Определение № 35978 от 02.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35978 гр. С., 02.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110115204 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Л. В. И. срещу *******.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. С него ответникът иска настоящото производство да бъде спряно до окончателното приключване на гр. дело № 10112 по описа на Софийския районен съд, I г. о., 44-ти състав, за 2021 г. По това искане първостепенният съд приема следното. Въпросното гр. дело действително се води между същите страни и за същия договор за застрахователно посредничество. От постановеното (налично в АСУД и в интернет) съдебно решение на 44-ти състав обаче се установява, че периода, за който се претендират комисиони за застрахователно посредничество и обезщетение за забава са различни от тези, предмет на настоящото дело. При това положение настоящото производство е допустимо. Що се отнася до наличието на връзка, първостепенният съд е съгласен с ответника, че такава е налице – доколкото исковете и по двете дела се отнасят до едно и също договорно отношение. Това обаче не означава, че тази връзка е именно връзка на обуславяне. Връзка на обуславяне е налице тогава, когато изхода на едното дело би установил наличието или липсата на юридически факт или субективно право, който/което е елемент от правопораждащия фактически състав по обусловеното дело. В разглеждания случай и предполагаемите правопораждащи фактически състави и по двете дела произтичат от едни и същи факти, но това не е връзка на обуславяне.

Това е връзка, която би следвало да доведе до съединяване на делата по чл. 213 ГПК, а не до спиране на по-късно заведеното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В дадения случай обаче 44-ти състав е нямало как да съедини настоящото дело към своето (нито обратно – 150-и състав да съединени делото на 44-ти състав към своето, както стори например по гр. дело № 5250 по описа на 150-и състав за 2022 г.!), тъй като към момента на подаването на отговора на исковата молба делото на 44-ти състав вече е било в твърде напреднал стадий на развитие (обявено за решаване). Поради тази причина искането за спиране на настоящото дело следва да бъде оставено без 1 уважение, а страните ще трябва да понесат риска от възможното противоречиво решаване на двете дела.

С отговора на исковата молба освен това ответникът е направил няколко възражение. Едно от тях обаче е нередовно – възражението за частична нищожност на договора. Във връзка с това възражение ответникът трябва да посочи конкретен порок, който според него обуславя нищожността на съответната уговорка (противоречие със закона или добрите нрави, привидност, липса на съгласие, липса на форма, заобикаляне на закона и т.н.).

Към исковата молба са приложени писмени документи, които са относими към предмета на доказване, необходими и допустими, поради което следва да бъдат приети. Основателно е също така и искането ответникът да бъде задължен да представи документи, намиращи се у него, които са от значение за изясняването на делото от фактическа страна. Следва да бъдат уважени и исканията на ищцата за допускането на разпит на общо трима свидетели (двама при режим на довеждане и един – при режим на призоваване).

По направеното с отговора на исковата молба доказателствено искане за допускането на разпит на двама свидетели при режим на довеждане първостепенният съд ще се произнесе в първото открито съдебно заседание, след като предостави възможност на ищцата да изрази съответно становище. Все пак от съображения за бързина и процесуална икономия на ответника трябва да бъдат дадени и указания да има готовност да води поисканите свидетели.

Делото трябва да бъде насрочено за разглеждане за възможно най-ранното открито съдебно заседание при съобразяване на натовареността на съдебния състав и заседателния му график.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника настоящото дело да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до окончателното приключване на производството по гр. дело № 10112 по описа на Софийския районен съд, I г. о., 44-ти състав, за 2021 г.

НАСРОЧВА гр. дело № 20241110115204 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2024 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 11. 11. 2026 г. от 10, 00 часá, за която дата и час да се призоват страните.

2

УКАЗВА на ответника в срок до края на първото открито съдебно заседание да отстрани допуснатата нередовност, като уточни на какво основание твърди нищожността на уговорката на т. 2 от приложение № 1 към договора за застрахователно агентство, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът няма да приеме за разглеждане това възражение.

П Р И Е М А приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА разпит на двама свидетели при режим на довеждане на страната на ищцата, които да установяват твърдяното от ищцата извършване на работа за периода от началото до средата на месец март 2019 г. ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на призоваване на страната на ищцата за установяването на същите обстоятелства: К. Я. П., адрес за призоваване град С., ул. "Адрес" (чрез ответника като негов работодател). ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на свидетеля в размер на 40 евро, вносим от ищцата по платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение да представи отчетите за извършваната от ищцата работа, за която той е заплатил частичното възнаграждение за месец март 2019 г.

ОТЛАГА произнасянето по евентуалното допускане на поискания от ответника разпит на двама свидетели при режим на довеждане, във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да се запознае с това доказателствено искане и да изрази съответно становище най-късно до края на първото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на страните (както ищцата, така и ответника) да имат готовност да водят допуснатите/поисканите да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане свидетели в първото открито съдебно заседание, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако пропуснат да доведат някой от поисканите/допуснатите свидетели за първото открито съдебно заседание без да представят доказателства за наличието на обективни причини, то съдът няма да допусне разпита на свидетеля, съответно ще отмени 3 определението, с което разпитът му е бил допуснат.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищцата твърди, че на 16. 04. 2018 г. е сключила договор за застрахователно агентство с ответника. Според уговореното ищцата трябвало да администрира вече сключени застрахователни договори, а ответникът трябвало да й заплаща възнаграждение в размер на 2 485 лева на месец за една точка за продажби. Ищцата твърди, че надлежно е изпълнявала своето задължение до 15. 03. 2019 г. Ответникът, от друга страна, само частично изпълнявал периодичните си задължения. Поради това негово изпълнение с писмо с вх. номер от 15. 03. 2019 г. ищцата прекратила договора, а ответникът след тази дата спрял да й възлага работа. Ответникът не изпълнил изцяло дори и задължението си да заплати на ищцата възнаграждение за периода от началото на март до 15. 03. 2019 г. Той започнал да поддържа тезата, че била допусната грешка при уговарянето на възнаграждението. Всъщност възнаграждението в размер на 2 485 лева на месец се дължало не за една точка за продажба, а за всички точки на продажби (според тезата на ответника). Ищцата твърди, че през март 2019 г. е администрирала постоянно застрахователните договори на поне 10 точки за продажби и че следователно дължимото й възнаграждение било в размер на 12 425 лева (2 485 х 10 = 24 850; 24 859/2 = 12 425). Дори и обаче да се приемела интерпретацията на ответника, дължимото възнаграждение за март 2019 г. трябвало да е в размер на 1 242 лева и 50 стотинки (2 485/2 = 1 242, 50). Ответникът обаче заплатил на ищцата само 400 лева възнаграждение за март 2019 г. Ищцата прави извод, че ответникът й дължи възнаграждение в размер на поне 842 лева и 50 стотинки (1 242, 50 – 400 = 842, 50).

Отказвайки да й изплати този остатък от дължимото възнаграждение, ответникът изпаднал в забава, поради което й дължал и обезщетение за забава в размер на 282 лева и 51 стотинки за периода на забава 15. 03. 2021 г. – 14. 03. 2024 г. Иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 842 лева и 50 стотинки, част от общо 12 025 лева, представляваща незаплатен остатък от възнаграждението по договор за застрахователно агентство от 16. 04. 2018 г. за периода 01. 03. 2019 г. – 15. 03. 2019 г., ведно със законовата лихва от 15. 03. 2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата 282 лева и 51 стотинки, представляваща обезщетение за забава, начислено от 15. 03. 2021 г. до 14. 03. 2024 г. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове, главният от които приема за частичен (за 842 лева и 50 стотинки от главница в размер на 14 750 лева). Излага доводи за нередовност на исковата молба във връзка с нейните уточнения и различните парични суми, описани в тях. Твърди наличие на друго гражданско дело между същите страни, което според него обуславяло настоящото. По същество признава, че на 16. 04. 2018 г.

4 е сключил с ищцата договор за застрахователно агентство. Изтъква обаче, че съгласно чл. 5, ал. 1 КЗ застрахователно посредничество било само дейността по разпространение на застрахователни продукти. Изтъква, че самата ищца не обосновавала твърдения да е извършвала тъкмо такава дейност по разпространение на застрахователни продукти. Излага доводи, че при гражданския договор, какъвто се явявал процесният договор за застрахователно агентство. А при гражданския договор, за разлика от трудовия, в случая агентът не престирал работна сила, ами получавал възнаграждение срещу определен резултат, т.е. само и единствено ако е извършил застрахователно посредничество, т.е. резултатно е осъществил разпространение на застрахователни продукти според дефиницията на закона. Изтъква, че ищцата нито сочила конкретни факти, нито ангажирала доказателства за осъществено по конкретни застрахователни договори посредничество, нито относно реално оказано съдействие на ответника по вече сключени застрахователни договори (отрича тя да е извършвала такава дейност). Отрича ищцата да е осъшествила застрахователно посредничество, за което да не е получила комисионно възнаграждение. По отношение на възнаграждението в размер на 2 485 лева на месец за администрирането на вече сключени застрахователни договори излага доводи, че това възнаграждение се заплащало само и единствено, ако било осъществено възлагане от страна на ответника и съгласно неговите указания била осъществена „дейност по посредничество под формата на администрирането и обслужването на вече сключени застрахователни договори“. Позовава се на обсъждане при провеждането на преддоговорните отношения с ищцата, според което точките за продажба били генерални представителства, представителства, застрахователни брокери, офиси и др. подобни финансови центрове на ответника. За периода на действие на договора обаче на ищцата не било възлагано да администрира вече сключени застрахователни договори за всички точки за продажба, за които претендирала възнаграждение. Затова исковата й молба била предизвикала „огромно удивление“. Поддържа, че волята на страните не е била правилно отразена в текст на т.2 от приложение № 1 към договора, а била налице техническа грешка, защото договореното възнаграждение било „огромно“. В рамките на „вътрешно проучване“ ответникът бил установил, че преди преструктуриране на дейността му бил „разглеждан вариант“ за „усреднено възнаграждение за обслужвана точка за продажба“, за който усреднен вариант било изготвено и бланковото приложение № 1 към разглеждания договор, но в крайна сметка се оказало практически невъзможно формирането на такова усреднено възнаграждение за точка за продажба по определени съображения, които подробно развива. Твърди, че е налице грешка в съществен елемент от съдържанието на договора. Евентуално въвежда доводи за нищожност на част от изр. второ на т. 2 от приложение № 1 към договора, а именно частта от началото на изречението до текста „Агентът получава възнаграждение в размер на 2 485 лв. за съответния месец“.