция за 2024 г., фактура № 1000020611 от 22.05.2025 г. за сумата 2003,86 лева, представляваща неустойка за забавено уведомяване за извършване на вноската по специалната сметка за 2024 г. и фактура № ********** от 02.05.2025 г. за сумата 1,15 лева, представляваща дължима мораторна лихва върху доплащане до пълния размер на първата вноска от концесионното възнаграждение с падеж 30.04.2025 г..

Ищецът твърди, че с договор от 09.08.2017 г., въз основа на решение на МС, му била предоставена концесия за добив на подземни богатства – златно-сребърни руди от находище „Седефче“, участъци „Централен" и „Южен", община Момчилград, за срок от 26 години. От сключване на договора ищецът точно изпълнявал задълженията си по концесионния договор, но от страна на концедента му била изпратена покана, изх. № Е-26-5-210/14.05.2025 г. за заплащане на три неустойки, като за същите били получени и фактури, както и за заплащане на мораторно обезщетение в размер на 1,15 лева, без да била налице забава от страна на концесионера.

Начислената неустойка от 1617,54 лева за неточен размер на вноските по специалната сметка към 31.01.2023 г. не била дължима, тъй като към 31.03.2023 г. вноските били шест, а не седем. От друга страна неустоечната клауза била нищожна, тъй като задължението за заплащане на неустойка обезпечавало акцесорно задължение с обезпечителен характер, а не основно задължение по договора. Така уговорената неустойка излизала извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции.

Начислената неустойка в размер на 29567,17 лева за неточен размер на банковата гаранция за 2024 г. била недължима, тъй като предоставената гаранция отговаряла на условията на договора, а от друга страна клаузата, която пораждала неустойката била нищожна поради противоречие с добрите нрави и обезпечавала неизпълнение на обезпечително задължение.

По тези съображения не се дължала и неустойка от 2003,86 лева за забавено уведомяване за вноската по специалната сметка за 2024 г., като забава от страна на ищеца не била налице – вноската била внесена на 09.01.2024 г., при падеж 31.01.2024 г.. Неустойка за неуведомяване между страните не била уговорена. Евентуално такава неустойка би била нищожна.

Концесионерът в срок заплатил първата вноска с падеж 30.04.2025 г., включително допълнително внесъл сума в размер на 1594,72 лева, поради което нямало никакво основание да дължи мораторна лихва в размер на 1,15 лева. С оглед изложеното претендира със сила на пресъдено нещо да се установи, че не дължи по сключения концесионен договор сума в размер на общо 33189,72 лева.

Ответникът държавата, чрез Министъра на енергетиката, оспорва предявените искове, като твърди, че сумите, за които на ищеца били издадени фактури били дължими.

В договора за концесия било предвидено да бъде открита платежна сметка със специално предназначение, по която да се внася ежегодно до 31.01 сума в размер на 1/26 от размера на средствата за ликвидация или консервация на миннодобивния обект, които средства били определени в съгласуван с Министъра на енергетиката проект. Този проект бил актуализиран и стойността на рекултивацията възлязла на 315758,11 лева, което означавало, че към 31.01.2023 г. средствата по специалната сметка следвало да бъдат в размер на 85011,78 лева, а те били в размер на 83394,24 лева или по-малко с 1617,54 лева, 2 която сума следвало да бъде довнесена.

В тежест на концесионера основателно била наложена неустойка в размер на 2003,86 лева за забавено уведомяване за внасянето на сумата по специалната сметка, като срокът за уведомяването бил 12.01.2024 г., съответно била налице забава от 33 дни и се дължала неустойка от 0,5 % на ден от внесената по сметката сума.

Съгласно договора концесионерът следвало да представи банкова гаранция, обезпечаваща изпълнението на всички задължения по концесионния договор. Размерът на банковата гаранция бил в размер на дължимото за предходната година концесионно възнаграждение с ДДС и се предоставяла до 31.01 на съответната година. Концесионерът предоставил гаранция в размер на 608000 лева, при дължима такава в размер на 739179,35 лева, която сума представлявала размера на концесионното възнаграждение за 2023 г..

Неточното изпълнение на задължението за внасяне на банкова гаранция довело до начисляване на неустойка за 8 дни по 0,5 % върху невнесената сума - 739179,35 лева и възлизала на сумата 29567,17 лева.

Начислената лихва в размер на 1,15 лева ответникът признава, че е недължима и за същата било издадено кредитно известие към фактурата, с която мораторната лихва била начислена.

В допълнителната искова молба концесионерът поддържа фактическите си твърдения и излага доводи по същество на спора в подкрепа основателността на твърдяната нищожност на неустоечните клаузи.

Отговор на допълнителната искова молба не е депозиран.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят и с определение № 4699/19.11.2025 г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията помежду им, е отделен фактът, че на 09.08.2017 г. е сключен договор за предоставяне концесия на „ГОРУБСО - КЪРДЖАЛИ" АД за добив на подземни богатства – златно-сребърни руди от находище „Седефче“, участъци „Централен" и „Южен", община Момчилград, област Кърджали, със срок от 26 години.

Видно от съдържанието на сключения договор страните постигнали съгласие концесионерът „ГОРУБСО - КЪРДЖАЛИ" АД да внася по специална доверителна банкова сметка, ежегодно, до 31 януари 1/26 част от размера на средствата за ликвидация или консервация на минодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи, определени в съгласувания от министъра на енергетиката проект по чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „г“ и да представя доказателства за извършените преводи в срок до 3 работни дни – чл. 25, ал. 2 от договора.

При актуализиране на проекта, концесионерът в 1-месечен срок следвало да довнесе в сметката суми, пропорционални на броя на изтеклите календарни години от срока на концесията (чл. 25, ал. 3 от договора). Неизпълнението на задълженията, предвидени в чл. 25 от договора влече, съгласно чл. 34, ал. 4 от същия, пораждане на задължение за „ГОРУБСО КЪРДЖАЛИ" АД да заплати неустойка в размер на 0,5 % от стойността на дължимата гаранция/вноска по финансовото обезпечение за всеки просрочен ден, но не повече от стойността на гаранцията/финансовото обезпечение.

Страните не спорят, че министърът на енергетиката е съгласувал представения от концесионера актуализиран цялостен работен проект за техническа ликвидация или консервация на минодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи на находище 3

„Седефче“, участъци „Централен" и „Южен", община Момчилград, област Кърджали, на стойност 315758,11 лева, за което с писмо, изх. № Е-26-5-332/22.12.2022 г. ищецът е бил уведомен. Съответно 1/26 от посочената стойност възлиза на сумата 12144,54 лева, която концесионерът е следвало да внася по специалната доверителна сметка по чл. 25 от договора.

Съгласно чл. 24, ал. 2 от договора концесионерът дължи да предостави на концедента безусловна неотменяема годишна банкова гаранция, която е в размер на 100 % от стойността на дължимото концесионно плащане за предходната година, с включен ДДС, но не по-малко от стойността на дължимото минимално годишно концесионно плащане с начислен ДДС и се предоставя до 31 януари на съответната година. Неизпълнението на това задължение поражда същото задължение за престиране на неустойка, предвидено в чл. 34, ал. 4 от договора.

Видно от тристранен договор за сметка със специално предназначение, сключен на 21.04.2021 г. между страните по спора и кредитна институция, концесионерът „ГОРУБСО КЪРДЖАЛИ" АД се задължило да внася суми по нарочна платежна сметка, които „Първа инвестиционна банка“ АД приело да съхранява и които суми имали характер на финансово обезпечение. В чл. 1, ал. 4 от договора, концесионерът се задължил да депозира при откриване на сметката сумата 40685,52 лева, представляваща вноски за набиране на средства за покриване на разходи за ликвидация или консервация на минодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи на находище „Седефче“, участъци „Централен" и „Южен", община Момчилград, област Кърджали, дължими за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. включително.

От представен отчет по тази специална сметка, изготвен на 12.01.2023 г. се установява, че на 11.01.2023 г. „ГОРУБСО - КЪРДЖАЛИ" АД наредило сума в размер на 12144,54 лева, като към същата дата салдото по сметката е в размер на 83394,24 лева. Съответно към 08.01.2025 г. натрупаната сума е в размер на 107683,38 лева.

С анекс № 2/29.01.2024 г. към договор за издаване на банкова гаранция № 000LG-L007587/11.03.2023 г. размерът на банковата гаранция е повишен на 608000 лева, а с анекс № 3/06.02.2024 г. размерът на гаранцията е увеличен до 740000 лева, след писмо на концедента от 05.02.2024 г., с което уведомява „ГОРУБСО - КЪРДЖАЛИ" АД за необходимостта гаранцията да бъде допълнена до сумата 739179,35 лева.

В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът счита за не-необходимо, тъй като същото съдържа изчисления, за които не са необходими специални знания, които изчисления са базирани на твърденията на страните, без да съответстват на действителните факти, съответно извършените от вещото лице проверки, за които специални знания са били необходими касаят мораторната неустойка от 1,15 лева, която обаче ответникът признава, че не му се дължи.

Концесионното плащане за 2023 г. е в размер на 739179,35 лева, от което следва, че банковата гаранция, която е следвало да се представи в срок да 31.01.2024 г. е в размер на 739179,35 лева. Ищецът е представил банкова гаранция от 29.01.2024 г. в размер на 608000 лева. След това представя банкова гаранция от 06.02.2024 г. в размер на 740 000 лева.

Неустойката върху разликата между 740000 лева и 608000 лева за 8 дни забава (по твърдения на ответника) е в размер на 2699,62 евро/5280 лева (8 д х 0,5% х 132 000 лв.).

След извършени проверка и анализ на представените по делото доказателства, вещото лице констатира, че ищецът е заплатил концесионните възнаграждения за първо и второ 4 шестмесечие на 2023 г. и първо и второ шестмесечие на 2024 г., като не се установява да е налице забавено изпълнение.

Други доказателства от значение за спора не са събрани.

По отношение на обективно, кумулативно съединените осъдителни искове с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.